Ostroh BibleЄвангеліє від св. Луки, розділ 15
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, о҃и·
2
Бѣхꙋ же приближа́ющесѧ е҆мꙋ вс̂и мытарїе и҆ грѣшницы посл́ꙋшати е҆го·
3
И ропта́хꙋ фарїсе́е и҆ кни́жницы гл҃юще. ꙗко се́й грѣшникы прїе́млет̑, и҆ с ни́ми ꙗ҆стъ·
4
Рече же к нимъ прит̑чю сїю гл҃ѧ. кїи чл҃къ ѿ васъ и҆мы̀ ст̂о ѻ́вецъ, и҆ погꙋбль е҆ді́нꙋ ѡ нихъ. не ѻ҆ста́витъ ли̂ девѧтьдесѧтъ и҆ девѧ в꙽ пꙋсты́ни, і҆ и́детъ в꙽ слѣдъ поги́бъшаа до́ндеже ѻ҆брѧщетъ ю҆̀; и҆ ѻ҆брѣтъ възлага́етъ на рамѣ своѝ радꙋѧсѧ·
5
И҆ пришед̑ в домъ съзывает̑ др́ꙋгы и҆ съсѣды гл҃ѧ и҆мъ. радꙋитесѧ со мною̀, ꙗ҆́ко ѻ҆брѣтохъ ѻ҆вцꙋ мою поги́бшꙋю·
6
Гл҃ю вамъ, ꙗ҆́ко та́ко ра́дость бꙋ́детъ на нб҃си. ѻ҆ е҆ді́ном̑ грѣшницѣ ка́ющемсѧ, нежели̂ ѻ҆ девѧтьдесѧтихъ и девѧть пра́ведъникъ, и҆же не требꙋют̑ покаа́нїа·
7
И҆ли̂ каа̀ жена̀ и҆мꙋщи десѧт̑ драх̑мъ, а҆ще погꙋбитъ е҆ді́нꙋ дра́хмꙋ. не в꙽жиза́етъ л̂и свѣти́лника, и҆ помететъ хра́минꙋ, і҆ и́щетъ прилѣжъно, до́ндеже ѻ҆брѧ́щетъ; и҆ ѻ҆брѣтши съзыва́етъ дрꙋгы́нѧ и҆ със́ѣды гл҃ющи. радꙋитесѧ со мно́ю , ꙗ҆́ко ѻ҆брѣтохъ драхъмꙋ поги́бшꙋю·
8
Тако гл҃ю вамъ, радость быва́етъ пред̑ а҆гг҃лы бж҃їи, ѻ҆ е҆ді́номъ грѣшницѣ ка́ющимъсѧ·
9
зач̑҇, о҃ѳ·
10
Рече же. чл҃къ нѣкїи и҆мѣ̀ дв̂а сн҃а. и҆ рече ю҆нѣишїи е҆ю̀ ѿц҃ꙋ. ѻ҆ч҃е, дажд̑ь м̂и досто́йнꙋю часть и҆м́ѣнїа. и раздѣли и҆́ма и҆мѣ́нїе. и҆ не по мно́ѕх̑ѣ дн҃ех̑ събравъ вс̂е мнїи сн҃ъ, ѿи҆де на странꙋ дале́че, и҆ т̂ꙋ расточи и҆мѣнїе свое, живы̀ блꙋ́дно. и҆жди́вшꙋ же е҆мꙋ вс̂е, бысть глад̑ крѣ́покъ на странѣ то́й, и҆ то́й начатъ лиша́тисѧ. и҆ шед̑ прилѣписѧ е҆ді́номꙋ ѿ жи́тель тоа̀ страны. и҆ посла̀ е҆го на се́ла своѧ̀ пастѝ свинїѧ. и҆ жела́ше насы́тити чре́во своѐ ѿ рожецъ, ꙗ҆́же ꙗ҆дѧ́хꙋ свинїѧ. и҆ никтоже даа́ше е҆мꙋ·
11
в꙽ себе же пришед̑, рече. колико нае́мникомъ ѿц҃а мое҆го и҆збываютъ хлѣбы, а҆з же гла́домъ ги́блю; в꙽ставъ и҆дꙋ къ ѿц҃ꙋ мое҆мꙋ, и҆ рекꙋ е҆мꙋ. ѻ҆ч҃е, съгрѣших̑ на́ нб҃о и҆ пред̑ тобо́ю, и҆ ѹ҆же нѣсмь досто́инъ нарещисѧ сн҃ъ твой, сътворѝ м̂ѧ ꙗ҆́ко е҆ді́ного ѿ нае́мникъ твоих̑. и҆ в꙽ставъ и҆́де къ ѿц҃ꙋ свое҆мꙋ·
12
Є҆ще же е҆мꙋ далече сꙋщꙋ, ѹ҆зрѣ е҆го ѿц҃ъ е҆го, и҆ милъ е҆мꙋ бысть. и҆ текъ нападѐ на вы́ю е҆го, и҆ ѻ҆блобыза̀ е҆го·
13
Рече же е҆мꙋ сн҃ъ. ѻ҆ч҃е, съгрѣшихъ на́ нб҃о и҆ пред̑ тобо́ю, и҆ ѹ҆же нѣсмь досто́инъ нарещисѧ сн҃ъ твой·
14
Рече̑ ѿц҃ъ к꙽ рабомъ свои́мъ. и҆знесѣте ѻ҆де́ждꙋ пе́рвꙋю, и҆ ѻ҆блецѣте е҆го, и҆ дади́те пр́ъстень на́ рꙋкꙋ е҆го, и҆ сапогы на́ ноѕѣ. и҆ приведъше теле́цъ ѹ҆пита́нныи, заколи́те, и҆ ꙗ҆́дъше весели́мсѧ, ꙗ҆́ко сн҃ъ мой се́й мр҃твъ б̂ѣ, и҆ ѻ҆живе. і҆ и҆зги́блъ б̂ѣ, и҆ ѻ҆брѣтесѧ. и҆ нача́шѧ весели́тисѧ·
15
Бѣ же сн҃ъ е҆го ста́рѣи на селѣ̀. и҆ ꙗ҆́ко грѧды̀ прибли́жисѧ к꙽ до́мꙋ, слы́ша пѣнїа и҆ ли́кы. и҆ призвавъ е҆ді́ного ѿ ѻ҆трокъ, въпраша́ше, чт̂о ѹ҆бо сїѧ сꙋтъ. ѻ҆́н же рече е҆мꙋ. ꙗ҆ко братъ твой прїиде, и҆ закла ѿц҃ъ твой телецъ ѹ҆пита́нныи̑, ꙗ҆ко здра́ва е҆го прїа́тъ·
16
Раз꙽гнѣ́вав же сѧ, и҆ не хотѧше вни́ти·
17
ѿц҃ъ же е҆го и҆з꙽шед꙽ молѧ́ше е҆го·
18
ѻ҆н же ѿвѣщавъ, рече ѿц҃ꙋ. с̂е толи́ко лѣтъ рабо́таю тебѣ, и҆ николиже за́повѣди твоѧ престꙋпихъ, и҆ мн̂ѣ николиже далъ е҆си козлѧте, да съ дрꙋгы свои́ми възвесели́лъсѧ быхъ·
19
Є҆гда же сн҃ъ твой се́й. и҆зѣдыи твое и҆мѣнїе с꙽ любодѣйцами, прїиде, закла̀ е҆мꙋ телецъ пито́мыи·
20
ѻ҆н же рече е҆мꙋ, чѧдо, т̂ы всегда со мною е҆си, и҆ всѧ моѧ, твоѧ сꙋть. възвесели́ти же сѧ и҆ възрадовати подоба́ше, ꙗ҆́ко брат̑ твой се́й мр҃твъ б̂ѣ, и҆ ѻ҆живе. і҆ и҆зги́блъ б̂ѣ и҆ ѻ҆брѣтесѧ·