Ostroh BibleЄвангеліє від св. Матвія, розділ 16
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, ѯе҃·
2
И пристꙋпи́ша к немꙋ фарисе́е и҆ сад̑дꙋкеѐ, и҆скꙋша́юще, въпроси́шѧ е҆го, ѕна́менїа с нб҃се показа́ти и҆мъ. ѻ҆́нъ же ѿвѣщавъ рече и҆мъ. ве́черꙋ бы́вшꙋ, гл҃ете, ве́дро, чрьмнꙋетъ бо сѧ нб҃о. и҆ ѹ҆трꙋ, днес̑҇ зима̀, чрьмнꙋетъ бо сѧ дрѧселꙋ́а нб҃о. лицемѣри, лице ѹ҆бо нб҃си ѹ҆мѣете раз꙽сꙋжати, ѕна́менїа же временемъ, не мо́жете и҆скꙋсити; ро́дъ лꙋкавъ и҆ прелюбодѣ́иныи, ѕна́менїа и҆́щет̑. и҆ ѕна́менїе не дастъсѧ е҆мꙋ, то́кмо зна́менїе і҆ѻ́ны прро̑҇ка. и҆ ѻ҆ста́вль и҆х꙽ ѿи́де·
3
И҆ прешед̑ше ѹ҆чн҃цы е҆го на ѻ҆н꙽ полъ, забы́шѧ хлѣ́бы взѧти·
4
зач̑҇, ѯѕ҃·
5
І҆с҃ же рече и҆м꙽. внемлѣте и҆ блюдѣтесѧ ѿ кваса фарисе́иска и҆ сад̑дꙋке́иска·
6
ѻ҆ни́ же помышлѧ́хꙋ в себѣ, гл҃юще. ꙗ҆́ко хлѣ́бы не взѧхомъ·
7
Разꙋмѣвь же і҆с҃, рече и҆мъ. что мы́слите в себѣ маловѣ́ри, ꙗ҆́ко хлѣ́бы не взѧ́сте; не ѹ҆̀ ли разꙋмѣете, ниже помните, пѧть хлѣбы пѧтимъ ты́сꙋщам꙽, и҆ коли́ко, ко́шъ взѧ́сте; нѝ л̂и сед̑мь хлѣбы четы́ремъ ты́сꙋщѧмъ, и҆ коли́ко ко́шницъ взѧ́сте; ка́ко не разꙋмѣете, ꙗ҆́ко не ѻ҆ хлѣбх̑ѣ рѣхъ вам꙽, внимати. н̂о ѿ кваса фарисе́иска и҆ сад̑дꙋке́иска; тогда разꙋмѣша, ꙗ҆́ко не речѐ храни́тисѧ ѿ кваса хлѣбнаго, но ѿ ѹ҆че́нїа фарисе́иска и҆ сад̑дꙋке́иска·
8
зач̑҇, ѯз҃·
9
Пришед̑ же і҆с҃ въ страны кесарїа фили́п꙽повы, въпрашаше ѹ҆чн҃кы своа, гл҃ѧ. кого̀ м̂ѧ гл҃ютъ чл҃цы сꙋща сн҃а члчс̑҇каго; ѻ҆ни же рѣшѧ. ѻ҆́ви ѹ҆бо і҆ѻа́нна крс̑҇тлѧ, и҆нїи же и҆лїю, дрꙋзїиж̑ і҆е҆ремїю, и҆ли е҆ді́ного ѿ про̑҇ркъ·
10
Гл҃а и҆м꙽ і҆с҃. вы же кого̀ м̂ѧ гл҃ете быти; ѿвѣщавъ же си́монъ пе́тръ, рече. т̂ы е҆си х҃с, сн҃ь б҃а живаго·
11
И҆ ѿвѣщавъ і҆с҃, рече е҆мꙋ·
12
Блаже́нъ е҆си си́моне, варъ і҆ѻ́на, ꙗ҆́ко плоть и҆ кровь не ѧ҆ви тебѣ, н̂о ѿц҃ь мо́и и҆же на нб҃сехъ. і а́зъ же тебѣ гл҃ю, ꙗ҆́ко т̂ы е҆си петр꙽, и҆ на семъ ка́мени съзи́жд̑ꙋ цр҃квь мою. и҆ вра́та а҆дова не ѹ҆долѣ́ютъ е́и·
13
И҆ дам꙽ ти ключѧ црс̑҇твїа нбс̑҇наго. и҆ е҆же а҆ще свѧ́жеши на земли, бꙋдетъ свѧзано на́ нб҃сехъ·
14
и҆ е́же а҆ще разрѣшиши на земли, бꙋ́детъ разрѣшено на нб҃сехъ·
15
зач̑҇, ѯи҃·
16
Тогда запрѣти і҆с҃ ѹ҆чн҃комъ свои́м꙽, да никомꙋже рекꙋтъ, ꙗ҆́ко се́и і҆с҃ е҆сть х҃с·
17
ѿтолѣ начатъ і҆с҃ ска́зовати ѹ҆чн҃комъ свои҆мъ, ꙗ҆́ко подобаетъ е҆мꙋ и҆тѝ въ і҆ерлс̑҇и́мъ, и҆ мно́го пострада́ти ѿ старецъ, и҆ а҆рхїере́и и҆ книж꙽никъ, и҆ ѹ҆бїенꙋ быти, и҆ тре́тїи дн҃ь въскрс̑҇нꙋти·
18
Пе́тръ же начатъ прерѣцати е҆мꙋ гл҃ѧ. млс̑҇рдъ ты г҃и, не имать быти тебѣ с̂е·
19
ѻ҆́нъ же ѻ҆бращ꙽сѧ рече петро́ви. и҆дѝ за мною сатана̀, съблазнъ м̂и е҆си, ꙗ҆́ко не мы́слиши ꙗ҆́же сꙋть бж҃їа, н̂о чл҃чьскаа·
20
зач̑҇, ѯѳ҃·
21
Тогда̀ і҆с҃, рече ѹ҆ченикомъ свои҆м꙽. а҆ще кто̀ хо́щетъ по мнѣ и҆тѝ, да ѿврьжетсѧ себѐ, и҆ во́зметъ крс̑҇тъ сво́и, и҆ по мнѣ грѧдетъ·
22
И҆́же б̂о а҆ще хо́щетъ дш҃ꙋ свою̀ спс̑҇ти, погꙋбитъ ю҆̀. и҆ і҆же а́ще погꙋбитъ дш҃ꙋ свою̀ мене ради, ѻ҆брѧ́щетъ ю҆̀. каа̀ б̂о по́лза чл҃кꙋ, а҆ще ми́ръ ве́сь приѻ҆брѧ́щетъ, дш҃ꙋ же свою ѿтщетит̑; и҆ли чт̂о дасть чл҃кь и҆змѣ́нꙋ за дш҃ꙋ свою; прїитѝ б̂о и҆́мать сн҃ъ чллс̑҇кїи въ славѣ ѿц҃а свое҆го, съ а҆гг҃лы свои́ми, и тогда̀ възда́стъ комꙋжд̑о по дѣанїем̑ е҆го·
23
А҆минь гл҃ю вамъ, ꙗ҆ко сꙋть нѣцїи ѿ здѣ̀ стоѧ́щихъ, и҆же не и́мꙋтъ вкꙋсити смерти, дондеже ви́дѧт̑ сн҃а чл҃чьскаго грѧдꙋща въ црс̑҇твїи своем̑·