Ostroh BibleЄвангеліє від св. Матвія, розділ 5
Шрифт:
Запис:
1
Ѹ҆зрѣ́в же наро́ды, в꙽зы́де на горꙋ. и҆ сѣд꙽шꙋ е҆мꙋ, пристꙋпи́шѧ к не́мꙋ ѹ҆ченицы̀ е҆го̀. и҆ ѿве́рзъ ѹ҆ста своѧ̀, ѹ҆ча́ше и҆хъ гл҃ѧ·
2
Бл҃же́ни ни́щїи дх҃омъ, ꙗ҆ко тѣх꙽ е҆сть црс̑҇твїе нбс̑҇ное·
3
бл҃же́ни пла́чющеи, ꙗ҆ко тїи ѹ҆тѣшатсѧ·
4
бл҃жени кро́т꙽цїи, ꙗ҆́ко тїи наслѣдѧт꙽ зе́млю·
5
бл҃же́ни а҆́лчющеѝ и҆ жа́ждꙋщеѝ пра́вды, ꙗ҆́ко тїи насы́тѧт̑сѧ·
6
Бл҃же́ни млс̑҇тивїи, ꙗ҆́ко тїи поми́ловани бꙋ́дꙋтъ·
7
Блаж̑ни чи́стїи срд̑цемъ, ꙗ҆ко тїи бг҃а ѹ҆́зрѧтъ·
8
бл҃же́ни ми́ротв́орцы, ꙗ҆́ко тїи сн҃ове бж҃їи нарекꙋтсѧ·
9
Бл҃же́ни и҆з꙽гна́ни пра́вды ра́ди, ꙗ҆ко тѣхъ єс̑҇ црс̑҇тво нбс̑҇ное·
10
Блаже́ни е҆сте егда̀ поно́сѧтъ вам̑, і҆ и҆жденꙋтъ, и҆ рект̑ꙋ всѧ́къ ѕо́лъ гл҃ъ на́ вы лжꙋще менѐ ради. ра́дꙋитесѧ и҆ весели́тесѧ, ꙗ҆́ко м꙽зда̀ ва́ша мно́га на нб҃сѣх꙽·
11
Та́ко б̂о и҆згна́шѧ прро̑҇ки и҆же бѣша пре́же вас̑҇·
12
Вы̂ е҆сте со́ль землѝ. а҆́ще же со́ль ѻ҆бꙋа́етъ, чимъ ѻ҆соли́тсѧ; ни въ чтоже бꙋ́детъ ктомꙋ̀, то́чїю да и҆ссы́пана бꙋ́детъ во́нъ, и҆ попира́ема человѣкы·
13
зач̑҇, аі҃·
14
Вы е҆сте свѣтъ ми́рꙋ. не мо́жетъ град̑ ѹ҆кры́тисѧ врьхꙋ̀ горы̀ стоа̀, ни вжига́ютъ свѣти́лника, и҆ поставлѧ́ютъ е҆го под̑ спꙋ́домъ, н̂о на свѣщницѣ, и҆ свѣтитъ всѣмъ и҆́же въ храминѣ сꙋть·
15
Та́ко да просвѣти́тсѧ свт̑ѣ ва́шь пред̑ чл҃кы, ꙗ҆́ко да видѧт̑ ва́ша до́браа дѣ́ла, и҆ прославѧт̑ ѿц҃а ва́шег̑҇ и҆́же на нб҃сехъ·
16
не мни́те ꙗ҆́ко прїидохъ разорити зако́на и҆лѝ прро̑҇кы. не прїидо́хъ разори́ти, но испо́лнити·
17
А҆минь б̂о гл҃ю ва́мъ, до́ндеже пре́идетъ нб҃о и҆ землѧ̀, і҆ѻ́та е҆ді́на и҆ли е҆ді́на чръта не пре́идет̑ ѿ зако́на, до́ндеже вс̂ѧ бꙋ́дꙋтъ·
18
и҆же а҆ще разори́тъ е҆ді́нꙋ заповѣдїи си́хъ ма́лых̑, и҆ наѹ҆чи́тъ та́ко чл҃кы, мнїй нарече́тсѧ въ црс̑҇твїи нбс̑҇немъ. а҆ и́же сотвори́тъ и҆ наѹ҆чи́тъ, се́и ве́лїи нарече́тсѧ въ црс̑҇твїи нбс̑҇немъ·
19
зач̑҇, ві҃·
20
Гл҃ю б̂о вамъ, ꙗ҆́ко а҆ще не и҆збꙋ́детъ пра́вда ва́шѧ па́че кни́жникъ и҆ фарисе́и, не вни́дете въ црс̑҇твїе нбс̑҇ное·
21
Слы́шасте ꙗ҆ко рече́но бы́сть дре́вним̑, не ѹ҆бїе́ши. и҆же б̂о а҆́ще ѹ҆бїе́тъ, повинен̑҇ е҆сть сꙋдꙋ̀·
22
А҆́з же гл҃ю вам꙽, ꙗ҆ко вс̂ѧкъ гнѣ́ваѝсѧ на бра́та свое҆го̀ всꙋ́е, пови́ненъ е҆сть сꙋдꙋ, и҆́же б̂о а҆ще речетъ бра́тꙋ свое҆мꙋ̀, ра́ка, повиненъ е҆сть со́нмищꙋ. а҆ и҆же рече́тъ ю҆ро́де, пови́ненъ е҆сть гее҆́ннѣ ѻ҆́гненѣи·
23
а҆́ще ѹ҆́бо принесе́ши даръ тво́и къ ѻ҆лтарю, и҆ тꙋ помѧне́ши, ꙗ҆́ко бра́тъ твои и҆́мать нѣ́что на́ тѧ, ѻ҆стави т̂ꙋ да́ръ тво́и прд̑е ѻ҆лтаре́м꙽, и҆ шд̑е преже смири́сѧ съ бра́томъ своим̑, и҆ тогда̀ пришд̑е принеси даръ сво́и·
24
Бꙋ́ди ѹ҆вѣщава́асѧ съ сопе́рникомъ свои҆мъ ско́ро, до́ндеже е҆си на пꙋтѝ с нимъ, да не преда́стъ тебѐ съпе́рник̑҇ сꙋдїи, и҆ сꙋдїа тѧ преда́стъ слꙋѕѣ, и҆ в темни́цꙋ в꙽ве́рженъ бꙋ́деши. а҆мин̑҇ гл҃ю тебѣ, не и҆зы́деши ѿтꙋ́дꙋ до́ньдеже въздасѝ послѣ́днїи кодрантъ·
25
зач̑҇, гі҃·
26
Слы́шасте, ꙗ҆́ко речено быс̑҇ пръ́вым̑. не прелюбы̀ сътвори́ши·
27
А҆́з же гл҃ю вам̑ ꙗ҆́ко всѧ́къ и҆же възрит꙽ на женꙋ̀ къ е҆же въжд̑елѣти е́и, ѹ҆же любодѣ́иствова с нею в꙽ срд̑ци свое́мъ·
28
а҆́ще же ѻ҆́ко твоѐ десно́е съблажнѧ́етъ т̂ѧ, и҆змѝ е҆̀, и҆ ве́рзи ѿ себѐ. ѹ҆́не б̂о т̂и е҆сть, да поги́бнетъ е҆ді́нъ ѿ ѹ́дъ твои҆хъ, а҆ не вс̂е тѣ́ло твоѐ в꙽вержено бꙋ́детъ в гее́ннꙋ ѻ҆́гненꙋю. и҆ а҆ще же десна́ѧ твоа рꙋка̀ съблажнѧ́етъ т̂ѧ, ѹ҆сѣци ю҆̀, и҆ ве́ръзи ѿ себѐ. ѹ҆́не б̂о ти е҆сть, да поги́бнетъ е҆ді́нъ ѿ ѹ҆́дъ твои҆хъ, а҆ не всѐ тѣ́ло твоѐ и́детъ в гее́ннꙋ·
29
Рече́но же бы́сть, ꙗ҆́ко и҆же а҆́ще пꙋстит̑ женꙋ̀ свою, да дастъ е́й кні́гꙋ распꙋстнꙋю̀. а҆́з же гл҃ю вамъ. ꙗ҆ко всѧкъ ѿпꙋщаѧѝ женꙋ̀ свою̀ ра́звѣ словесѐ любодѣ́иннаго, твори́тъ ю҆̀ прелюбодѣ́иствовати. и҆ і́же пꙋщени́цꙋ по́имет꙽ прелюбы̀ дѣи́ствꙋетъ·
30
зач̑҇, ді҃·
31
Па́кы слы́шѧсте, ꙗ҆́ко рече́но бысть, дре́внимъ, не въ лжꙋ̀ клене́шисѧ, въздаси же гв҃и клѧ́твы твоа̀·
32
А҆́зъ же гл҃ю ва́мъ, не клѧ́тисѧ всѧ́ко, ни нб҃омъ, ꙗ҆́ко прс̑҇тлъ е҆сть бж҃їи. ни земле́ю, ꙗ҆ко под̑ножїе е҆сть нога́ма е҆го. нѝ і҆е҆рс̑҇ли́момъ, ꙗ҆́ко град̑ е҆сть вели́каго цр҃ѧ. ниже главо́ю своею̀ клени́сѧ, ꙗ҆́ко не мо́жеши вла́са е҆ді́ного бѣла и҆лѝ черъна сътвори́ти·
33
Бꙋди же сло́во ва́ше. е́й, е́й. нѝ, нѝ, лихо е҆же сею̀, ѿ непрїа́зни е҆сть·
34
слы́шасте ꙗ҆ко речено бысть·
35
ѻ҆́ко, за ѻ҆́ко. и҆ зꙋ́бъ, за́ зꙋбъ·
36
А҆зъ же гл҃ю ва́мъ. не проти́витисѧ ѕл̂ꙋ. н̂о а҆́ще т̂ѧ кто̀ ѹ҆да́рит̑ в꙽ деснꙋ́ю твою лани́тꙋ, ѻ҆брати е҆мꙋ и҆ дрꙋгꙋю́. и҆ хотѧ́щемꙋ сꙋди́тисѧ с то́бою, и҆ ри́зꙋ твою взѧти, ѿпꙋсти е҆мꙋ̀ и҆ срачи́цꙋ·
37
и҆ а҆ще кто т̂ѧ по́имет꙽ по си́лѣ поприще е҆ди́но, и҆дѝ с нимъ двѣ̀·
38
зач̑҇, еі҃·
39
Просѧ́щемꙋ ѹ҆ тебѐ, да́и. и҆ хотѧ́щаго ѿ тебѐ заѧ́ти, не ѿвратѝ·
40
слы́шасте, ꙗ҆́ко рече́но е҆сть. възлю́биши и҆́скрьнѧго твое҆го, и҆ възненави́диши врага̀ свое҆го̀·
41
а҆́з же гл҃ю вам̑. люби́те врагы̀ ва́ша, блс̑҇ви́те кленꙋщаѧ в̂ы, добро̀ творите ненави́дѧщим̑ ва́съ. и҆ моли́тесѧ за творѧ́щихъ вам̑ напа́сть, и҆ і҆згонѧ́щаѧ в̂ы, ꙗ҆́ко да бꙋ́дете сн҃ове ѿц҃а ва́шего и҆же е҆сть на нб҃сехъ·
42
ꙗ҆́ко сл҃нце своѐ сїа́етъ на злы́а и бл҃гыѧ, и҆ дожд̑итъ на правд̑ены и҆ на непра́ведны·
43
А҆́ще б̂о лю́бите лю́бѧщихъ васъ, кꙋ́ю мздꙋ и́мате; не и҆ мытаре ли тожд̑е творѧтъ; и҆ а́ще цѣлꙋ́ете дрꙋгы ва́шѧ то́кмо, что ли́ше творитѐ; не и҆ ꙗ҆зы́чнїцы л̂и та́кожд̑е творѧтъ; бꙋ́дѣте ѹ҆б̂о в̂ы съвръше́ни, ꙗ҆́коже ѿц҃ь ва́шь нбс̑҇ныи съвръше́нъ е҆сть·