Ostroh BibleКнига Товита, розділ 2
Шрифт:
Запис:
1
Посе́м же е҆гда̀ бысть дн҃ь пра́здника гн҃ѧ, и҆ сътворенъ бысть ѻ҆бѣдъ до́бръ въ домꙋ̀ товїинѣ, рече же сн҃ꙋ свое҆мꙋ. и҆дѝ и҆ приведи нѣ́ких̑ ѿ колѣна на́шего боѧ́щихъсѧ б҃а, да ꙗ҆дѧт̑ с на́ми·
2
Є҆гда же и҆зыиде и҆ возврати́сѧ паки, и҆ возвѣсти е҆мꙋ̀, е҆ді́нъ ѿ сн҃овъ і҆и҆л҃евыхъ ѹ҆бїенъ лежа̀ на стогнѣ·
3
А҆́бїе же воста̀ скоро и҆зы́иде ѿ трапезы, ѻ҆ста́вльши ѻ҆бѣдъ не вкꙋсѝ ничто́же, и҆ прїиде къ тѣлꙋ мрътвомꙋ и҆ взѧт̑ е҆̀ и҆ несѐ в꙽ до́мъ свои в꙽ та́ине, да е҆гда̀ сл҃нце за́иде, съкровено погребет̑ е҆̀·
4
Є҆гдаж̑ съкры̀ тѣло мр҃твое в домꙋ̀ свое҆мъ, ꙗ҆дѐ хлѣбъ съ пла́чемъ и҆ съ боѧ́знїю въспомина́ѧ на словеса̀ ꙗ҆́же рече г҃ь, а҆м꙽мо́сомъ про̑҇ркомъ дн҃їе пра́зникъ ва́шихъ ѻ҆братѧ́тсѧ въ пла́чъ и҆ рыданїе. е҆гда́ же сл҃нце западѐ, и҆́де и҆ погребе е҆го·
5
Ѡ҆блича́хꙋ же е҆го вс̂и и҆скренїи е҆го рекꙋщи. не сицевы́ѧ л̂и ради ве́щи ѹ҆бїенъ бы́ти повелѣнъ е҆си ѿ цр҃ѧ, и҆ е́два ѹ҆бѣжа̀ смр҃ти. и҆ паки погрѣбаеши мр҃твыхъ. товїѧ же наи҆па́че боа́шесѧ б҃а неже цр҃ѧ въсхища́ше телеса̀ ѹ҆бїенаа и҆ сокрыва́ше в домꙋ̀ свое҆мъ. и҆ въ полꙋнощех̑ погреба́ше т̂а·
6
Слꙋчи́ же сѧ нѣ́кое҆го дн҃е ѹ҆трꙋжен̑҇ ѿ гро́ба грѧдѧ̀, прїиде до до́мꙋ свое҆го, и҆ возлѧже близь стѣны̀ и҆ ѹ҆спѐ, и҆ спѧ́щꙋ е҆мꙋ падѐ гно́и теплъ на ѻ҆́чи е҆го ѿ гнѣзда̀ ла́стовича·
7
И҆ бы́сть слѣпъ, сїе же и҆скꙋше́нїе ѿ б҃а слꙋчи́сѧ е҆мꙋ. да́же послд̑ѣнимъ лю́демъ да́стьсѧ ѻ҆́бра̑ терпѣнїѧ е҆го, ꙗ҆́ко и҆ пра́вед̑наго і҆́ѻва. и҆же ѿ младе́нчества свое҆го в꙽сегда̀ б҃а боѧ́сѧ и҆ за́повѣди е҆го съхранѧа не быс̑҇ ско́рбенъ пред̑ бм҃ъ наказа́нїа ради слѣпоты̀ ꙗ҆́же слꙋчи́сѧ е҆мꙋ. н̂о неподви́женъ въ бж҃їи стра́сѣ поживѐ, да́ющи хва́лꙋ б҃ꙋ ппо всѧ̀ дн҃и живота̀ свое҆го·
8
И҆же ꙗ҆́ко бл҃же́нномꙋ і҆ѻ́вꙋ наскака́хꙋ цр҃и. та́ко и҆ е҆го ро́ди, и҆ ближнїи порꙋгахꙋсѧ животꙋ е҆го рекꙋщи·
9
Гдѣ̀ е҆сть ѹ҆пова́нїе твое е҆гож̑ ра́ди млс̑҇тынѧ и҆ погребе́нїе твори́лъ е҆си·
10
Товїѧ́ же запрѣщаше им̑ рекꙋщи. не гл҃ите си́це, занѐ сн҃ве ст҃ых̑ е҆смы̀. и҆ ча́емъ ѻ҆́ного живота̀ е҆гоже б҃ъ да́сть и҆же вѣрꙋ свою никогда не премѣнѧ́ютъ ѿ него̀·
11
А҆́нна же жена̀ е҆го на всѧ́къ дн҃ь хожда́ше къ дѣ́лꙋ тка́лищномꙋ. и҆ ѿ трꙋда рꙋкъ своих̑ жи́тїю потребнаѧ возноша́ше. приключи́ же сѧ нѣ́когда да козла принесѐ въ до́мъ. е҆гоже товїѧ ѹ҆слы́ша̑ блею́ща. рече ви́дите ѹ҆бо да не татьство бꙋ́детъ. ѿда́ите е҆̀ е҆гож̑ е҆сть, и҆б̂о не подобает̑ намъ ꙗ҆́сти ѿ татьства ни́же ѻ҆сѧзати чт̂о, е҆мꙋже жена̀ е҆го съ ꙗ҆́ростїю ѿвѣща̀. ѽ коль сꙋ́етна сътворена бысть ѹ҆пова́нїа твоа, и҆ млс̑҇тынѧ твоѧ̀ нн҃ѣ ꙗ҆ви́шасѧ. и҆ сїѧ і҆ и́на сицева́ѧ словеса̀ поноша́ше е҆мꙋ·