Слава Героям України!
Євангеліє від св. Луки

Ostroh BibleЄвангеліє від св. Луки, розділ 14

Шрифт:

Запис:

1

зач̑҇, о҃д·

2

И҆ бы́сть е҆гда вни́ти е҆мꙋ в дом̑ нѣкое҆го кнѧ́зѧ фарїсе́йска в сꙋбо́тꙋ хлѣбъ ꙗ҆́сти, и҆ тїи бѣхꙋ назира́юще е҆го·

3

И҆ с̂е чл҃къ нѣќїи и҆мыи вод̑ныи трд̑ꙋ, б̂ѣ пре ни́мъ·

4

И҆ ѿвѣщавъ і҆с҃, рече к꙽ зако́нникомъ, и҆ фарїсе́ѻм̑ гл҃ѧ. а҆ще досто́итъ в сꙋбо́тꙋ цѣли́ти; ѻ҆ни же ѹ҆млъча́шѧ. и҆ прїе́м꙽ и҆сцѣли е҆го, и҆ ѿпꙋстѝ·

5

И҆ ѿвѣщав̑҇ к нимъ рече. кото́раго ѿ васъ ѻ҆се́л꙽, и҆ли волъ, в꙽ стꙋденецъ в꙽падетъ. не а҆б́їе ли̂ и҆стръгнетъ е҆го в꙽ дн҃ъ сꙋбо́тныи и҆ не възмого́ша ѿвѣща́ти е҆мꙋ к симъ·

6

Гл҃аше же к꙽ зва́ннымъ при́тчю. ѻ҆бдръжа̀ ка́ко пред̑ѣда́нїа и҆збира́хꙋ гл҃ѧ к нимъ. е҆гда̀ зва́нъ бꙋдеши кимъ на́ бракъ, не сѧди на пред̑немъ мѣс́ѣ , е҆да̂ кт̂о чс̑҇тнѣе тебе бꙋдетъ зва́ныхъ. и҆ пришед̑ и҆же тебе зва́выи и҆ ѻ҆́ного, речетъ. т̂ы даждъ семꙋ мѣс́то, и҆ тогда̀ начне́ши съ стꙋдо́мъ послд̑ѣнее мѣсто дръжа́ти·

7

н̂о е҆гда званъ бꙋд́еши , шед̑ сѧди на послд̑ѣнемъ мѣ́стѣ, да е҆гда̀ прїидетъ зва́выѝ т̂ѧ, речетъ т̂и, дрꙋже, посѧди вы́ше. тогдо̀ бꙋдетъ т̂и сла́ва предъ зва́нными с тобою·

8

Ꙗ҆́ко всѧкъ възносѧѝсѧ, смѣритсѧ. и҆ смирѧаѝсѧ. възнесет̑сѧ·

9

за, о҃е·

10

Гл҃аше же и҆ къ зва́вшемꙋ е҆го. е҆гда сътвориши ѻ҆бѣдъ и҆ли вече́рꙋ, не зовѝ дрꙋгъ свои҆хъ ни братїѧ твоѧ, н̂и срод̑никъ твои҆хъ, н̂и съсѣдъ бога́тыхъ. е҆да коли и҆ тїи т̂ѧ та́коже въз꙽зовꙋтъ, и҆ бꙋ́дет̑ т̂и въздаа́нїе н̂о е҆гда твориши пи́ръ зовѝ ни́щаѧ, маломо́щи, хро́мыа, слѣпы́а, и҆ бл҃женъ бꙋ́деши. ꙗ҆́ко не и҆мꙋтъ т̂и чт̂о въздати. въздастъ же ти сѧ в꙽ въскр҃се́нїе праведныхъ·

11

Слы́шав же нѣкїи ѿ възлежа́щих̑ с нимъ сїа, рече е҆мꙋ. бл҃женъ и҆же снѣсть ѻ҆бѣд꙽ в꙽ црс̑҇твїи бж҃їи·

12

зач̑҇, о҃ѕ·

13

ѻн же рече е҆мꙋ·

14

Чл҃къ нѣкїи сътворѝ вечерꙋ ве́лїю, и҆ зва̀ мно́гы. и҆ посла̀ рабъ свой в год̑ вече́рѧ, рещѝ зва́ннымъ, грѧдѣт́е, ꙗ҆ко ѹ҆же готова сꙋтъ вс̂ѧ·

15

и҆ нача́ша вкꙋпѣ ѿрица́тисѧ вс̂и·

16

Пе́рвыи рече е҆мꙋ. село̀ кꙋпихъ, і҆ и́мамъ нꙋждꙋ и҆зыити и҆ ви́дѣти е҆̀. молю́ ти сѧ и҆мѣй м̂ѧ ѿрече́на·

17

И҆ дрꙋгїи рече, сꙋпрꙋгъ въло́вныхъ кꙋпих꙽ пѧть, и҆ грѧдꙋ̀ и҆скꙋсити и҆хъ. молю̀ т̂ѧ и҆мѣи м̂ѧ ѿрече́на·

18

И҆ дрꙋгїи рече. женꙋ̀ поѧх̑, и҆ сего ради не могꙋ̀ прїитѝ·

19

И҆ пришед̑ рабъ то́й, повѣ́да господинꙋ свое҆мꙋ сїа·

20

Тогда разгнѣ́вав꙽сѧ домꙋ влд̑ка, рече рабꙋ̀ свое҆мꙋ. и҆зыди скоро на распꙋтїѧ, и҆ сто́гны гра́да и҆ ни́щаѧ, и҆ бѣдныа и҆ слѣ́пыа и҆ хромыа в꙽веди сѣмо. и҆ рече рабъ. г҃и, бысть ꙗ҆коже повелѣ̀, и҆ е҆ще мѣ́сто ес̑҇. и҆ рече господи́нъ к꙽ рабꙋ̀. и҆зы́ди на пꙋтѝ и҆ ха́лꙋ́гы, и҆ ѹ҆бѣди вни́ти, да наполнитсѧ домъ мой·

21

Гл҃ю б̂о вам̑, ꙗ҆ко ни е҆ді́нъ мꙋжїи тѣхъ зва́ныхъ в꙽кꙋ́ситъ моѧ вечерѧ. мно́ѕи б̂о ст̑ꙋ звани, ма́ло же и҆збра́нныхъ·

22

зач̑҇, о҃з·

23

И҆дѧ́хꙋ же с нимъ наро́ди мно́ѕи. и҆ ѻ҆бра́щъсѧ рече к нимъ. а҆ще кт̂о грѧдетъ къ мнѣ, и҆ не възненави́дитъ ѿц҃а свое҆го и҆ ма́тере, и҆ женꙋ и҆ чѧд̑, и҆ братїѧ и҆ се́стръ, е҆ще же и҆ дш҃ꙋ свою, не мо́жетъ мой бы́ти ѹ҆чн҃къ·

24

І҆ иже не но́ситъ крс̑҇та свое҆го и҆ в꙽ слѣдъ мене грѧдетъ, не мо́жетъ мой бы́ти ѹ҆ченикъ·

25

Кто̀ б̂о ѿ вас̑҇ хотѧѝ сто́лпъ создати, не прежде л̂и сѣдъ разъчтетъ и҆мѣ́нїе, а҆ще и҆́мать е҆же е҆сть на съвръше́нїе; да не когд̑а положитъ ѻ҆снованїе, и҆ не възмо́жет̑ съвръши́ти. вс̂и видѧщеѝ начнꙋт꙽ рꙋга́тисѧ е҆мꙋ гл҃юще, ꙗ҆ко се́й чл҃къ начатъ здати, и҆ не мо́жетъ съвръшити; и҆л̂и кїи цр҃ъ и҆ды̀ къ и҆номꙋ цр҃ю, снитисѧ с ним̑ на́ брань, не сѣдъ л̂и преже совѣщава́етъ, а҆ще си́ленъ ес̑҇ срѣ́стисѧ съ десѧтїю ты́сѧщъ, грѧдꙋщ́аго съ двѣма десѧтьма тысѧщама нань; а҆ще ли же н̂и, е҆ще дале́че е҆мꙋ сꙋщꙋ, моленїе пославъ, мо́литсѧ ѻ смире́нїи·

26

Тако ѹ҆бо в꙽сѧкъ ѿ васъ. и́же не ѿречетсѧ всего свое҆го и҆мѣ́нїа. не мо́жетъ быти мой ѹ҆ченикъ·

27

добро̀ е҆сть со́ль. а҆ще же со́ль ѻ҆бꙋа́етъ, в чемъ ѻ҆соли́тсѧ; н̂и в землѝ н̂и в гно́и требꙋ́етъ. во́нъ и҆з꙽сы́пѧтъ ю҆̀·

28

И҆мѣ́аѝ ѹ́ши слы́шати, да слы́шитъ·

Джерела

Holy Bible icon

Іконка:

«Holy bible» icons created by adi_sena — Flaticon

flaticon.com/free-icons/holy-bible