Ostroh BibleКнига Ісуса, сина Сирахового, розділ 37
Шрифт:
Запис:
1
Всѧкъ дрꙋгъ речет̑ дрꙋжих̑сѧ е҆мꙋ и҆ а́зъ, н̂о е҆сть дрꙋгъ и҆менемъ точїю дрꙋгъ. печаль не пребыва́етъ л̂и до смр҃ти, прїѧ́тель и҆ дрꙋгъ претварѧ́асѧ въ врагъ. ѽ лꙋкаво помышленїе ѿкꙋдѣ сѧ и҆звали, покрыти сꙋшꙋ лестїю·
2
Прїѧтель ѻ веселїи дрꙋжни ра́дꙋетсѧ, и҆ въ времѧ скорби и҆здалеча бꙋдетъ·
3
прїꙗ҆́тель со дрꙋгом̑ трꙋждает̑сѧ чрева рад̑и̑, и҆ противꙋ бра́ни во́зметъ ко́пїе·
4
Не забꙋ́ди дрꙋга въ дш҃и свое́и, и҆ не непомина́и е҆го во и҆мѣнїи свое҆мъ·
5
Всѧкъ совѣтникъ ѿи҆мет̑ совѣтъ, н̂о е҆сть совѣща́ѧи ѻ҆ себѣ. ѿ совѣт꙽ника храни дш҃ꙋ свою, и҆ разꙋмѣи пр́ьвѣе чт̂о е҆мꙋ потреба е҆сть, сам̑ б̂о себѣ совѣщава́етъ·
6
Є҆гда̀ како възложитъ на́ тѧ жребїи, и҆ речетъ т̂и до́брѣ т̂и пꙋть е҆сть. и станет̑ прѧмо ви́дѣти чт̂о бꙋдетъ т̂и,.
7
Не совѣщава́и с под̑зира́ющимъ т̂ѧ. и҆ ѿ зазрѧщих̑ т̂ѧ съкрыи совѣтъ. съ жено́ю ѻ҆ ревности еѧ̀, и҆ съ страш꙽ливымъ ѻ҆ брани·
8
Съ кꙋпцемъ ѻ҆ преложенїи, и҆ съ кꙋпꙋ́ющимъ ѻ҆ проданїи·
9
съ завид̑ливымъ ѻ҆ похваленїи, и҆ не съ млс̑҇тивымъ ѻ҆ помилованїи. съ лѣнивымъ ѻ҆ всѧком̑ дѣлѣ, и҆ с нае҆́мникомъ лѣтошнимъ ѻ҆ съвер̑҇шенїи. рабꙋ̀ лѣни́вꙋ ѻ҆ мно́ѕѣ дѣ́ланїи. и҆ не належи н̂о ѻ҆ сихъ ѻ всемъ совѣща́нїи. но съ мꙋжемъ бл҃говѣрном̑ прс̑҇но бꙋ́ди, е҆гоже а҆ще позна́еши съблюдꙋща за́повѣди, и҆же въ дш҃и е҆го ꙗ҆́коже въ твое́и дш҃и. и҆ а́ще съгрѣшиши поболитъ с тобо́ю·
10
и҆ совѣтъ срд̑чнъ поста́ви, нѣсть б̂о тѝ вѣрнѣ́ишаго еѧ̀. дш҃а б̂о мꙋжа възвѣщает̑ нѣкогда разꙋмне, нежел̂и се́дмь блюститель на высотѣ сꙋдѧщи стража дѣльма·
11
И҆ ѻ҆ всемъ семъ помолисѧ вы́шнемꙋ, да ѹ҆правитъ въи҆́стиннꙋ пꙋть твои. начатокъ всѧкого дѣла слово, и҆ пр́ьвѣе всѧкого дѣланїѧ совт̑ѣ·
12
Слд̑ѣ и҆змѣненїѧ срд̑чнъ, на четыри ча́сти и҆сходитъ. на добро̀ и҆ зл̂о на живот̑ и҆ смр҃ть, и҆ владыи и҆́ми вы́нꙋ ꙗ҆зы́къ е҆сть·
13
Є҆сть мꙋжъ коваренъ наказа́тель мно́гимъ, и҆ свое́и дш҃и е҆сть неключимъ·
14
Є҆сть премꙋдрѧ́ѧисѧ въ словесе възненавидимъ, се́и всѧкоѧ пища лишенъ бꙋдетъ. не дана б̂о бысть е҆мꙋ ѿ г҃а блгд̑ть, ꙗ҆ко всѧкоѧ премꙋдрости лишенъ бысть. е҆сть премꙋдръ свое́и дш҃и, и҆ плоды ра́зꙋма е҆го въ ѹ҆стѣхъ вѣрны·
15
Мꙋжъ премꙋдръ лю́ди своа нака́жет̑, и҆ плоды ра́зꙋма е҆го вѣрны·
16
Мꙋжъ премꙋдръ и҆сполнитсѧ блс̑҇венїѧ, и҆ ѹ҆бл҃жатъ е҆го вс̂и зрѧщеи·
17
Живот̑ мꙋжа в число дн҃їи, и҆ дн҃и і҆и҆л҃еви без̑численїи·
18
Премꙋдръ въ свои҆хъ лю́дехъ наслѣдитъ вѣрꙋ, и҆ сѣмѧ е҆го живо бꙋдетъ въ вѣкъ·
19
Ча́до въ животѣ свое҆мъ и҆скꙋси дш҃ꙋ свою, и҆ виждь чт̂о е́й е҆сть зл̂о и҆ не даждь е́й. не ключитъ б̂о сѧ вс̂е всѣмъ, и҆ не всѧка дш҃а въ всемъ бл҃говолит̑·
20
Не пресыщаисѧ въ все́и пищи, и҆ не разлива́исѧ на различїе брашна·
21
И҆б̂о въ мно́ѕѣ бра́шнѣ недꙋгъ бꙋдет̑ и пресыщенїе до скорби дои҆детъ·
22
Пресыщенїемъ б̂о мно́ѕи ѹ҆мроша, и внимаѧ́и же приложит̑ животѣ·