Ostroh BibleЄвангеліє від св. Луки, розділ 17
Шрифт:
Запис:
1
Рече же къ ѹ҆чн҃комъ свои҆м꙽. не възмо́жно е҆сть не прїитѝ събла́ѕномъ. го́ре же, е҆гоже ради прихо́дитъ. ѹ҆не е҆мꙋ бы́ло б̂ы, а҆ще жр́ъно ѻ҆сельскїи ѻ҆блежалъ бы ѻ҆ вы́и е҆́го, и҆ в꙽верженъ в꙽ мо́ре, неже да събла́знит̑ ма́лыхъ сих̑ е҆ді́ного·
2
зач̑҇, п҃д·
3
Внемлѣте себѣ. а҆ще съгрѣшитъ тебѣ бра́тъ твой, запрѣтѝ е҆мꙋ. и҆ а҆́ще пока́етсѧ, ѻ҆ста́ви е҆мꙋ·
4
И҆ а҆ще сед̑ми́щи на́ дн҃ь съгрѣшитъ к тебѣ, и҆ седми́щи на́ дн҃ь ѻ҆брати́тсѧ гл҃ѧ ка́юсѧ, ѻ҆ста́ви е҆мꙋ·
5
И҆ рекоша а҆пс̑҇ли гв҃и. приложѝ намъ вѣрꙋ·
6
Ре же г҃ь. а҆́ще бы́сте и҆мѣ́ли вѣ́рꙋ ꙗ҆́ко зе́рно горꙋшно, гл҃али бысте ꙗ҆́годичинѣ се́й, въстръгнисѧ и҆ всади́сѧ в꙽ мо́ре, и҆ послꙋш́ала б̂ы васъ·
7
Которыи же ѿ васъ рабъ и҆мѣ́а, ѻ҆рꙋщь, и҆ли пасꙋщь, и҆же пришед̑шꙋ е҆мꙋ с꙽ села̀, речетъ а́бїе, минꙋв꙽ възлѧ́зи, н̂о не речет ли е҆мꙋ, ѹ҆гото́ваи чт̂о вечерѧ́ю, и҆ препоѧсавсѧ слꙋжи м̂и, до́ндеже ꙗ҆́мъ и҆ пїю, и҆ потом̑ ꙗ҆́сѝ и҆ пїе́ши т̂ы; е҆да и҆́мать хвалꙋ̀ рабꙋ̀ томꙋ̀, ꙗ҆́ко сътвори повелѣнаѧ; не мню̀. та́ко и҆ в̂ы, е҆гда сътворитѐ вс̂ѧ повелѣ́ннаа вам꙽, гл҃ите, ꙗ҆́ко рабѝ непотребни е҆смы, ꙗ҆ко е҆же дл́ъжни б̂ѣхомъ сътворити, сътвори́хом꙽·
8
И҆ бысть и҆дꙋщꙋ е҆мꙋ въ і҆ерс̑҇ли́мъ, и҆ то́и прохожд̑аше межд̑ꙋ самари́ею и҆ галиле́ею̀·
9
зач̑҇, п҃е·
10
Входѧщꙋ же е҆мꙋ в нѣкꙋю весь, срѣто́ша е҆го десѧть прокаже́нѣхъ мꙋжїи, и҆же ста́ша и҆здале́че, и҆ тїи възнесо́ша глс̑҇а гл҃юще. і҆с҃е наста́в꙽ниче поми́лꙋи н̂ы·
11
И҆ видѣвъ, рече и҆мъ. шед̑ше покажи́тесѧ сщ҃е́нникомъ·
12
И҆ бысть и҆дꙋщ́емъ и҆мъ, ѻ҆чс̑҇тишѧсѧ. е҆ді́н же ѿ нихъ видѣв꙽ ꙗ҆́ко и҆сцѣлѣ, въз꙽врати́сѧ съ гласом̑ ве́лїемъ сла́вѧ б҃а, и҆ падѐ ни́ць при ногꙋ е҆го хвалꙋ̀ е҆мꙋ въздаа̀, и҆ то́и б̂ѣ самарѧнинъ·
13
ѿвѣща́в же і҆с҃, реч̑҇. не де́сѧть л̂и ѻ҆чс̑҇тишасѧ. да де́вѧть гд̂ѣ ка́ко не ѻ҆брѣто́шасѧ въз꙽вра́щьшесѧ дати сла́вꙋ б҃ꙋ, то́кмо и҆ноплеме́нникъ се́й. и҆ рече е҆мꙋ, в꙽став̑҇ и҆дѝ, вѣ́ра твоа̀ сп҃сѐ т̂ѧ·
14
зач̑҇, п҃ѕ·
15
Въпроше́н же бывъ ѿ фарисе́й, когда прїидетъ црс̑҇твїе бж҃їе·
16
ѿвѣщавъ и҆мъ рече·
17
не прїидетъ црс̑҇твїе бж҃їе съ съблюде́нїемъ. ниже рекꙋтъ, с̂е зд̂ѣ и҆ли с̂е ѻ҆́нде. с̂е б̂о црс̑҇твїе бж҃їе внꙋтръ васъ е҆сть·
18
Рече же къ ѹ҆ченикомъ свои́мъ. прїидꙋтъ дн҃і́е, е҆гда въжд̑елѣете е҆ді́ного дн҃е сн҃а члчс̑҇каго ви́дѣти, и҆ не ѹ҆́ѕрите. и҆ рекꙋт꙽ вамъ, с̂е зд̂ѣ, с̂е ѻ҆́нде. не и҆зы́дѣте, н̂и поженѣте·
19
Ꙗ҆́ко б̂о мл́ънїи блиста́ющисѧ ѿ под̑нбс̑҇ныа, на подънбс̑҇нѣй свѣтитсѧ, та́ко бꙋ́детъ сн҃ъ члчс̑҇кїи в꙽ дн҃ь свои·
20
Прежд̑е же подоба́етъ е҆мꙋ мно́го пострадати, і҆ и҆скꙋше́нꙋ быти ѿ рода сего·
21
зач̑҇, п҃з·
22
И҆ ꙗ҆коже бысть въ дн҃и но́евы, та́ко бꙋд́етъ и҆ въ дн҃е сн҃а члчс̑҇ка, ꙗ҆́дѧ́хꙋ, пїа́хꙋ, женѧ́хꙋсѧ, посѧга́хꙋ, до негоже дн҃е вни́де но́е в꙽ ковчегъ, и҆ прїиде пото́пъ, и҆ погꙋбѝ вс̂ѧ·
23
Та́коже и҆ ꙗ҆́коже бысть въ́ дн҃и ло́товы, ꙗ҆́дѧ́хꙋ, пїа́хꙋ, кꙋпова́хꙋ, продаа́хꙋ, сажд̑ахꙋ зда́хꙋ. во́нь же дн҃ь и҆зы́де лот̑ ѿ содо́млѧнъ, ѻ҆дожди ка́мыкъ горѧщь, и҆ ѻ҆́гнь с꙽ нб҃се, и҆ погꙋбѝ вс̂ѧ. по томꙋже бꙋ́детъ и҆ в꙽ дн҃ь, во́нь же сн҃ъ члчс̑҇кїи ꙗ҆́ви́тсѧ·
24
в꙽ то́й дн҃ь и҆же бꙋ́детъ на́ кровѣ, и҆ съсꙋды е҆го в домꙋ, да не сла́зитъ взѧти и҆хъ. і҆ и҆же на селѣ, та́кожде да не въз꙽врати́тсѧ в꙽спѧ́ть. помина́ите женꙋ̀ ло́товꙋ·
25
И҆же а҆ще взы́щетъ дш҃ꙋ свою̀ спс̑҇тѝ, погꙋбит꙽ ю҆̀. а҆ и҆же а҆́ще погꙋбитъ ю҆̀, живитъ ю҆̀·
26
Гл҃ю вамъ, в т̂ꙋ нощь бꙋде́та дв̂а на ѻ҆дрѣ е҆ді́номъ, е҆дїнъ пое́млетсѧ, а҆ дрꙋгїи ѻ҆ставлѧ́етсѧ·
27
Бꙋдетѣ дв̂ѣ вкꙋпѣ ме́лющи, е҆ді́на пое҆млетсѧ, а҆ дрꙋгаа ѻ҆ставлѧ́етсѧ. дв̂а бꙋдета на селѣ̀, е҆ді́нъ пое́млетсѧ, а҆ дрꙋгїи ѻ҆ставлѧ́етсѧ·
28
И҆ ѿвѣща́вше гл҃ашѧ е҆мꙋ, гд̂е г҃и; ѻ҆́н же рече и҆мъ, и҆дѣже тѣло, та́мо съберꙋтсѧ и҆ ѻ҆рли·