Ostroh BibleКнига Йова, розділ 34
Шрифт:
Запис:
1
Ѿвѣща же е҆лиѹ́съ и҆ рече. послꙋша́ите мене премꙋдрость свѣ́дꙋщеи, внꙋшите с̂и до́брое. ꙗ҆́ко ѹ́хо словеса̀ и҆скꙋша́етъ, и҆ гор꙽тань въкꙋшенїе бра́шна·
2
Прю̀ сътворимъ себѣ, и҆ разꙋмѣ́емъ посредѣ себе лꙋчшаѧ·
3
Ꙗ҆́ко рече і҆́ѻ҆въ праведенъ е҆смь, г҃ь ѿꙗ҆́тъ м̂и сд̑ꙋ сълга́ же сꙋдꙋ мое҆мꙋ, нꙋж́на стрѣла моа̀ безъ непра́вды·
4
Кт̂о мꙋжъ ꙗ҆́ко і҆́ѻ҆въ, пива́ѧ подража́нїе ꙗ҆кож̑ во́дꙋ·
5
Не съгрѣша́ѧ н̂и нечествова ни ѿнюдь примѣсивсѧ къ творѧщим̑ безаконїѧ, е҆же ходи́ти съ нечести́выми·
6
Не рц̂ы бо̀, ꙗ҆ко нѣсть посещенїѧ мꙋж́еви ѿ г҃а·
7
Тѣмже разꙋми́вїи срд̑цемъ послꙋшаите мене, не бꙋди м̂и пред̑ гм҃ъ безаконнова́ти и҆ пред̑ вседръжи́телемъ възмѧсти пра́вдою. н̂о възда́етъ чл҃кови ꙗ҆кож̑ тво́ритъ ко́ждо и҆хъ, и҆ на стеѕи мꙋжествѣи ѻ҆брѧ́щетъ и҆̀·
8
Мнит̑ же г҃а ѕл̂о твори́ти, и҆же сътворѝ зе́млю. кт̂о же е҆сть творѧ́и под̑нбс̑҇нꙋю, и҆ сꙋщее всѐ·
9
А҆ще б̂о хо́щет̑ ѹ҆дръжа́ти, и҆ дх҃ъ въ себѣ ѹдръжи́тъ·
10
Ѹ҆́мретъ всѧка плоть въкꙋпѣ, всѧкъ же чл҃къ въ землю по́идет̑, ѿнюдꙋ же създа́нъ бысть·
11
А҆ще л̂и не ѹ҆чи́шисѧ послꙋшаи с̂е внꙋши с̂и гласъ глаго́лъ·
12
Ви́ждь т̂ы творѧ́щаго безаконїе, и гꙋбѧ́щаго лꙋка́вныѧ. сꙋща вѣчна и҆ праведна нечести́въ гл҃ѧи цр҃еви, зако́нъ престꙋпа́еши, нечестивѣ и҆же кнѧ́ѕем꙽. і҆ и́же не постыдѣсѧ лица̀ чс̑҇тиаго, н̂и вѣсть честь възложи́ти мꙋж́нымъ, и҆ ѹ҆диви́тисѧ лицемъ и҆хъ·
13
Тще же им̑ събꙋдет̑сѧ, е҆же възопи́ти и҆ потребова́ти мꙋжа̑ зане бысть безаконникъ смирѧ́ѧ не́мощныѧ. лиши́ми быва́ютъ свое́ѧ пра́вды не́мощнїи. хотѧ́щимъ безъ пота́ки дѣѧ́ти цр҃еви и҆ кнѧ́ѕем̑ сего ра́ди тщ̂е и҆мъ събꙋ́детсѧ·
14
Ꙗ҆́ко чл҃къ дѣльма презрѣша правд̑ꙋ, вс̂е зрѧ́щи б҃ꙋ быва́ющее. и҆ мѣстꙋ не сꙋщꙋ на негоже не призирает̑·
15
Призира́ющїѧ бж҃їѧ си́ла, ꙗ҆́ко не на мꙋж́и положитъ е҆щѐ·
16
Гь҃ б̂о всѣхъ ви́дит̑ постиза́ѧи, не и҆слд̑ѣнаѧ же, и҆ сла́в꙽наѧ і҆ и҆зрѧд̑на, и҆́мже нѣсть числа̀·
17
Съвѣдыи и҆хъ дѣла, и҆ ѻ҆братитъ нощъ и҆ смири́тсѧ. ѹ҆га́ситъ нечестивыѧ·
18
Види́ми же пред̑ нимъ ꙗ҆́ко ѹ҆клони́шасѧ ѿ зако́на бж҃їѧ, ѻ҆правданїи же е҆го не поз̑на́ша·
19
Нанести нань вопль нищаго, и҆збавленїе ѹ҆богихъ слышитъ. и҆ съкры́ет꙽ лице и҆ кт̂о ѹ҆́зритъ и҆̀. и҆ на стран́ꙋ и҆ на чл҃ка въкꙋпѣ, црс̑҇твꙋѧ чл҃комъ ѿ прерѣканїѧ люд̑ска·
20
Ꙗ҆́ко къ крѣпкомꙋ гл҃ѧи, взѧ́хъ и҆ не заимꙋ безъ себе ѹ҆зрю ты же покаже м̂и. а҆ще правдꙋ съдѣлахъ не и҆мамъ приложити. не ѿ себе и҆стѧжи ю҆̀ ꙗ҆́ко ѿрине́ши ꙗ҆ко т̂ы и҆зречеши а҆ не а҆зъ. и҆ чт̂о разꙋмѣеши гл҃и·
21
Тѣмже смысленїи срд̑цемъ рекꙋт꙽, се мꙋж́ъ премꙋдръ ѹ҆слыша гл҃ъ мо́и·
22
І҆́ѻ҆въ же не разꙋмомъ с̂е гл҃а, словеса же е҆го не хи́тростїю ника́коже нн҃ѣ навы́кни і҆ѻ҆ве, не дажд̑ь е҆щѐ ѿвѣта ꙗ҆́коже немꙋдрїи·
23
да не приложим̑ на грѣхи на́ша, безаконїе же на́ ны намѣ́нитсѧ, мно́га словеса̀ гл҃ющемъ. и҆ рече пред̑ гм҃ъ·