Ostroh BibleЄвангеліє від св. Марка, розділ 13
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, н҃и·
2
И исходѧщꙋ е҆мꙋ ѿ цр҃кве, гл҃а е҆мꙋ е҆ді́нъ ѿ ѹ҆чн҃къ е҆го. ѹ҆чи́телю, ви́жд̑ь каково̀ каменїе, и҆ какова̀ зда́нїѧ·
3
И҆ ѿвѣща́въ і҆с҃, рече е҆мꙋ. ви́диши ли сїа вели́ка зданїа; не и҆́мать ѻ҆ста́ти зд̂ѣ ка́мень на ка́мени, и҆же не разори́тсѧ·
4
И҆ сѣдѧ́щꙋ е҆мꙋ на горѣ е҆леѻ́нстѣи прѧмо цр҃ькви, въпрашѧ́хꙋ е҆го е҆ді́ного, петръ, і҆ и҆а́ковъ, і҆ и҆ѻа́ннъ, и҆ а҆ндре́ѧ, рцѝ намъ, когда̀ сїа бꙋдꙋтъ; и҆ кое бꙋ́детъ зна́менїе, е҆гда̀ и҆мꙋт꙽ вс̂ѧ сїа сконча́тисѧ; і҆с҃ же ѿвѣщав꙽ и҆мъ, нача́тъ гл҃ати. блюдѣтесѧ, да не кто̀ васъ прельсти́тъ. мно́ѕи б̂о прїидꙋтъ въ и҆мѧ моѐ гл҃юще, ꙗ҆ко а҆зъ е҆смь, и҆ мно́гы прельстѧ́тъ. е҆гда же ѹ҆слы́шите брани, и҆ слы́шанїа бра́немъ, не ѹ҆жаса́итесѧ. подоба́етъ б̂о быти, н̂о не ѹ҆҇ кончи́на. в꙽ста́нетъ б̂о ꙗ҆́ѕыкъ на ꙗ҆ѕыкъ, и҆ црс̑҇тво на црс̑҇тво, и҆ бꙋ́дꙋтъ трꙋси по мѣ́ста, и҆ бꙋ́дꙋтъ гла́ди и҆ мѧте́жи. нача́ло болѣѕнемъ с̂и·
5
зач̑҇, н҃ѳ·
6
Блюдѣте же сѧ в̂ы сами. предадѧ́т꙽ б̂о в̂ы в со́нмищѧ, и҆ на съборищихъ бїени бꙋдете. и҆ пред̑ воево́дами и҆ цр҃и ведени бꙋ́дете мене ради, въ свд̑ѣтельство и҆мъ. и҆ въ всѣхъ ꙗ҆́ѕы́цехъ подоба́етъ прежд̑е проповѣдатисѧ е҆ѵг̑҇лїю·
7
е҆гда же поведꙋтъ в̂ы предаю́ще, не пре́же пецѣтесѧ, чт̂о въз꙽гл҃ете. ни поѹ҆ча́итесѧ. н̂о е҆же а҆ще дастьсѧ вамъ в꙽ то́и часъ, с̂е гл҃ите. не вы̀ б̂о бꙋ́дете гл҃ющеи́, н̂о дх҃ъ ст҃ыи·
8
Предасть же брат̑ бра́та на смр҃ть, и҆ ѿц҃ь чѧдо. и҆ в꙽ста́нꙋт꙽ чѧда на роди́телѧ, и҆ ѹ҆бїютъ и҆х꙽·
9
и҆ бꙋ́дете ненавидими всѣми и́мени мое́го ради·
10
претръпѣвыи же до конца, се́и сп҃сенъ бꙋ́детъ·
11
зач̑҇, ѯ҃·
12
Є҆́гда же ѹ҆зрите мерзость запꙋстѣнїа, реченнꙋю данїи́ломъ прро̑҇комъ, стоѧ́щꙋ и҆дѣже не подобаетъ, чтыѝ да разꙋмѣ́етъ·
13
Тогда̀ сꙋщїи въ і҆юдеи, да бѣжѧтъ на́ горы, і҆ и́же на кровѣ, да не сла́зитъ в꙽ домъ, ни да вни́детъ взѧ́ти чесо ѿ домꙋ свое҆го. и҆ и́же на селѣ̀ сыи, да не въз꙽врати́тсѧ в꙽спѧть, взѧти ри́зꙋ свою·
14
горе же непразд̑нымъ и҆ доѧ́щим̑ в тыѝ дн҃и·
15
Моли́те же сѧ, да не бꙋ́детъ бѣжьство ваше зимѣ·
16
Бꙋдꙋтъ б̂о дн҃їе тїи ско́рбь, ꙗ҆́кова не бысть такова ѿ нача́ла създа́нїю, е҆же създа б҃ъ до нн҃ѣ, и҆ не бꙋ́детъ·
17
И҆ а҆ще не бы̀ г҃ь прекратилъ дн҃їи, не бы̀ ѹ҆бо спс̑҇ласѧ всѧка плоть·
18
н̂о и҆з꙽бранных̑ ради и҆хже и҆з꙽бра̀, прекратит̑ дн҃и·
19
И тогда а҆ще кто речетъ вамъ. с̂е здѣ х҃с, и҆ли с̂е ѻ҆́нде, не и҆мѣт́е вѣры·
20
в꙽ста́нꙋтъ б̂о лже христи, и҆ лже прро̑҇цы, и҆ дадꙋтъ ѕна́менїѧ и҆ чюдеса, къ е҆же прельсти́ти а҆ще възмо́жно і҆ и҆збра́нныа. вы же блюдѣтесѧ, с̂е прежд̑е рѣхъ вамъ вс̂ѧ·
21
зач̑҇, ѯ҃а·
22
Но в ты́и дн҃и по скорби то́й, сл҃нце поме́р꙽кнетъ, и҆ лꙋна̀ не дасть свѣта свое҆го. и҆ ѕвѣзды бꙋ́дꙋтъ с꙽ нб҃се спа́дающе, и҆ си́лы ꙗ҆́же на нб҃сехъ подви́жꙋтсѧ·
23
И҆ тогда̀ ѹ҆ѕрѧт̑ сн҃а члчс̑҇каго грѧдꙋща на ѻ́блацѣхъ съ си́лою и҆ сла́вою многою. и҆ тогда по́слетъ а҆гг҃лы своа̀, и҆ съберетъ и҆з꙽бра́нныѧ своѧ ѿ четы́рехъ вѣтръ, ѿ конца землѝ до конца нб҃ꙋ. ѿ смоковница же наѹ҆читесѧ при́тчи. е҆гда ѹ҆же вѣтвїе еа̀ бꙋ́детъ мла́до, і҆ и҆зраща́е҆тъ листвїе, вѣдите ꙗ҆́ко близь е҆сть жатва. та́ко и в̂ы е҆гда сїа ви́дите быва́юща, вѣ́дите ꙗ҆ко близъ е҆сть при дверехъ. а҆ми́нь гл҃ю вамъ, ꙗ҆́ко не и́мать преитѝ родъ се́й, до́н꙽деже вс̂ѧ сїа бꙋдꙋтъ·
24
зач̑҇, ѯ҃в·
25
Нб҃о и҆ землѧ пре́идетъ, словеса же моѧ не пре́идꙋтъ·
26
ѻ҆ дн҃и же томъ и҆л̂и ѻ҆ часѣ, никтоже вѣсть, ни а́гг҃ели и҆же сꙋть на нб҃сехъ, ни сн҃ъ, то́кмо ѿц҃ь. блюдѣте, бди́те, и҆ моли́тесѧ. не вѣсте б̂о когда вре́мѧ бꙋдетъ·
27
ꙗ҆́коже чл҃къ ѿходѧ, ѻ҆ставль домъ сво́и, и҆ вдавъ рабомъ своим̑ власть, и҆ комꙋжд̑о дѣло своѐ, и҆ вратарю повелѣ, да бди́тъ·
28
бди́те ѹ҆бо, не вѣ́сте б̂о когда г҃ь до́мꙋ прїидетъ, вечеръ, и҆ли полꙋ́нощи, и҆ли в пѧтлоглаше́нїе, и҆ли ѹ҆́тро, да не пришед̑ в꙽незапꙋ, ѻ҆брѧщет꙽ в̂ы спѧщѧ. а҆ ꙗ҆́же вамъ гл҃ю, всѣмъ гл҃ю, бди́те·