Ostroh BibleЄвангеліє від св. Луки, розділ 18
Шрифт:
Запис:
1
Гл҃аше же и҆ при́тчю к нимъ, како подоба́етъ всегда моли́тисѧ, и҆ не стꙋжати с̂и, гл҃ѧ·
2
зач̑҇, п҃и·
3
Сꙋдїа б̂ѣ нѣ́кїи в꙽ нѣ́коемъ гра́дѣ, б҃а не боа́сѧ, и҆ чл҃къ не срам̑лѧ́асѧ·
4
Вдова же нѣ́каа б̂ѣ въ градѣ том꙽, и҆ прихожд̑аше к немꙋ гл҃ющи, ѿм꙽стѝ мене ѿ съпр́ъника мое҆го. и҆ не хотѧ́ше на до́лзѣ времени·
5
Послѣди же рече в себѣ. а҆ще и҆ б҃а не боюсѧ, и҆ чл҃къ не срамлѧ́юсѧ, н̂о зане творит̑ м̂и трꙋды вдови́ца сїа, ѿмщꙋ еа̀ да не доконца̀ приходѧщи застоитъ менѐ·
6
Рече же г҃ь. слы́шите, что̀ сꙋдїи неправдѣ гл҃ет꙽. б҃ъ же не и́мать ли сътвори́ти ѿмщенїе и҆з꙽бра́нъныхъ свои́хъ, въпїющихъ к немꙋ дн҃ь и҆ нощь, и҆ длъготрьпитъ ѻ҆́ них̑; гл҃ю вамъ. ꙗ҆́ко сътворитъ ѿм꙽щенїе и҆хъ в꙽ско́рѣ·
7
ѻ҆ба́че сн҃ъ члчс̑҇кїи пришед̑, ѹ҆бо ѻ҆брѧщетъ л̂и с̂и вѣрꙋ на земли; рече же и҆ къ дрꙋгым꙽ ѹ҆пова́ющимъ събо́ю, ꙗ҆́ко сꙋть правед̑ници, и҆ ѹ҆ничижа́ющихъ про́чихъ, при́тчю сїю·
8
зач̑҇, п҃ѳ·
9
Чл҃ка дв̂а внидо́ста въ цр҃ковь помоли́тисѧ. е҆ді́нъ фарисе́й, а҆ дрꙋгїи мытарь. фарисе́й же ста́въ, си́це в себѣ молѧ́шесѧ, бж҃е хвалꙋ̀ тебѣ въздаю̀, ꙗ҆́ко нѣсмь ꙗ҆́коже про́чїи чл҃цы. хи́щницы непра́ведъницы, прелюбодѣ́е, и҆л̂и ꙗ҆коже се́й мытаръ. пощꙋсѧ дв̂а кра́ты в сꙋбо́тꙋ, десѧти́нꙋ даю всего е҆ли́ка притѧжꙋ·
10
Мытар̑҇ же и́здале́че стоѧ̀, не хотѧ̀ н̂и ѻ҆чїю възвести на́ нб҃о, н̂о біа́ше пе́р꙽си своа̀ гл҃ѧ, б҃е млс̑҇тивъ бꙋди мн̂ѣ грѣшномꙋ·
11
Гл҃ю вамъ, ꙗ҆ко сни́де се́й ѻ҆пра́вданъ в домъ свой, паче ѻ҆ного·
12
Ꙗ҆́ко всѧкъ възносѧѝсѧ смири́тсѧ. смирѧаѝ же себе, възнесет̑сѧ·
13
зач̑҇, ч҃·
14
Приношахꙋ же к немꙋ и҆ младенцѧ, да и҆хъ ко́снетсѧ. видѣвше же ѹ҆́чн҃цы запрѣтиша им̑. і҆с҃ же призвавъ их̑, гл҃а. ѻ҆ста́вите дѣтїи приходи́ти къ мнѣ, и҆ не брани́те им̑. та́ковыхъ б̂о е҆сть црс̑҇твїе бж҃їе·
15
А҆ми́нь б̂о гл҃ю вамъ. и҆́же а҆ще не прїиметъ црс̑҇твїѧ бж҃їа ꙗ҆́ко ѻ҆троча̀, не и҆́мать внѝти в н̂е·
16
зач̑҇, ч҃а·
17
И҆́ въпросѝ е҆го нѣ́кїи кнѧѕь, гл҃ѧ. ѹ҆чи́телю бл҃гі́и, что̀ сътворивъ животъ вѣ́чный наслѣдъствꙋю;
18
Рече же е҆мꙋ і҆с҃. что̀ м̂ѧ гл҃еши бл҃га; никтоже бл҃гъ, токмо е҆ді́нъ б҃ъ. за́повѣди вѣсѝ; не прелюбы̀ твори. не ѹ҆бїи. не ѹ҆кради. не лжесвѣдѣтельствꙋи. чтѝ ѿц҃а твое҆го и҆ мт҃ере твою·
19
ѻ҆н же рече, вс̂ѧ сїа съхранихъ ѿ ю́ности моеа̀·
20
Слы́шав же сїа і҆с҃, рече е҆мꙋ. е҆ще е҆ді́ного не докон̑҇чалъ е҆си. всѧ е҆ли́ка и҆́маши прода́ждь, и҆ разда́и ни́щимъ, і҆ и҆мѣти и́маши съкровище на нб҃си. и҆ грѧди в꙽ слд̑ѣ мене. ѻ҆́н же слы́шавъ с̂е, приско́рбенъ бысть, бѣ̀ б̂о бога́тъ ѕѣло̀. видѣв꙽ же е҆го і҆с҃ приско́рбна бывша, рече. ка́ко неѹ҆добь и҆мꙋщеѝ богат̑ство, в꙽ црс̑҇твїе бж҃їе вни́дꙋтъ·
21
Ѹ҆до́бѣе б̂о е҆сть велбꙋ́дꙋ сквоѕѣ и҆глинѣ ѹ҆ши проитѝ, неже бога́тꙋ в꙽ црс̑҇твїе бж҃їе вни́ти·
22
Рѣшѧ же слы́шавшеѝ, т̂о кт̂о мо́жетъ сп҃сенъ бы́ти; ѻ҆́н꙽ же рече. невъзмо́жнаѧ ѿ чл҃къ, възможна сꙋтъ ѿ б҃а·
23
Рече же петр꙽. с̂е м̂ы ѻ҆ста́вихомъ вс̂ѧ, и҆ по тебѣ и҆до́хомъ·
24
ѻ҆́н же рече и҆мъ. а҆ми́нь гл҃ю вамъ, ꙗ҆́ко никтоже е҆сть и҆же ѻ҆ста́витъ домъ, и҆л̂и родителѧ, и҆ли братїю, и҆ли сестры, и҆лї женꙋ̀, и҆ли чѧ́да, црс̑҇твїа ради бж҃їа, и҆же не прїиметъ мно́жицею въ вре́мѧ с̂е, и҆ в꙽ вѣкъ грѧдꙋщїи живот̑ вѣ́чныи·
25
зач̑҇, ч҃в·
26
Пое́м же ѻ́банадесѧте, рече к ним̑. с̂е въсходимъ въ і҆ерс̑҇ли́мъ, и сконча́ютсѧ вс̂ѧ пи́саннаа прро̑҇кы ѻ҆́ сн҃ѣ чл҃честѣ. предадѧтъ бо е҆го ꙗ҆́ѕы́комъ, и҆ порꙋга́ютсѧ е҆мꙋ, и҆ ѹ҆корѧтъ е҆го, и҆ ѻ҆плю́ютъ е҆го, и҆ би́вше ѹ҆бїю́тъ е҆го, и҆ в꙽ третїи дн҃ь въскрс̑҇нетъ·
27
И҆ тїи ничесоже ѿ сихъ разꙋмѣшѧ. и҆ б̂ѣ гл҃ъ се́й съкровенъ ѿ ни́хъ, и҆ не разꙋмѣвахꙋ гл҃емыхъ·
28
зач̑҇, ч҃г·
29
Бы́сть же е҆гда прибли́жишасѧ въ і҆е҆ри́хонъ, слѣпецъ нѣкїи сѣдѧ́ше при пꙋти, просѧ̀. слы́шав же наро́дъ ми́моходѧщъ, въпрашаше что̀ ѹ҆бо е҆сть с̂е·
30
Повѣ́даша же е҆мꙋ, ꙗ҆ко і҆с҃ назарѧнинъ ми́мохо́дит̑·
31
И҆ въз́пѝ гл҃ѧ. і҆с҃е сн҃е двд̑въ пом҃лꙋи҆ м̂ѧ·
32
И҆ пред̑и҆дꙋщеѝ преща́хꙋ е҆мꙋ, да ѹ҆млъчи́тъ·
33
ѻ҆́н же паче мно́жае въпїаше, сн҃е двд̑въ, поми́лꙋй м̂ѧ·
34
Став же і҆с҃, повелѣ привести е҆го к꙽ себѣ·
35
Прибли́ж꙽шꙋ же сѧ е҆мꙋ к немꙋ. въпросѝ е҆го гл҃ѧ. чт̂о хо́щеши да ти сътворю; ѻ҆н же́ рече. г҃и, да прозрю. і҆с҃ же рече е҆мꙋ прозрѝ, вѣра твоа сп҃се́ т̂ѧ. и҆ а́бїе прозрѣ. и҆ в꙽ слѣдъ е҆го и҆дѧше, сла́влѧ б҃а·
36
И҆ вс̂и лю́дїе ви́дѣвше, възда́шѧ хвалꙋ̀ бв҃и·