Ostroh BibleЄвангеліє від св. Марка, розділ 14
Шрифт:
Запис:
1
Бѣ же па́сха и҆ ѻ҆прѣсноцы по двою дн҃їю·
2
И҆ і҆ска́хꙋ а҆рхїере́е и҆ кни́жницы, ка́ко е҆го лестїю е҆́м꙽ше ѹ҆бїютъ. гл҃ахꙋ же, н̂о не в꙽ празд̑ник꙽, е҆да како млъва бꙋдетъ людъска·
3
зач̑҇, ѯ҃г·
4
І҆ сꙋщꙋ е҆мꙋ въ виѳанїи, в домꙋ си́мона прокаженаго, възлежащꙋ е҆мꙋ·
5
Пр꙽їиде жена̀ и҆мꙋщи а҆лава́стръ мѷра нар꙽днаго пистикїа мно́гоцѣнны. и҆ съкрꙋши а҆лава́стръ, възливаше е҆мꙋ на главꙋ·
6
Бѣхꙋ же нѣцїи негодꙋ́юще в꙽ себѣ, и҆ гл҃юще. въ что̀ ги́бель сїа мѷрнаа бысть; можа́ше бо с̂е продано̀ бы́ти вѧ́ще трїи сотъ пѣнѧѕь, и҆ да́тисѧ ни́щимъ. и҆ прѣща́хꙋ е́й·
7
І҆с҃ же рече, ѻ҆ста́вите еа̀, что̀ е́й трꙋды̀ даетѐ; добро̀ дѣло съдѣла ѻ҆ мнѣ. всегда б̂о ни́щаѧ и҆́мате с꙽ собою, и҆ е҆гда хо́щете, мо́жете и҆мъ добро творити. мене же не всегда и҆́мате. е҆же и҆мѣ сїа, сътворѝ. пред̑вари пома́зати м̂и тѣло на погребе́нїе·
8
А҆ми́нь гл҃ю вамъ. и҆деже а҆ще проповѣстьсѧ е҆ѵг̑҇лїе с̂е въ всемъ ми́рѣ, и҆ е҆же сътвори́ сїа, гл҃ано бꙋ́детъ в꙽ па́мѧть еа̀·
9
зач̑҇, ѯ҃д·
10
И҆ іѹ́да и҆скарїѻ́т꙽скїи е҆ді́нъ ѿ ѻ҆боюна́десѧте, и҆́де къ а҆рхїер́еѻмъ да предасть е҆го и҆мъ·
11
Ѡ҆ни же слы́шавше възра́довашасѧ, и҆ ѻ҆бѣща́шѧ е҆мꙋ сре́бреникы дати, и҆ и҆ска́ше ка́ко е҆го в꙽ подо́бно вре́мѧ предастъ·
12
И҆ в꙽ пр́ъвы дн҃ь ѻ҆прѣ́снокъ, е҆гда па́схꙋ жрѧ́хꙋ, гл҃аша е҆́мꙋ ѹ҆чн҃цы е҆го·
13
Гд̂ѣ хо́щеши, шед̑ше ѹ҆гото́вае҆мъ да ꙗ҆́си па́схꙋ; и҆ посла̀ дв̂а ѿ ѹ҆чн҃къ своих̑, и҆ гл҃а и҆мъ. и҆дѣта въ́ град̑, и҆ срѧ́щет̑ в̂ы чл҃къ в꙽ скꙋделницѣ во́дꙋ носѧ, по немъ и҆дѣта. и҆ и҆дѣже а́ще вни́дет̑, рцѣта господи́нꙋ до́мꙋ, ꙗ҆́ко ѹ҆чт҃ль гл҃етъ, гдѣ е҆сть вита́лница, и҆деже пасхꙋ съ ѹ҆чн҃кы мои́ми снѣм́ъ; и҆ то́и ва́ма пока́жетъ го́рницꙋ ве́лїю по́стланꙋ гото́вꙋ. т̂ꙋ ѹ҆гото́ваита намъ·
14
І҆ и҆зыдоста ѹ҆чн҃ка е҆го, и҆ прїдо́ста въ́ градъ, и҆ ѻ҆брѣто́ста ꙗ҆́коже рече и́ма. и҆ ѹ҆гото́васта па́схꙋ·
15
И҆ вече́рꙋ бывшꙋ, прїиде съ ѻ҆бѣманадесѧте·
16
и҆ възлежа́щемъ и꙽мъ и҆ ꙗ҆́дꙋщ́емъ, рече і҆с҃, а҆ми́нь гл҃ю вамъ, ꙗ҆ко е҆ді́нъ ѿ васъ предастъ м̂ѧ ꙗ҆́дыѝ съ мною·
17
ѻ҆ни же нача́шѧ скорбѣти, и҆ гл҃ати е҆мꙋ е҆ді́нъ по е҆ді́номꙋ. е҆да а҆зъ; и҆ дрꙋги́и, е҆да а҆зъ; ѻ҆́н же ѿвѣщавъ, рече им̑. е҆ді́нъ ѿ ѻ҆боюнадесѧте, ѻ҆мочеѝ со мною в соли́ло. сн҃ъ ѹ҆бо члчс̑҇кыи и́дет̑ ꙗ҆́коже е҆сть пи́сано ѻ҆ немъ. горе же чл҃кꙋ томꙋ, и҆мже сн҃ъ члчс̑҇кыи предастьсѧ. добрѣе бы́ло бы̂ е҆мꙋ, а҆ще не бы̀ родилъсѧ чл҃къ то́и·
18
И҆ ꙗ҆́дꙋщ́емъ и҆мъ, прїе́мъ і҆с҃ хлѣбъ, и҆ блс̑҇вивъ преломѝ, и҆ дастъ и҆мъ, рече, прїимѣте ꙗ҆ди́те. с̂е ес̑҇ тѣл́о мое·
19
И҆ прїимъ ча́шꙋ, хвалꙋ въздавъ, дастъ и҆мъ. и҆ пи́ша ѿ неа̀ вс̂и. и҆ реч̑҇ и҆мъ. с̂е е҆сть кро́въ моа̀ но́ваго завѣта, за мно́гы и҆злива́ема·
20
А҆ми́нь же гл҃ю вамъ, ꙗ҆ко ктомꙋ не и҆мамъ пи́ти ѿ плода ло́знаго до́ дн҃е того, е҆гда е҆̀ пїю но́во в꙽ црс̑҇твїи бж҃їи·
21
и҆ въспѣ́вше и҆зыдо́шѧ в горꙋ е҆леѻ́нскꙋю·
22
И гл҃а и҆мъ і҆с҃, ꙗ҆́ко вс̂и съблазнитесѧ ѻ҆ мнѣ в но́щъ сїю. пи́сано бо е҆сть, поражꙋ па́стырѧ, и҆ разы́дꙋтсѧ ѻ҆вца. но по томъ е҆гда въскрс̑҇нꙋ варѧ́ю в̂ы в꙽ галиле́ѝ·
23
Петръ же рече е҆мꙋ. и҆ а҆ще вс̂и събла́знѧт̑сѧ, н̂о не а́зъ·
24
И҆ гл҃а е҆мꙋ і҆с҃, а҆ми́нь гл҃ю тебѣ, ꙗ҆ко т̂ы днс̑҇е в нощъ сїю, прежде даже втори́цею пѣтель не въз꙽гласит̑, тр̂и кра́ты ѿвр́ьжешисѧ менѐ. ѻ҆н же мно́жае гл҃аше паче. а҆ще м̂и е҆сть с тобою ѹ҆мрети, не ѿвр́ьгꙋсѧ тебе. тако же и҆ вс̂и гл҃ахꙋ·
25
И҆ прїид̂оша в꙽ весь, е҆йже и҆мѧ геѳсїманїи·
26
И҆ гл҃а ѹ҆чн҃ком̑ свои́мъ. сѣди́те здѣ до́ндеже помолюсѧ·
27
и҆ поѧ́тъ петра, і҆ и҆а́кова, и҆ і҆ѻ҆а́нна с꙽ собою. и҆ начатъ ѹ҆жаса́тисѧ и҆ тꙋжи́ти. и҆ гл҃а и҆мъ, приско́рбна е҆сть дш҃а моа до смр҃ти. бꙋд́ѣте зд̂ѣ и҆ бди́те. и҆ прешедъ ма́ло, паде на земли, и҆ молѧ́шесѧ, да а́ще възможно е҆сть, да ми́мои҆дет꙽ ѿ него часъ·
28
и҆ гл҃аше, а҆́вва ѿч҃е, вс̂ѧ възмо́жна тебѣ, ми́монесѝ ѿ мене чашꙋ сїю. н̂о не е҆же а҆зъ хощꙋ, н̂о е҆же т̂ы. и҆ прїиде и҆ ѻ҆брѣте их̑ спѧ́ща. и҆ гл҃а петрови, си́моне спи́ши ли; не възможе е҆ді́ного часа побдѣти; бди́те и҆ моли́тесѧ, да не вни́дете в꙽ напасть·
29
дх҃ъ бо бо́дръ, пло́ть же немощна·
30
И҆ па́кы шед̑ помоли́сѧ, тоже сло́во рекъ. и҆ въз꙽вра́щсѧ, ѻ҆брѣте и҆хъ па́кы спѧ́щѧ·
31
Бѣхꙋ б̂о ѻ҆чеса́ и҆мъ тѧ́готна. и҆ не и҆мѣа́хꙋ что бышѧ ѿвѣщали е҆мꙋ·
32
И҆ прїиде трети́цею, и҆ гл҃а и҆мъ. спи́те про́чее и҆ почиваите. приспѣ ќонец̑҇, прїиде часъ. с̂е преда́етсѧ сн҃ъ чл҃ческїи в꙽ рꙋкы грѣшникомъ. в꙽ста́нѣте и́демъ, с̂е предааѝ м̂ѧ прибли́жисѧ·
33
зач̑҇, ѯ҃е·
34
И҆́ абїе е҆ще е҆мꙋ гл҃ющꙋ, прїиде і҆ѹ́да е҆ді́нъ сыи ѿ ѻ҆боюна́десѧте, и҆ с ним̑ народ̑ многъ, съ ѻ҆рꙋжїемъ и҆ дреко́льми, ѿ а҆рхїере́и и҆ кни́жникъ и ста́рецъ·
35
да́сть же предааѝ е҆го зна́менїе и҆мъ, гл҃ѧ. е҆гоже а҆ще лобжꙋ, то́и е҆сть, и҆мѣте е҆го, и ведѣте е҆го съхра́нно·
36
И҆ пришед̑, а҆бїе пристꙋ́пль к немꙋ гл҃а е҆мꙋ. ра́вви ра́вви, и҆ ѻ҆блобыза е҆го·
37
ѻ҆ни́ же възложи́ша рꙋцѣ своѝ на́нь и҆ ꙗ҆́ша е҆го·
38
Є҆ді́н же нѣкто ѿ стоѧ́щихъ и҆звлекъ ножъ, ѹ҆да́ри раба̀ а҆рхїере́ѻва, и҆ ѹ҆рѣз́а е҆мꙋ ѹ҆хо·
39
И҆ ѿвѣща́въ і҆с҃, рече и҆мъ. ꙗ҆́ко на разбо́иника ли и҆зыдосте съ ѻ҆рꙋжїемъ и҆ дреколми ꙗ҆́ти м̂ѧ; по всѧ дн҃и бѣхъ при васъ в꙽ цр҃кви ѹ҆ча̀, и҆ не ѧ́сте мене. н̂о да сбꙋдꙋтсѧ писа́нїа. и҆ ѻ҆ста́вльше е҆го, вс̂и бѣжа́шѧ·
40
И҆ е҆ді́нъ нѣ́кто ю҆́ноша и́де по не́мъ, ѻ҆дѣ́ан꙽ в꙽ плаща́ницꙋ по́ нагꙋ, и҆ ѧ́ша того ю́ношꙋ·
41
ѻ҆н же ѻ҆ста́вль плащаницꙋ, нагъ бѣжа̀ ѿ них꙽.
42
И ведошѧ і҆с҃а къ а҆рхїере́ѻмъ. и҆ снидошасѧ к немꙋ вс̂и а҆рхїере́е, и҆ кни́жницы и҆ старцы·
43
И҆ петръ и҆здале́че въ слѣдъ е҆го и҆де до внꙋтръ въ дво́ръ а҆рхїе҆ре́ѻвъ, и҆ б̂ѣ сѣдѧ съ слꙋгами и҆ грѣѧсѧ при свѣщи·
44
А҆рхїере́е же и весь со́нмъ, и҆ска́хꙋ на і҆с҃а свѣдительства, да ѹ҆мрьтвѧтъ е҆го, и҆ не ѻ҆брѣтахꙋ. мноѕи б̂о лжесвд̑ѣтельствовахꙋ нань, и҆ равна свд̑ѣтельствїа не бѣхꙋ·
45
И҆ нѣцїи в꙽ста́вше лже свѣдѣтельствовахꙋ нань, гл҃юще. ꙗ҆́ко м̂ы слы́шахом̑ е҆го гл҃юща, ꙗ҆́ко а҆зъ разорю̀ цр҃ков꙽ сїю рꙋкотворе́нꙋю, и҆ трими дн҃ьми и҆́нꙋ нерꙋкотворе́нꙋ съзи́ждꙋ, и҆ ни та́ко равно б̂ѣ свд̑ѣтельство их̑·
46
и҆ въстав̑҇ а҆рхїере́и посредѣ, въпросѝ і҆с҃а гл҃ѧ. не ѿвѣщава́еши л̂и ничесоже, чт̂о сїи на тѧ свѣдѣтельствꙋютъ; ѻ҆н же млъча́ше, и҆ ничесоже ѿвѣщава́ше·
47
пакы а҆рхїере́и въпроси е҆го, и҆ гл҃а е҆мꙋ. ты ли е҆си х҃с, сн҃ь блс̑҇ве́наго; і҆с҃ же реч̑҇, а҆зъ е҆смь. и҆ ѹ҆́зрите сн҃а чкчс̑҇каго ѻ҆деснꙋ́ю сѣдѧща си́лы, и҆ грѧдꙋщ́а съ ѻ҆блакы нбс̑҇ными·
48
А҆рхїерей же растръѕа ри́зы своѧ гл҃ѧ, что̀ е҆ще требꙋемъ свд̑ѣтелїи; слы́шѧсте хꙋлꙋ. чт̂о вам сѧ мнитъ; ѻ҆ни же вс̂и ѻ҆сꙋди́шѧ е҆го, быти пови́нна смр҃ти·
49
И҆ нача́шѧ нѣ́цїи плювати на́нь, и҆ прикрывати лицѐ е҆го, и҆ мꙋ́чити е҆го, и҆ гл҃ати е҆мꙋ, прорцѝ, и҆ слꙋгы̀ по лани́тома е҆го бїа́хꙋ·
50
И҆ сꙋщꙋ петрови въ дворѣ низꙋ, прїиде е҆ді́на ѿ рабы́нь а҆рхїере́ѻвѣхъ, и҆ видѣвши петра грѣющасѧ, възрѣ́вши нань гл҃а. и҆ т̂ы с꙽ назарѧнином̑ і҆с҃омъ б̂ѣ; ѻ҆н же ѿвр́ьжесѧ гл҃ѧ. не вѣ́дѣ ни свм̑ѣ чт̂о т̂ы гл҃еши. і҆ и҆зы́де вон́ъ на пред̑дво́рїе, и҆ а҆лекто́ръ въз꙽гласѝ. и҆ рабы́ни ви́дѣвши е҆го па́ки, начатъ гл҃ати пред̑стоѧ́щимъ, ꙗ҆́ко се́и ѿ них̑ е҆сть. ѻ҆н же па́кы ѿмѣта́шесѧ. и҆ по ма́лѣ пакы стоѧ́щїѝ гл҃ахꙋ петро́ви, въис́тинꙋ ѿ нихъ е҆си. иб̂о галиле́анинъ е҆си, и҆ бесѣда твоа̀ подо́битсѧ·
51
ѻ҆н же начатъ роти́тисѧ и҆ клѧти́сѧ, ꙗ҆́ко не вѣм́ъ чл҃ка сего̀, е҆гоже в̂ы гл҃ете. и҆ второ́е алекто́ръ въз꙽гласѝ·
52
И҆ помѧнꙋв꙽ петръ гл҃ъ е҆же рече е҆мꙋ і҆с҃, ꙗ҆́ко преже даже пѣтель не въз꙽гласитъ два краты, ѿврьжешисѧ мене тр̂и кра́ты. и҆ наченъ пла́кашесѧ·