Слава Героям України!
Книга Ісуса, сина Сирахового

Ostroh BibleКнига Ісуса, сина Сирахового, розділ 38

Шрифт:

Запис:

1

Чт̂и врача противꙋ потребѣ чтс̑҇и е҆го г҃ь б̂о созда е҆го·

2

ѿ вы́ш꙽нѧго бо е҆с и҆сцѣленїе, и҆ ѿ цр҃ѧ прїиметъ даръ·

3

Хꙋдожество врача възнесет̑ главꙋ е҆го, и҆ пред̑ вельмо́жами ѹ҆дивим̑ бꙋдетъ·

4

Гь҃ созда̀ ѿ землѧ̀ врачеванїе, мꙋжꙋ мꙋ́дрꙋ не ѹ҆мръзитъ и҆́ми. не ѿ древа л̂и ѻ҆сладисѧ вода̀, да позна́на бꙋдетъ крѣпость е҆го. то́и далъ е҆сть хꙋдожество чл҃комъ славитисѧ чюдесемъ е҆го.

5

Тѣми ѹ҆врачева и҆ ѿѧтъ болѣзни и҆хъ. ми́роварецъ си́ми сострои́тъ примѣшенїе. и҆ не сконча́ютсѧ дѣ́ла е҆го и҆ миръ ѿ него е҆сть на лицы землѝ·

6

Чадо въ бо́лезни свое́и не презри, н̂о молисѧ гв҃и и҆ то́и т̂ѧ и҆сцѣлит꙽. ѿстꙋпи прегрѣшенїѧ направи рꙋцѣ и҆ ѿ всѧкого грѣха ѻ҆цысти срд̑це свое. даждь бл҃гоѹ҆ханїе и҆ памѧть смидалъ и҆ ѹ҆мастѝ приношенїе, и҆ дажд̑ь мѣсто врачꙋ. г҃ь б̂о е҆го созда̀, и҆ да не ѹ҆далитъ ти сѧ требѣ бо т̂и е҆сть. е҆сть б̂о времѧ е҆гда̀ въ рꙋкꙋ е҆го бл҃гоѹ҆ханїе, и҆б̂о и҆ сїи гв҃и мо́лѧтсѧ да ѹ҆пра́витъ и҆мъ поко́и, і҆ и҆сцѣленїе живота. съгрѣшенїѧ же ради пред̑ сътворшим̑ е҆го, въпадетъ въ рꙋцѣ вра́чю·

7

Чадо над̑ мр҃твецемъ и҆сточѝ сле́зы, и ꙗ҆́коже ѕлѣ̀ стража̀ начнѝ плача̀·

8

и҆ ꙗ҆́коже досто́ит̑ е҆мꙋ съкры́и тѣло е҆го, и҆ не пре́зри погребе́нїѧ е҆го·

9

го́рекъ сътворѝ пла́чь и҆ рыда́нїе тепло. и҆ сътворѝ сѣтова́нїе ꙗ҆́коже е҆мꙋ досто́итъ, дн҃ь е҆ді́нъ и҆ два хꙋле́ніа ра́ди. и҆ ѹ҆тѣшисѧ печа́ли дѣлма ѿ печа́ли б̂о смр҃ть быва́етъ, и҆ печаль срчд̑наѧ слѧчетъ крѣпость. въ нанесе́нїи пребыва́етъ печа́ль, и҆ жи́тїе ни́щаго въ срд̑ци·

10

Не да́ждь въ печа́ль срд̑ца свое҆го ѻ҆стави е҆го, помѧнѝ послѣднѧа не забꙋди. нс̑҇ѣ б̂о ти възвраще́нїѧ, и҆ по́льзы е҆мꙋ не сътвори́ши, себѣ же зазлиши·

11

помѧнѝ ѹ҆ста́въ е҆го ꙗ҆́ко си́це. ꙗ҆ко вчера̀ твоѧ мн̂ѣ, а҆ тебѣ днс̑҇ь.

12

В поко́и мр҃твъца конча́и па́мѧть е҆го и ѹ҆тѣшисѧ ѻ немъ въ и҆схо́дѣ дш҃и е҆го·

13

Премꙋдрость кни́жника въ времѧ пра́зденьства, и҆ ѹ҆малѧ́ѧсѧ дѣѧ́нїемъ свои҆мъ ѹ҆премꙋдритсѧ.

14

Что́ сѧ ѹ҆мꙋдритъ дръжа̀ ра́ло, и҆ хвалѧ́исѧ ѻ҆стно́мъ. гонѧ̀ волы̀ и҆ възвраща́ѧсѧ в дѣлѣхъ е҆ю, и҆ повѣсть е҆го въ сынѣхъ телчихъ. и҆ срд̑це е҆го дасть въспроврещи бразд̑ꙋ, и҆ бдѣнїе е҆го на насыще́нїе ю҆́нець·

15

Та́ко всѧ́къ древодѣлѧ и҆ хꙋдо́жник̑҇, и҆же но́щи ꙗ҆́ко дн҃и проважда́етъ. дѣ́лающи и҆стꙋка́нїѧ печа́тїи, и҆ прилежа́нїе е҆го и҆змѣни́ти разли́чїѧ·

16

срд̑це свое дасть вподоби́ти живописа́нїѧ, и҆ бдѣнїе е҆го е҆сть сконча́ти дѣло·

17

Такоже и҆ кова́чь седѧ близъ на́ ковални, съглѧда́ѧ дѣло желѣза. кꙋре́нїе ѻ҆гнѧ̀ ѹ҆дрꙋчитъ тѣло е҆го, и҆ теплото́ю пещи ѹ҆трꙋдитсѧ·

18

гла́сомъ мла́та приклонитъ ѹ́хо е҆го, и҆ прѧ́мо подо́бїю сосꙋда ѻ́чи е҆го. срд̑це е҆го вдас̑҇ на сконча́нїе дѣла, и҆ бдѣнїе е҆го ѹ҆красити до конца·

19

Такоже и҆ скꙋделник̑҇ сѣдѧ на дѣлѣ свое҆мъ, и҆ вертѧ̀ нога́ма коло·

20

и҆же в печа́ли лежи́тъ вынꙋ в дѣлѣ свое҆мъ, и҆ в числѣ все дѣла́нїе е҆го. мы́шцею е҆го въѻ҆бразитъ брьнїе, и҆ пред̑ нога́ма преклонитъ крѣпость свою. срд̑це свое вдас̑҇ сконча́ти сосꙋдъ, и҆ бдѣ́нїе е҆го и҆стреби́ти пещь·

21

Вси сїи рꙋка́ма свои҆ма̑ надѣ́ютсѧ, и҆ кождо в дѣлѣ свое҆мъ премꙋдрѧ́етсѧ·

22

бес тѣхъ не ѹ҆сели́тсѧ градъ, и҆ не вселѧ́тсѧ ни похо́дѧтъ, и҆ въ собо́рищи не похо́дѧт̑. на прс̑҇тлѣ же сꙋдїи не сѧ́дꙋтъ, и҆ завѣта сꙋдꙋ не размы́слѧтъ. не и́мт̑ꙋ и҆звѣща́ти наказа́нїѧ и҆ сꙋда, и҆ въ при́тчах̑ не ѻ҆брѧщꙋтсѧ. н̂о то́кмо създа́нїе вѣка ѹ҆твердѧ́тъ, и҆ моле́нїе и҆хъ в дѣла́нїихъ хꙋдожества ра́звѣ вдающаго дш҃ꙋ свою, и҆ размышлѧ́ющаго в зако́нѣ вы́шнѧго·

Джерела

Holy Bible icon

Іконка:

«Holy bible» icons created by adi_sena — Flaticon

flaticon.com/free-icons/holy-bible