Ostroh BibleОб'явлення св. Івана Богослова, розділ 17
Шрифт:
Запис:
1
И прїиде е҆ді́нъ ѿ сед̑ми а҆гг҃лъ, и҆мꙋщихъ сед̑мь фїа́лъ, и҆ гл҃а со мною гл҃ѧ ми, прїидѝ да покажꙋ т̂и сꙋдъ любодѣ́ица вели́кїа сидѧщаа на водах̑ мно́гахъ, с неюже любодѣ́ѧша цр҃и зем̑стїи, и҆ ѹ҆пи́шасѧ живꙋщеѝ на землѝ ѿ вина̀ любодѣѧнїѧ еѧ̀. и҆ веде мѧ в пꙋс́то мѣ́сто дх҃омъ, и҆ видѣхъ жен̀ꙋ сѣдѧ́щꙋ на звѣ́ри червленѣ, и҆спо́лнь и҆ме́нъ хꙋлныхъ и҆же и҆мѣѧше главъ сед̑мь и҆ роговъ десѧть·
2
И҆ жена̀ б̂ѣ ѻ҆блечена в порфирꙋ и҆ червленицꙋ и҆ позлащена златомъ и҆ ка́менїемъ драги́мъ и҆ би́серомъ·
3
И҆мꙋщи чашꙋ златꙋ в рꙋцѣ свое́й по́лнꙋ ме́рзости и҆ скве́рнъ любодѣѧнїѧ еѧ̀·
4
и҆ на челѣ̀ еа̀ напи́сано и҆мѧ, та́ина, вавѷло́нъ вели́кыи, мати любодѣицам̑ и҆ ме́рзостемъ земъскымъ·
5
И҆ видх̑ѣ жен̀ꙋ пїанꙋ кро́вми ст҃ых̑, и҆ кро́вми свидѣтелеи і҆с҃овыхъ. и҆ дивихсѧ видѣвъ еѧ̀ ди́вомъ вели́кымъ. и҆ рече м̂и а҆гг҃лъ, что̀ сѧ дивиши; а҆з꙽ ти рекꙋ та́инꙋ жены̀ сеѧ̀, и҆ звѣ́ри носѧ́щаго ю҆̀, сед̑мь гла́въ и҆мꙋща, и҆ рого́въ десѧт̑·
6
Звѣръ е҆гоже ви́диши, б̂ѣ, и҆ нѣсть, и҆ і́мать прїитѝ ѿ бе́здны, и҆ в пагꙋбꙋ и҆дет̑·
7
И҆ ѹ҆дивѧтсѧ живꙋщїи на землѝ, и҆мже и҆мена̀ не напи́сана сꙋть въ книгꙋ животнꙋю ѿ сложе́нїа ми́рꙋ, видѧще ꙗ҆ко звѣръ б̂ѣ, и҆ нѣсть и҆ преста̀·
8
Здѣ ѹ҆мъ и҆же и҆́мать мꙋ́дрость·
9
И҆ сед̑м꙽ главъ, горы сꙋть сед̑мь, и҆дѣже жена̀ сѣдитъ на них̑, и҆ цр҃їе сед̑мь сꙋть·
10
Пѧть и҆хъ па́ло, и҆ е҆ді́нъ е҆сть, а҆ дрꙋгїи е҆ще не пришелъ, е҆гда̀ прїидетъ ма́ло е҆мꙋ е҆сть пребыти·
11
И҆ звѣръ и҆же б̂ѣ, и҆ нѣсть, и҆ тои ѻ҆смыи ес̑҇, и҆ ѿ сед̑михъ е҆сть, и҆ в пагꙋбꙋ и҆дет̑·
12
И҆ десѧть рогъ ꙗ҆́же видѣ, десѧть цр҃ь е҆сть, и҆же црс̑҇тва не прїѧша. н̂о ѻ҆́бласть ꙗ҆́ко цр҃и, е҆ді́нъ час̑҇ прїимт̑ꙋ съ ѕвѣремъ·
13
Сїи е҆ді́нꙋ волю и҆мт̑ꙋ, и҆ си́лꙋ, и҆ ѻ҆́бласть свою звѣ́рꙋ дадт̑ꙋ. сїи съ а҆́гньцемъ брань сътворѧтъ, и҆ а҆гнецъ побѣдитъ ѧ҆̀, ꙗ҆ко г҃ь гм҃ъ е҆сть, и҆ цр҃ь цр҃емъ. и҆ сꙋщїи с нимъ зва́нїи и҆ і҆збранїи и҆ вѣрни. и҆ гл҃а м̂и, во́ды ꙗ҆́же е҆си ви́дѣлъ, и҆дѣже любодѣица сѣдитъ, людїе и҆ народи ст̑ꙋ, и҆ племена̀ и҆ ꙗ҆́зы́цы·
14
И҆ десѧть рогъ ꙗ҆́же видѣ на ѕвѣ́ри, сїи любодѣицꙋ възненави́дѧтъ, и҆ запꙋстѣвшꙋ сътворѧтъ ю҆̀ и҆ на́гꙋ, и҆ плоть еѧ̀ сънѣдѧтъ, и҆ съжгꙋтъ ю҆̀ ѻ҆гнемъ·
15
Бг҃ъ б̂о далъ е҆сть въ срд̑ца и҆хъ сътвори́ти во́лю е҆го, и҆ сътвориша е҆ді́нꙋ во́лю, и҆ да́ша црс̑҇тво и҆хъ ѕвѣрꙋ, дон̑҇деже сконча́ютсѧ гл҃ы бж҃їа. и҆ жена̀ е҆ѧже видѣ, град̑ е҆сть вели́кїи, и҆же и҆́мать црс̑҇тво над̑ цр҃и земными·