Ostroh BibleОб'явлення св. Івана Богослова, розділ 11
Шрифт:
Запис:
1
И дана̀ м̂и бысть трость, подобна жезлꙋ̀, гл҃ющи въста́ни, і҆ и҆змѣ́ри цр҃квъ бж҃їю, і҆ ѻ҆лтарь, и҆ кланѧющаѧсѧ в неи. а҆ дворъ сꙋщїи внꙋтръ цр҃кве и҆знесѝ вн̂ѣю́дꙋ. ниже и҆змѣ́ри е҆го зане данъ быс̑҇ ꙗ҆́зы́ком̑ и҆ градъ ст҃ыи поперꙋть четы́редесѧт̑ и҆ дв̂а мцс̑҇ѧ·
2
И҆ дамъ ѻ҆бѣма свѣдѣтелема мои҆ма и҆ прорицаютъ дн҃еи ты́сѧщꙋ дв̂ѣст̂ѣ и҆ шестьдесѧт꙽, ѻ҆болче́на въ вре́тища, с̂и е҆ста дв̂ѣ ма́слици и҆ дв̂а свѣщника пред̑ бм҃ъ землѧ̀ стоꙗ҆́ща. і҆ и҆же и́ма непра́вдꙋ сътворитъ, ѻ҆́гнь и҆сходитъ и҆зъ ѹ҆стъ ею̀ и҆ поꙗ҆́сть врагѝ и҆хъ, і҆ и҆же хощетъ ѻ҆бидѣти и҆хъ сем̀ꙋ подоба́е҆тъ ѹ҆бїе́нꙋ быти. и҆ сїи и҆мꙋтъ ѻ́бласть затвори́ти нб҃о да не сни́дет̑ дожд̑ъ на землю во́ дни прорица́нїа ею̀. и҆ ѻ́бласть и҆мꙋтъ на водахъ ѻ҆бращатї ѧ҆̀ въ кро́вь. и҆ порази́ти землю всѧкою ꙗ҆звою, е҆лика а҆ще въсхо́щета. і҆ егда̀ и҆ сконча́ета свѣдѣтельство свое. ѕвѣ́ръ и҆же и҆сходитъ ѿ бездны, сътворитъ с ними бра́нь, и҆ побѣдит̑ и҆хъ і҆ ѹ҆бїетъ ѧ҆̀. и҆ трꙋпъ ею̀ ѻ҆ста́витъ на стогнахъ града вели́каго, и҆же нарица́етсѧ дх҃овнѣ, содо́мъ, і҆ егѵ́петъ, и҆дѣже и҆ г҃ь наш̑҇ распѧ́тъ бысть. и҆ ѹ҆зрѧтъ ѿ людїи і҆ ꙗ҆́зы́къ и҆ ѿ колѣнъ и҆ племе́нъ тѣлеса̀ ею̀, дн҃и тр̂и и҆ полъ, и҆ трꙋпꙋ ею̀ не ѻ҆ста́витъ положити въ́ гробѣ. и҆ живꙋщеѝ на землѝ възра́дꙋютсѧ и҆ възвеселѧ́тсѧ ѻ҆ нихъ, и҆ да́ры послютъ дрꙋгъ къ́ дрꙋгꙋ, ꙗ҆ко ѻ҆́ба сїа про̑҇рка мꙋ́чиста живꙋщаѧ на землѝ. и҆ по трехъ дн҃ехъ и҆ полъ, дх҃ъ живо́тенъ вни́детъ в нѧ̀ ѿ́ бг҃а, и҆ ста́нета ѻ҆ба на нога́хъ свои҆хъ, и҆ страхъ ве́лїи нападѐ на зрѧ́щихъ ею̀. и҆ ѹ҆слы́шатъ гласъ ве́лїи с нб҃се гл҃ющъ и҆ма, взыдѣта сѣ́мо, и҆ взыдоша на нб҃о на ѻ҆́блацехъ·
3
И҆ видѣша ѧ҆̀ враѕи и҆хъ. и҆ в часъ тои трꙋсъ быс̑҇ ве́лїи, и десѧтаѧ часть гра́да паде и҆ поги́бе трꙋсомъ и҆ме́нъ члчс̑҇къ сед̑мъ ты́сѧщъ·
4
И҆ про́чїи пристра́шнибыша, и҆ даша сла́вꙋ б҃ꙋ нбс̑҇номꙋ. горе второ́е ѿи҆де, с̂е горе третїе грѧдетъ ско́ро. и҆ седмыи а҆гг҃лъ вострꙋбѝ. и҆ быша гла́си велицы на нб҃сехъ, гл҃юще, бысть црс̑҇тво ми́ра г҃а нашег̑҇ и҆ х҃а е҆го, и҆ въцр҃итъсѧ въ́ вѣкы вѣком̑ и҆ дв̂адесѧть и҆ четыри ста́рцы пред̑ бм҃ъ сѣдѧщаѧ на прс̑҇тлѣхъ свои҆хъ, падоша на лица своѧ̀ и҆ поклонишасѧ б҃ꙋ гл҃юще. хвалим̑ т̂ѧ г҃и бж҃е вседержителю. сы́и, и҆ б̂ѣ, и҆ грѧды́и, ꙗ҆́ко прїѧ́ть си́лꙋ твою вели́кꙋю и҆ въцр҃и́сѧ и҆ ꙗ҆зыцы прогнѣ́вашасѧ, и҆ прїиде гнѣвъ твои. и҆ вре́мѧ мр҃твым꙽ сꙋд꙽ прїѧ́ти. и҆ дати мзд̀ꙋ рабомъ твоим̑ про̑҇ркомъ и҆ ст҃ымъ, и҆ боѧ́щимсѧ и҆́мени твое҆го малымъ и҆ вели́кымъ, и҆ растлити посмра́жд̑ьшаѧ зе́млю. и҆ ѿвр́ьзесѧ храм̑ бж҃їи на нб҃си, и҆ ꙗ҆вис̑҇ кѷвотъ завѣта е҆го въ цр҃кви е҆го. и҆ бы́ша блиста́нїѧ и҆ гла́сы и҆ громи и҆ трꙋсъ и҆ градъ вели́къ·