Ostroh BibleПерша книга хронік, розділ 21
Шрифт:
Запис:
1
Воста же дїа́волъ на і҆ил҃ѧ. раздражѝ дв҃да да сочтетъ і҆ил҃ѧ·
2
И҆ рече цр҃ь дв҃дъ къ і҆ѻ҆а́вꙋ, и҆ къ нача́лникомъ си́лы. и҆дѣте и҆ съчти́те і҆ил҃ѧ, ѿ вер꙽савѣи до да́на, и҆ принеси́те мн̂ѣ число̀ да зна́ю е҆̀·
3
ѿвѣща же і҆ѻ҆а́въ. да ѹ҆мно́жит̑ г҃ь лю́ди своѧ̀ стори́цею не́же сꙋть. и҆ ѻ҆чи господи́на мое҆го цр҃ѧ ви́дѧтъ. и҆ не вс̂и ли господи́нꙋ мое҆мꙋ цр҃ю рабѝ ст̑ꙋ про что и҆́щетъ сего г҃ь мо́и. да не въмѣни́тсѧ въ грѣхъ і҆и҆л҃ю·
4
Но ѻ҆баче сло́во цр҃ево премо́же і҆ѻ҆а́ва. по́иде же і҆ѻ҆а́въ и҆ ѻ҆бы́иде весь і҆и҆л҃ь. и҆ ѻ҆братисѧ къ і҆ерс̑҇ли́мꙋ. да́сть і҆ѻ҆ав̑҇ дв҃дꙋ сочте́нїе и҆хже ѻ҆бы́иде. и҆ ѻ҆брѣте́сѧ вс̂е сочтенїе і҆и҆л҃ѧ, ты́сѧща тысѧщъ, и҆ ҂р҃, мꙋже́и, носѧщих꙽ ѻ҆рꙋж́їѧ. ѿ іѹ́ды же бысть, у҃, и҆ ҂о҃, бра́нникъ·
5
Левѷи же и҆ венїами́на не почтѐ среди и҆хъ. того рад̑и̑ и҆же наси́ленъ послѣдоваше цр҃евымъ повеле́нїемъ·
6
Не ѹ҆годи же б҃ꙋ чт̂о повеле́но бысть и҆ побѝ і҆и҆л҃ѧ·
7
Реч̑҇ же дв҃дъ б҃ꙋ, съгрѣшихъ ѕѣло ꙗ҆́ко сътвори́хъ вещь сїю. и҆ нн҃ѣ молю̀ ѿи҆мѝ безако́нїѧ раба̀ твое҆го, и҆же безꙋмнѣ сътвори́хъ ѕѣ́ло·
8
И҆ гл҃а г҃ь къ гадꙋ про̑҇ркꙋ двд҃вꙋ гл҃ѧ·
9
И҆дѝ и҆ гл҃и къ дв҃дꙋ и҆ рц̂и е҆мꙋ. сїѧ рече г҃ь тр̂и тебѣ и҆збра́нїѧ даю̀. е҆ді́но коѐ хо́щеши и҆збери себѣ да сътворю тебѣ·
10
Є҆гда же прїиде га́дъ къ дв҃дꙋ, рече е҆мꙋ. сїѧ рече г҃ь, и҆зберѝ себѣ̀ е҆же хо́щеши·
11
И҆ли тр̂и лѣта глад̑. ил тр̂и мс̑҇ць бѣ́гати тебѣ̀ ѿ лица вра́гъ твоих̑. и҆ ѻ҆рꙋжїе вра́гъ твоих̑ иметъ т̂ѧ. и҆л̂и тр̂и дн҃и ме́чъ гн҃ь и҆ смр҃ть на́ землю. и҆ а҆гг҃лъ гн҃ь ѹ҆би́ти въ всѣмъ наслѣ́дїи і҆и҆л҃вѣ. нн҃ѣ ѹ҆бо расмотрѝ чт̂о ѿвѣща́ю и҆же посла̀ мѧ·
12
И҆ рече дв҃дъ къ га́дꙋ жесто́ка м̂и и҆ вс̂ѧ тро́ѧ сїѧ. н̂о лꙋчше м̂и е҆сть да въпа́сти въ рꙋцѣ гн҃и. занѐ мно́ги сꙋть щедроты е҆го ѕѣло въ рꙋцѣ же чл҃комъ да не въпадꙋ̀·
13
И҆ посла̀ г҃ь смр҃ть въ і҆и҆л҃ь и҆ падо́ша ѿ і҆и҆л҃ѧ, ҂о҃, мꙋж́їи·
14
Посла же г҃ь а҆гг҃ла въ іерс̑҇ли́мъ да побїетъ е҆го. е҆гда же побїаше ви́дѣ г҃ь ѹ҆млрс̑҇ди́сѧ на вели́чество ѕло́бы. и҆ рече а҆гг҃лꙋ и҆же побїаше. довлѣе҆тъ т̂и ѿи҆мѝ рꙋкꙋ твою, а҆гг҃лъ же гн҃ь ста̀ близ̑ гꙋмна̀ ѻ҆рнанѧ е҆ѹ҆се́ѧнина·
15
И҆ въздви́же двд̑ъ ѻ́чи своѝ, и҆ ви́дѣ а҆гг҃ла гн҃ѧ стоа́ща междꙋ земле́ю и҆ нб҃ом꙽ і҆ и҆звлеченъ ме́чъ въ рꙋкꙋ е҆го. и҆ простренъ на і҆ерс̑҇ли́мъ. и҆ падѐ дв҃дъ и҆ ста́рцы і҆и҆л҃еви ѻ҆блечены въ власѧни́цы, на лица своѧ̀·
16
И҆ рече дв҃дъ къ б҃ꙋ. не а́зъ ли е҆смь и҆же повелѣхъ да почтт̑ꙋ лю́ди. а́зъ е҆смь и҆же съгрѣшихъ. и҆ ѕл̂о сътвори́хъ. а҆ сїе ста́до чт̂о сътворѝ. г҃и б҃е мо́и да бꙋ́детъ рꙋка̀ твоѧ на́ мѧ. и҆ на дом̑ ѿц҃а мое҆го. лю́дїе же твоѝ да не ѹ҆бїю҆тсѧ на погꙋбленїе·
17
А҆гг҃лъ же гн҃ь рече га́дꙋ е҆же гл҃ати къ дв҃дꙋ. да възы́идетъ и҆ соѕи́ждетъ ѻ҆лта́рь г҃ꙋ б҃ꙋ на гꙋмнѣ ѻ҆рна́ни е҆ѹ҆се́анина·
18
Възы́иде же дв҃дъ по словесѝ га́довꙋ е҆же гл҃алъ е҆мꙋ ѻ҆ и҆мени гн҃и·
19
И҆ ѻ҆брати́сѧ ѻ҆рнанъ и҆ ви́дѣ цр҃ѧ и҆ четыри сн҃ы е҆го с ним̑ съкровени. и҆ ѻ҆рнан же бѣ в то̀ вре́мѧ трѧ на гꙋмнѣ п꙽шени́цꙋ·
20
И҆ прїиде дв҃дъ къ ѻ҆рна́нꙋ, и҆ ѻ҆братисѧ ѹ҆зрѣ е҆го ѻ҆рна́нъ и҆ пои́де к немꙋ̀ проти́вꙋ ѿ гꙋмна. и҆ поклони́сѧ е҆мꙋ ни́цъ на землѝ·
21
Рече же е҆мꙋ дв҃дъ да́и мн̂ѣ мѣсто гꙋмна̀ твое҆го, да соѕи́ждꙋ на не́мъ ѻ҆лта́рь гв҃и. въ сребрѣ достои́нѣ да́и ми е҆̀ и҆ да ста́нет̑ ра́на ѿ лю́дїи·
22
Рече же ѻ҆рна́нъ къ дв҃дꙋ. возмѝ себѣ̀ и҆ да сътвори́тъ господи́нъ мо́и цр҃ь елика же е҆мꙋ ѹ҆год̑на. н̂о и҆ воло́ве дамъ на всѐсож꙽же́нїе, и҆ плꙋ́гъ на дрова̀ и҆ пшени́цꙋ въ жертвꙋ. вс̂е добро̀во́лно въздаю̀·
23
Рече же е҆мꙋ цр҃ь дв҃дъ, не тако бꙋ́дет̑ н̂о сребром̑ кꙋплю̀ коли́ка достои́тъ. н̂и бо ѿ тебѐ в꙽зѧ́ти и҆́мам̑. и҆ та́ко принестѝ гв҃и вс̂есож꙽же́нїѧ да́ръ,.
24
И҆ да́сть дв҃дъ ѻ҆рна́нꙋ за мѣсто т̂о сикль зла́тых̑ правѣи́шею тѧ́гостїю х҃·
25
И҆ созда̀ т̂ꙋ ѻ҆л꙽та́рь гв҃и. и҆ възнесѐ вс̂есож꙽же́нїѧ, и҆ ми́рныѧ·
26
И҆ възва̀ къ г҃ꙋ и҆ ѹ҆слы́ша е҆го въ ѻ҆гнѝ ѿ нб҃си на ѻ҆лта́рь вс̂есож꙽же́нїѧ, и҆ потребѝ вс̂есож꙽же́нїѧ·
27
И҆ рече г҃ь а҆гг҃лꙋ, възврати́ти ме́чъ свои въ но́жницы во вре́мѧ ѻ҆́но·
28
Є҆гда̀ ви́дѣ дв҃дъ ꙗ҆́ко ѹ҆слы́ша е҆го г҃ь на гꙋмнѣ ѻ҆рна́ни е҆вꙋсе́ина, пожре т̂ꙋ же́рътвы·
29
И҆ скѷнїю гн҃ю и҆же сътворѝ моѷсїи въ пꙋсты́ни, и҆ ѻ҆лта́рь вс̂есож꙽же́нїѧ въ вре́мѧ ѻ҆́но бысть въ вы́шнемъ въ гаваѻ́нѣ·
30
И҆ не воз̑мо́же дв҃дъ и҆тѝ къ ѻ҆лтарю̀ да т̂ꙋ помо́литъ б҃а. ѕѣло б̂о бысть ѹ҆страшенъ ви́дѧщи ме́чъ а҆гг҃ла гн҃ѧ·