Ostroh BibleПерша книга Самуїлова (Перша книга царів), розділ 20
Шрифт:
Запис:
1
И ѿбѣж́е дв҃дъ ѿ нава́ѳа въ ра́мꙋ. и прїиде къ и҆ѻ҆а҆наѳа́нꙋ. и҆ реч̑҇ чт̂о сътворих̑. чт̂о непра́вда моѧ̀. и чт̂о съгрѣших̑ прд̑е ѿц҃емъ твоим̑ да и҆́щетъ дш҃а мое҆ѧ·
2
И҆ рече е҆мꙋ и҆ѻ҆а҆наѳа́нъ ника́коже ѹ҆бо не и҆́маши ѹ҆мрѣти. с̂е б̂о не и́мать сътвори́ти ѿц҃ъ мо́и гл҃а вели́ка и ма́ла, и҆ не ѿкры́етъ ѹ́ха мое҆го. и҆ чт̂о ꙗ҆́ко скры́етъ ѿц҃ъ мой гл҃ъ се́и ѿ менѐ. не бꙋ́ди с̂е·
3
И҆ ѿвѣща̀ дв҃дъ и҆ѻ҆а҆наѳа́нꙋ и҆ реч̑҇. вѣ́сть свѣды́и ѿц҃ъ твои ꙗ҆́ко ѻ҆брѣто́хъ блгд̑ть пре ѻ҆чи́ма твои́ма, и҆ та́ко гл҃етъ не възвѣщꙋ̀ сего̀ и҆ѻ҆а҆наѳа́нꙋ, чт̂о с̂е ѹ҆мы́слих̑, н̂о жи́въ г҃ь и жива̀ дш҃а твоѧ̀, ꙗ҆́коже б̂о реко́хъ и҆спо́лнитсѧ межи мно́ю и҆ межи ѿц҃емъ твоим̑ смр҃ть·
4
И҆ рече па́ки и҆ѻа҆наѳа́нъ къ дв҃дꙋ, чт̂о хо́щетъ дш҃а твоѧ̀ да сътворю̀ т̂и·
5
И҆ рече дв҃дъ къ и҆ѻа҆наѳа́нꙋ, с̂е ѹ҆бо новомѣ́сѧчїе е҆сть ѹ́тро и҆ а́зъ сѣды́и не сѧ́дꙋ съ цр҃емъ ꙗ҆́сти, и҆ по́слеши м̂ѧ и҆ скры́юсѧ на́ поли до́ вечера тре́тїѧго·
6
И҆ а́ще съзира́ѧ съзрит̑ ѿц҃ъ тво́и, и҆ речеши просѧ́сѧ просѝ ѹ҆ менѐ дв҃дъ, ѿи҆тѝ въ виѳлеѻ́мъ гра́дъ свои, ꙗ҆́ко жр́ьтва днс̑҇е та́мо всемꙋ̀ племе́ни·
7
А҆ще ли с̂е реч̑҇ бл҃го ми́ръ рабꙋ̀ твое҆мꙋ, а҆ще л̂и лю́то ѿвѣща́етъ т̂и, разꙋмѣ́и ꙗ҆́ко съврьши́тсѧ ѕло́ба ѿ него·
8
И҆ та́ко сътвори́ши млс̑҇ть съ рабо́мъ твоим̑, ꙗ҆́ко завѣт́омъ гн҃имъ въве́лъ е҆си раба̀ свое҆го къ себѣ̀, и҆ а́ще е҆сть непра́вда в рабѣ̀ твое҆мъ, побі́и м̂ѧ т̂ы са́мъ, и҆ къ ѿц҃ꙋ твое҆мꙋ почто̀ м̂ѧ и҆́маши води́ти·
9
И҆ рече и҆ѻ҆а҆наѳа́нъ ника́коже не бꙋ́ди с̂е, е҆гда̀ бо разꙋмѣва́ѧ въразꙋмѣ́ю, ꙗ҆́ко е҆щѐ не сконча́сѧ ѕло́ба ѿц҃а мое҆го, е҆же прїитѝ на тебѣ̀, т̂о и҆ въ гра́дехъ твои҆хъ тебѣ̀ възвѣщꙋ·
10
И҆ рече дв҃дъ къ и҆ѻа҆наѳа́нꙋ, кт̂о възвѣсти́тъ м̂и, а҆ще ѿвѣща́етъ ѿц҃ъ тво́и ѕл̂ѣ·
11
И рече и҆ѻа҆наѳа́нъ къ дв҃дꙋ и҆дѝ и҆ пребꙋ́ди на́ поли, і҆ и҆до́ста ѻ҆́ба на́ поле·
12
И҆ реч̑҇ и҆ѻ҆а҆наѳа́нъ, къ дв҃дꙋ, г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃евъ вѣ́сть ꙗ҆́ко и҆скꙋшꙋ̀ ѿц҃а мое҆го. ꙗко а҆ще не ѻ҆жесточи́тсѧ заѹ́тра и҆л̂и до тре́тїаго дн҃е. и҆ с̂е бл҃го бꙋ́дет̑ ѻ҆ тебѣ̀ дв҃дѣ. и҆ не и҆́мамъ посла́ти к тебѣ̀ на́ поле·
13
И҆ възвѣсти́ти сїѧ въ ѹ́ши твои. с̂еже да сътвори́тъ г҃ь и҆ѻа҆наѳа́нꙋ, сїе да приложи́тъ. и҆ а́ще ли же въсхо́щетъ ѿц҃ъ мой сътвори́ти ѕла́ѧ тебѣ. т̂о и҆ с̂е ѿкры́ю ѹ́хꙋ твое҆мꙋ. и҆ послю̀ т̂ѧ, і҆ и҆деши въ ми́ръ, и҆ бꙋдетъ г҃ь с тобо́ю. ꙗ҆́коже б̂ѣ съ ѿц҃ем꙽ мои҆мъ·
14
И҆ а́ще и҆ е҆щѐ жи́вꙋ сꙋщꙋ м̂и. да сътвори́ши съ мно́ю млс̑҇ть гн҃ю. и҆ а́ще смр҃тїю ѹ҆мрꙋ̀, да не ѿи҆́меши млс̑҇ти твое҆ѧ ѿ до́мꙋ мое҆го до́ вѣка. и҆ а́ще и҆ ѿи́метъ б҃ъ врагѝ двд҃вы, когождо ѿ лица̀ землѝ. да ѻ҆брѧ́щетсѧ и҆́мѧ и҆ѻ҆а҆наѳа́не в домꙋ̀ двд҃вѣ·
15
И҆ сътворѝ завѣт́ъ и҆ѻ҆а҆наѳа́нъ съ до́момъ двд҃вымъ гл҃ѧ. і҆ и҆зы́щетъ г҃ь врагѝ двд҃вы·
16
И҆ приложѝ и҆ѻ҆а҆наѳа́нъ клѧ́тисѧ двд҃ви. ꙗ҆́ко възлюбѝ дш҃ꙋ любѧ́щꙋю е҆го·
17
И҆ рече и҆ѻ҆а҆наѳа́нъ къ немꙋ̀. ѹ́тро е҆сть но́во мѣ́сѧчїе, и҆ въспомѧне́шисѧ ꙗ҆́ко пра́зно бꙋдетъ сѣде́нїе твоѐ·
18
Ты̂ же премед̑ли́ши тр̂и дн҃и. и҆ пребꙋ́деши на мѣ́стѣ твоем̑ и҆дѣж́е съкры́ешисѧ въ дн҃ь дѣла́нїѧ. и҆ сѧ́деши при ѻ҆рга́вѣ ѻ҆́номъ·
19
И҆ а́зъ тре́тїѧго дн҃е и҆зыидꙋ̀ стрѣлѧ́ючи стрѣла́ми, и҆ стрѣлю̀ до а҆магъга́рїѧ·
20
И҆ посе́мъ послю̀ ѻ҆́трока гл҃ѧ, и҆дѝ и҆ ѻ҆брѧ́щи м̂и стрѣлꙋ̀, и҆ а́ще рекꙋ̀ ѻ҆́трокꙋ бли́зъ е҆сть стрела̀ ѿ тебѐ, и҆ зд̂ѣ возми ю҆̀ и҆ т̂ы и҆ди къ мнѣ̀ бꙋ́ди разꙋмѣва́ѧ ꙗ҆́ко ми́ръ тебѣ̀, и҆ нѣ́сть т̂и лꙋка́вно, жи́въ г҃ь·
21
А҆ще же та́ко рекꙋ̀ ю҆́ноши подалеи стрела̀ ѿ тебѐ, и҆ по тѣхъ т̂о, и҆дѝ ꙗ҆́ко посла̀ т̂ѧ г҃ь, и҆ гл҃ы ꙗ҆́же а҆зъ гл҃ахъ и҆ т̂ы, с̂е г҃ь свѣдѣтель есть межи тобо́ю и҆ мно́ю до́ вѣка·
22
И҆ съкры́сѧ двд̑ъ на селѣ̀. и҆ прїиде новомѣ́сѧчїе. и҆ прїиде цр҃ь на трапе́зꙋ ꙗ҆́сти·
23
И҆ сѣ́де цр҃ь на сѣ́далищи свое҆мъ ꙗ҆́коже и҆ прс̑҇но, на сѣ́далищи при стѣнѣ̀. и҆ прежде варѝ и҆ѻ҆а҆наѳа́на. и҆ сѣ́де а҆вени́ръ ѿ въз꙽гла́вница саѹ́лѧ. и҆ пра́зно бы́сть мѣ́сто двд҃во·
24
И҆ не гл҃а саѹ́лъ ничто́же в то́и дн҃ь. помы́сли б̂о в себѣ̀ ꙗ҆́ко сего̀ ра́ди с на́ми не сѧ́де поне́же нечи́стъ е҆сть и҆ занѐ не ѻ҆чи́стисѧ·
25
И҆ бы́сть наѹ́трїѧ мцс̑҇а, в дн҃ь, в҃, та́кожде пра́зно бысть мѣ́сто двд҃во, и҆ рече саѹ́лъ къ и҆ѻ҆а҆наѳа́нꙋ сн҃ꙋ свое҆мꙋ. чт̂о сѐ не прїиде сн҃ъ і҆е҆с꙽се́ѻ҆въ ни вчера̀ ни днс̑҇е на трапе́зꙋ·
26
И҆ рече и҆ѻ҆а҆наѳа́нъ къ саѹ́лꙋ, проси́сѧ ѹ҆ менѐ дв҃дъ въ виѳлеѻ́мъ гра́дъ свои и҆тѝ·
27
И҆ рече пꙋстѝ м̂ѧ нн҃ѣ въ виѳлеѻм̑ ꙗ҆́ко жрьтва колѣ́на на́шего въ́ градѣ е҆сть. заповѣ́даша б̂о м̂и бра́тїѧ моѧ̀. и҆ нн҃ѣ ѻ҆брѣто́хъ л̂и блгд̑ть пред̑ ѻ҆чи́ма твои́ма да и҆дꙋ̀ нн҃ѣ, и҆ ѹ҆зрю̀ бра́тїю мою̀. сего ра́ди не прїиде на трапе́зꙋ цр҃евꙋ·
28
И҆ разгнѣ́васѧ гнѣ́вомъ саѹ́лъ на и҆ѻа҆наѳа́на ѕѣ́ло. и҆ реч̑҇ е҆мꙋ сн҃е мт҃рїи са́мо ѻ҆сла́бленыхъ. не вѣ́дѣ ли б̂о ꙗ҆́ко прича́стникъ сн҃ꙋ і҆е҆с꙽се́ѻвꙋ е҆си. въ срамотꙋ̀ твою, и҆ въ бестꙋ́дїе ѿкрове́нїѧ мт҃ри твое҆ѧ·
29
Ꙗ҆́ко въ вс̂ѧ дн҃и ѻ҆ка́нныи, сн҃ъ і҆е҆с꙽се́ѻ҆въ е҆же жи́ти и҆́мать на землѝ. не ѹ҆крѣпи́шисѧ т̂ы ни црс̑҇тво твоѐ. нн҃ѣ ѹ҆бо посла́въ поимѝ къ мнѣ̀, ꙗ҆́ко сн҃ъ смр҃ти е҆сть се́и. и҆ ѿвѣща̀ и҆ѻ҆а҆наѳа́нъ саѹ́лꙋ ѿц҃ꙋ свое҆мꙋ, и҆ реч̑҇ за чт̂о ѹ҆мира́етъ чт̂о сътворѝ. и҆ взѧ́тъ саѹ́лъ ѻ҆рꙋж́їе на и҆ѻа҆наѳа́на да и҆̀ ѹ҆мрьтви́тъ, и҆ разꙋмѣ и҆ѻ҆а҆наѳа́нъ, ꙗ҆́ко ѹ҆́же съврьши́сѧ ѕло́ба ѿц҃а е҆го, да ѹ҆мрътви́тъ дв҃да·
30
И҆ въско́чи и҆ѻа҆наѳа́нъ съ гнѣ́вомъ гнѣ́ваѧсѧ ѿ тра́пезы. и҆ не ꙗ҆́сть хлѣ́ба въ дн҃ь вторы́и мцс̑҇а, ꙗ҆́ко жа́лоба по дв҃дѣ. ꙗ҆́ко съвръшѝ ѕло́бꙋ ѻ҆ не́мъ ѿц҃ъ е҆го·
31
И҆ бы́сть заѹ́тра. і҆ и҆зы́иде и҆ѻ҆а҆наѳа́нъ на село̀, ꙗ҆́же заповѣд̂а ѻ҆ свѣдѣ́нїи двд҃вѣ. и҆ ѻ́трокъ ма́лъ с ни́мъ·
32
И҆ рече ѻ҆́трокови, и҆ течѝ и҆ ѻ҆брѧ́щи ми стрелы̀ ꙗ҆́же а҆зъ стрѣлѧ́ю. и҆ ѻ́трокъ течѐ, принестѝ ю҆̀, и҆ ѻ́нъ стрелѝ стрело́ю, за него̀. и҆ прїиде ѻ҆́трокъ до мѣ́ста стрелы̀ и҆дѣж́е стрели́лъ и҆ѻа҆наѳа́нъ. и҆ възопѝ и҆ѻа҆наѳа́нъ въ слѣдъ ѻ҆́трока свое҆го. і҆ и҆ рече та́мо стрела̀ ѿ тебѐ·
33
И҆ па́ки възопѝ и҆ѻа҆наѳа́нъ въ слѣ́дъ ѻ҆́трока свое҆го. и҆ рече потщи́сѧ ско́ро и҆ не замедлѝ. и҆ събра̀ ѻ҆́трокъ и҆ѻа҆наѳа́нꙋ стрѣ́лы, и҆ принесѐ ѧ҆̀ къ господи́нꙋ свое҆мꙋ·
34
И҆ ѻ́трокъ не свѣдѧ́ше ничт̂оже. ра́звѣ и҆ѻа҆наѳа́нъ и҆ дв҃дъ, свѣдѧ́ше гл҃ы·
35
И҆ ѿда̀ и҆ѻ҆а҆наѳан̑҇ ѻ҆рꙋж́їе своѐ ѻ҆́трокꙋ свое҆мꙋ. и҆ реч̑҇ ѻ҆́трокꙋ с̂и, и҆дѝ и҆ ѿнесѝ во́ грд̑а·
36
Ꙗ҆́коже и҆́де ѻ҆́трокъ, и҆ дв҃дъ въста̀ ѿ е҆рга́ва. и҆ пад̑ на́ землю поклони́сѧ е҆мꙋ три́жды. и҆ ѻ҆блобыза́стасѧ ко́ждо. и҆ пла́касѧ ко́ждо по и҆́скренемъ с̂и, до сконча́нїѧ вели́ка·
37
И҆ рече и҆ѻ҆а҆наѳа́нъ дв҃дꙋ, и҆дѝ с ми́ромъ. ꙗ҆́коже клѧ́ховѣсѧ м̂ы ѻ҆́ба и҆́менемъ гн҃имъ гл҃юще. г҃ь е҆сть свѣдѣтель междꙋ мно́ю и҆ тобо́ю, и҆ междꙋ сѣменемъ твои҆мъ и҆ междꙋ сѣменем꙽ мои҆мъ до́ вѣка·
38
И҆ въста́въ дв҃дъ и҆ ѿи́де, и҆ѻа҆наѳа́нъ вні́иде во́ грд̑а·