Ostroh BibleЄвангеліє від св. Марка, розділ 12
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, н҃г·
2
И нача́тъ и҆мъ в꙽ при́тчѧхъ гл҃ати. виногра́дъ насади чл҃къ, и҆ ѻ҆гради ѻ҆пло́том꙽, і҆ и҆скопа̀ точи́ло, и҆ създа̀ сто́лпъ, и҆ предастъ е҆го тѧжа́телемъ, и҆ ѿи҆де. и҆ посла̀ к тѧжа́телемъ въ́ времѧ, раба̀, да ѿ тѧжа́тель прїиметъ ѿ плода виногра́да·
3
ѻ҆ни же ем̑ше е҆го, би́ша, и҆ посла́шѧ тощь·
4
И҆ пакы посла̀ к нимъ дрꙋгїи рабъ, и҆ того̀ ка́менїем̑ би́вше, проби́шѧ главꙋ̀ е҆мꙋ̀, и҆ послашѧ бесче́стенъ. и҆ па́кы и҆но́го посла̀, и҆ того ѹ҆би́ша, и҆ мно́гы и҆́ны, ѻ҆́вы ѹ҆бо бїюще, ѻ҆́вы же ѹ҆бива́юще·
5
Є҆ще ѹ҆бо е҆ді́ного сн҃а и҆мѣ възлю́бленнаго свое҆го, посла̀ и҆ того к ним̑ послд̑ѣ гл҃ѧ. ꙗ҆ко ѹ҆срамѧ́тсѧ сн҃а мое҆го·
6
ѻ҆ни же тѧжа́теле рѣшѧ к꙽ себѣ, ꙗ҆ко се́и е҆сть наслѣдник꙽, прїидѣте ѹ҆бїемъ е҆го, и҆ на́ше бꙋдетъ наслд̑ѣ́ствїе. и҆ е́мше е҆го ѹ҆би́шѧ, и҆ и҆зверъѓошѧ вонъ и҆з виногра́да·
7
Что ѹ҆бо сътвори́тъ г҃ь виногра́да; прїидетъ и҆ погꙋбитъ тѧжа́телѧ, и҆ дастъ виноград̑ и҆нѣмъ·
8
н̂и писа́нїа ли сего чл̂и е҆сте; ка́мень, е҆гоже не в рѧдꙋ сътвори́шѧ ѕи́жд̑ꙋщеѝ, се́й бысть въ главꙋ̀ ю҆́глꙋ, ѿ г҃а быс̑҇ с̂и, и҆ е҆сть ди́вна въ ѻ҆чїю на́шею·
9
І҆ и҆ска́хꙋ е҆го ꙗ҆́ти, и҆ ѹ҆боа́шѧсѧ наро́да·
10
Разꙋмѣшѧ б̂о, ꙗ҆ко к нимъ при́тчю рече. и҆ ѻ҆ста́вльше е҆го ѿи҆до́шѧ·
11
зач̑҇, н҃д·
12
І҆ посла́шѧ к꙽ немꙋ нѣ́кїа ѿ фарисе́и, и і҆родїѧ́нъ, да е҆го ѻ҆бльстѧтъ сло́вомъ. ѻ҆ни же пришед̑ше, гл҃ашѧ е҆мꙋ. ѹ҆чт҃лю, вѣмы ꙗ҆́ко и́стинен꙽ е҆си, и҆ не ради́ши ни ѻ҆ ко́мже. не зри́ши б̂о на лицѐ чл҃комъ, н̂о въи́стинꙋ пꙋти бж҃їю ѹ҆чиши. досто́итъ л̂и кинсо́нъ кесареви дати, и҆ли н̂и; да́мы ли, и҆ли не да́мы; ѻ҆́н же вѣды их̑ лицемѣ́рїе, рече и҆мъ. что̀ мѧ и҆скꙋшѧ́ете; принесѣте м̂и пѣнѧзь да ви́жд̑ꙋ. ѻ҆ни же принесо́шѧ. и҆ гл҃а им̑, чїи ѻ҆́бразъ сїи, и҆ над̑писа́нїе; ѻ҆ни́ же рѣшѧ е҆мꙋ, кесаре́въ. и҆ ѿвѣщав꙽ і҆с҃, рече и҆мъ. възд̑ади́те кесаре́ва, кесаре́ви, и҆ бж҃їа бв҃и. и҆ чюди́шѧсѧ ѻ҆ немъ·
13
зач̑҇, н҃е·
14
И҆ прїидо́ша сад̑дꙋке́е к нем́ꙋ, и҆же гл҃ют̑ въскрс̑҇нїю не быти, и҆ въпроси́шѧ е҆го гл҃юще. ѹ҆чт҃лю, моѷсїи написа̀ намъ, ꙗ҆ко а҆ще комꙋ братъ ѹ҆мрет̑, и҆ ѻ҆ста́витъ жен́ꙋ, а҆ чѧдъ не ѻ҆ста́витъ. да по́иметъ братъ е҆го женꙋ е҆го, и҆ въскрс̑҇ит̑ сѣмѧ бра́тꙋ свое҆мꙋ. сед̑мь бра́тїи б̂ѣ, и҆ пе́рвыи поѧ́тъ женꙋ, и҆ ѹ҆мира́а не ѻ҆ста́ви сѣмене·
15
И҆ вторыи поѧ́тъ ю҆̀, и҆ ѹ҆мре, и҆ ни то́и ѻ҆ста́ви сѣмене·
16
И҆ тре́тїи такоже. и҆ поѧ́шѧ ю҆̀ сед̑мь, и҆ не ѻ҆ста́вишѧ сѣмене. послд̑ѣ же всѣхъ ѹ҆́мре и҆ жена. в꙽ въскр҃се́нїе ѹ҆бо е҆гд̑а въскрс̑҇нт̑ꙋ, кото́ромꙋ и҆хъ бꙋдетъ жена̀; сед̑мь б̂о и҆мѣша ю҆̀ женꙋ̀·
17
И҆ ѿвѣщавъ і҆с҃, рече и҆мъ. не сего ли ради прелща́етесѧ, не вѣдѧще писа́нїѧ, ни си́лы бж҃їа; е҆гда б̂о и҆з мр҃твыхъ въскре́снꙋтъ, ни же́нѧт̑сѧ, ни посага́ют̑·
18
н̂о сꙋть ꙗ҆́ко а́гг҃ли на нб҃сехъ·
19
ѻ҆ мрътвых же ꙗ҆ко въста́ютъ, нѣ́сте ли чл̂и в кни́гахъ моѷсе́ѻ҆вѣхъ, при кꙋпинѣ ꙗ҆́ко рече емꙋ б҃ъ гл҃ѧ; а҆зъ б҃ъ а҆враа́мовъ, и҆ б҃ъ и҆саа́ковъ, и҆ б҃ъ і҆а́ковль, нѣсть б҃ъ мр҃твыхъ, н̂о б҃ъ живыхъ;
20
Вы̂ ѹ҆бо мно́ѕи прелща́етесѧ·
21
зач̑҇, н҃ѕ·
22
І҆ пристꙋп́ль е҆ді́нъ ѿ книжникъ, слы́шавъ и҆хъ стѧза́ющѧсѧ, и҆ видѣвъ ꙗ҆́ко до́брѣ ѿвѣща̀ и҆м꙽, въпросѝ е҆го, каа̀ е҆сть пр́ьваа всѣхъ за́повѣдїи; і҆с҃ же ѿвѣща е҆мꙋ. ꙗ҆́ко пр́ьвѣиши всх̑ѣ за́повѣдїи, слы́ши і҆ил҃ю. г҃ь бг҃ъ вашъ, г҃ь е҆ді́нъ е҆сть·
23
И҆ възлю́биши г҃а б҃а твое҆го всѣмъ срд̑цемъ твоим̑, и҆ всею дш҃ею̀ твоею̀, и҆ всѣмъ ѹ҆мо́мъ твои҆мъ, и҆ всею̀ крѣ́постїю твоею̀. сїа е҆сть пр́ьваа за́повѣдь·
24
И҆ втора́а подобна е́й. възлю́биши бли́жнѧго свое҆го ꙗ҆ко самъ себѐ·
25
Бо́лши сею̀ и́на за́повѣдь нѣсть·
26
И҆ рече е҆мꙋ кни́ж꙽никъ. до́брѣ ѹ҆чи́телю въи́стинꙋ рече, ꙗ҆́ко е҆ді́нъ е҆сть б҃ъ и҆ нѣсть ин̑҇ ра́звѣ е҆го. и҆ е҆же любити е҆го всм̑ѣ срд̑цем꙽, и҆ всѣмъ ра́зꙋмомъ, и҆ всею дш҃ею, и҆ всею крѣ́постїю. и҆ е҆же люби́ти бли́жнѧго ꙗ҆́ко себе. бо́ле е҆сть всѣхъ вс̂есъжже́нїи и҆ жрътвъ·
27
І҆с҃ же видѣв꙽, ꙗ҆́ко смыслено ѿвѣща̀, рече е҆мꙋ, не дале́че е҆си ѿ црс̑҇твїа бж҃їа·
28
И҆ никто́же смѣ́аше ктомꙋ е҆го въпроси́ти·
29
И ѿвѣща́въ і҆с҃, гл҃аше, ѹ҆ча̀ въ цр҃ькви·
30
Ка́ко гл҃ютъ кни́жницы, ꙗ҆ко х҃с сн҃ь е҆сть дввд̑ъ; то́и б̂о дв҃дъ рече дх҃омъ ст҃ымъ. гл҃а г҃ь гв҃и мое҆мꙋ, сѣди ѻ҆деснꙋю менѐ, дондеже положꙋ врагы̀ твоѧ под̑ножїе нога́ма твои́ма·
31
Са́мъ ѹ҆бо дввд̑ъ гл҃етъ е҆го г҃а, и҆ ѿкꙋдꙋ сн҃ь е҆мꙋ е҆сть; и҆ мно́гъ народ̑ послꙋшаше е҆го в꙽ сла́дость·
32
зач̑҇, н҃з·
33
І҆ гл҃аше и҆мъ въ ѹ҆че́нїи свое́мъ. блюдѣтесѧ ѿ кни́жникъ хотѧ́щихъ въ ѻ҆дѣѧ́нихъ ходити. и҆ цѣлова́нїа на тр́ъжищыхъ, и҆ пр́еже сѣда́нїа на со́нмищыхъ, и҆ прьво възлеженїа на вечерх̑ѣ, поѧ҆да́юще до́мы в꙽довицъ, и҆ непщеванїемъ далече молѧ́щесѧ. сїи прїимꙋтъ ли́шше ѻ҆сꙋжд̑енїе·
34
И҆ сѣ́дъ і҆с҃ прѧ́мо съкро́вищномꙋ храни́лищꙋ, зрѧ́ше ка́ко народъ мещет мѣдь въ съкро́вищное храни́лище. и мно́ѕи бога́тїи вмѣтахꙋ многа. и҆ пришед̑ши е҆ді́на в꙽дови́ца ѹ҆бо́га, въве́рже лѣптѣ дв̂ѣ, е҆же е҆сть кодра́н꙽тъ·
35
И҆ призвавъ ѹ҆чн҃кы своѧ, рече и҆мъ. а҆ми́нь гл҃ю вамъ, ꙗ҆́ко вдови́ца сїа ѹ҆бо́гаа мно́жае всѣхъ в꙽ве́рже в꙽мѣта́ющых̑ въ скро́вищное храни́лище. всѝ б̂о ѿ и҆збы́тка свое҆го в꙽врьго́шѧ. сїа́ же ѿ лише́нїа свое҆го, вс̂ѧ е҆ли́ка и҆мѧ́ше в꙽ве́рже вс̂е житїе своѐ·