Ostroh BibleПерша книга Самуїлова (Перша книга царів), розділ 21
Шрифт:
Запис:
1
И прїиде дв҃дъ въ цр҃ковь къ а҆вимеле́хꙋ і҆е҆ре́ю. і҆ и҆зы́иде а҆вимеле́хъ въ срѣте́нїе е҆мꙋ. и҆ речѐ е҆мꙋ чт̂о с̂е ты̀ е҆ді́нъ е҆си, и҆ нѣсть никогож̑ с тобо́ю·
2
И҆ речѐ дв҃дъ і҆ере́ѻ҆ви цр҃ь заповѣ́да м̂и гл҃ъ дне́сь, и҆ рече къ мн̂ѣ, никто́же да не разꙋмѣ́ет꙽ гл҃а е҆гоже а҆зъ ради пꙋща́ю т̂ѧ. и҆ ѻ҆ нем̑же а҆зъ заповѣ́даю ти и҆ ѻ́троки ѻ҆ста́вихъ. на мѣсте гл҃емемъ е҆мъмо́нмъ·
3
И҆ нн҃ѣ е҆́сть л̂и гдѣ̀ ѹ҆ тебѐ, е҃ хлѣбъ да́ждь м̂и е҆ли́ко и҆́маши·
4
И҆ ѿвѣща̀ і҆е҆ре́и дв҃дви и҆ реч̑҇ нѣ́сть хлѣбы про́сты ѹ҆ менѐ. н̂о сꙋть хлѣби ѹ҆ менѐ сщ҃ени. храни́ми тѣмъ, и҆же чи́сти сꙋть ѿ жен̑҇ и҆ тїи ꙗ҆дѧ́тъ ѧ҆̀·
5
И҆ ѿвѣща̀ дв҃дъ і҆е҆ре́ѻ҆ви речѐ. и҆ м̂ы е҆смы чи́сти ѿ же́нъ. ѿ тре́тїꙗ҆го дн҃е, и҆ до дн҃е, ѿне́лѣже и҆зыидо́хомъ на пꙋт́ь. и҆ сꙋт́ь ѻ҆́троцы вс̂и чи́сти, и҆ пꙋт́ь се́и е҆сть чи́стъ. зане ѻ҆ст҃ѧтсѧ дне́сь сосꙋдъ ради мои҆хъ·
6
И҆ да́сть е҆мꙋ і҆е҆ре́и а҆вимеле́хъ хлѣ́бы пред̑ложе́ныѧ, ꙗ҆́ко не бѣ т̂ꙋ и҆́ного хлѣба тїи б̂о бѣхꙋ е҆ді́ни хлѣби прине́сени и҆хже взѧ́ша пред̑ лице́мъ гн҃имъ. и҆ то́и да́сть ѧ҆̀ е҆мꙋ в то́и дн҃ь·
7
И҆ б̂ѣ т̂ꙋ е҆ді́нъ ѻ҆́трокъ саѹ́ловъ въ дн҃ь ѻ҆́нъ, держа́и ю҆́ное ста́до пред̑ гм҃ъ. і҆ и́мѧ е҆мꙋ и҆дои́къ сѷринъ. старѣ́ишина ѿ па́стырь саѹ́ловыхъ. и҆ се́и пасѧ̀ м꙽скѝ саѹ́ловы·
8
И҆ рече дв҃дъ къ а҆вимеле́хꙋ. ви́ждь а҆ще е҆сть здѣ ѹ тебѐ копїѐ и҆ щи́тъ ꙗ҆́ко копїѧ̀ мое҆го ни ѻ҆рꙋжїѧ мое҆го не взѧ́хъ съ собо́ю. ꙗ҆́ко цр҃во повеле́нїе напра́сно м̂и бѣ̀·
9
И҆ рече і҆е҆ре́и. с̂е копїе голиꙗ҆́да и҆ноплеме́нника е҆гоже т̂ы ѹ҆бѝ на ѹ҆до́лїи, и҆ то̀ в ри́зꙋ ѻ҆би́тое стоитъ за ст҃ою трапе́зою. и҆ т̂о възмѝ а҆ще т̂и е҆сть на потре́бꙋ, нѣсть б̂о и҆́ного здѣ кромѣ сего̀. и҆ реч̑҇ дв҃дъ ꙗ҆́ко нѣсть и҆́но ѻ҆ба́че да́ждь м̂и е҆̀. и҆ да́сть е҆мꙋ е҆̀·
10
И҆ въста́въ дв҃дъ в то́и дн҃ь, бѣжа̀ ѿ лица̀ саѹ́лова. и҆ прїиде дв҃дъ къ а҆кхꙋсꙋ цр҃ю ге́ѳскꙋ, и҆ рѣша ѻ҆́троцы а҆кхꙋ́сови к немꙋ нѣсть л̂и се́и дв҃дъ бы́выи цр҃ь въ свое́и землѝ, и҆ не семꙋ л̂и и҆зыидо́ша проти́вꙋ же́ны ликꙋ́юще гл҃ѧ. побѣдѝ саѹл̑҇ со ты́сѧщами свои́ми. а҆ дв҃дъ съ тма́ми свои́ми, и҆ положѝ дв҃дъ гласъ сїи на срд̑цы своем̑ и҆ ѹ҆боꙗ҆́сѧ ѕѣло, а҆кхꙋса цр҃ѧ ге́ѳъска·
11
І҆ и҆змѣни́сѧ лицѐ е҆мꙋ пред ним̑ ѿ ѹ҆́жасти. и҆ претвори́сѧ въ дн҃ь то́и. и҆ бїꙗ҆́ше ѹ҆ вра́та гра́дꙋ ꙗ҆́ко въ тим꙽па́нъ, и҆ тресѧ́ше рꙋка́ми свои́ми, и҆ падѐ ѹ҆ вра́тъ гра́дꙋ. и҆ сли́ны е҆го теча́ше по бра́дѣ е҆го·
12
И҆ речѐ а҆кхꙋсъ къ ѻ҆́трокомъ свои҆мъ с̂е ви́дѣсте мꙋжа скꙋдна ра́зꙋмом꙽ почт̂о и҆̀ въведо́сте къ мн̂ѣ. е҆гда не и҆мѣхъ л̂и а҆зъ тако́го мꙋжа того л̂и ради въведо́сте и҆̀, да бѣснꙋе҆тсѧ предо мно́ю, а҆ще та́ко да не вхо́дитъ въ до́мъ мои и҆ ѿи́де дв҃дъ ѿтꙋ́дꙋ и҆ сп҃сесѧ·