Ostroh BibleДруга книга Самуїлова (Друга книга царів), розділ 12
Шрифт:
Запис:
1
И посла̀ г҃ь наѳа́на прро̑҇ка къ дв҃дꙋ. и҆ внїиде к немꙋ, и҆ рече е҆мꙋ ѿвѣща́и м̂и цр҃ю нн҃ѣ сꙋ́дъ и҆ рече е҆мꙋ. дв̂а мꙋ́жа бѣ́ста въ е҆ді́номъ градѣ. е҆ді́нъ бога́тъ а҆ дрꙋгїи ѹ҆бо́гъ·
2
И҆ ѹ҆ бога́таго стада бѧ́хꙋ и҆ бꙋи́воли мно́ѕи ѕѣ́ло·
3
А҆ ѹ҆ ѹ҆бо́гаго не бѣ̀ ничто́же. н̂о токмо а҆́гница е҆ді́на ма́ла, ю҆́же стѧ́жа и҆ ѹ҆строи ю҆̀, и҆ въскорми ю҆̀ и҆ възрастѐ с ни́мъ, и҆ съ сн҃омъ е҆го въкꙋпѣ. ѿ хлѣба е҆го ꙗ҆дѧ́ше, и҆ ѿ ча́ши е҆го пїѧ́ше. и҆ на ло́нѣ е҆го почива́ше. и҆ б̂ѣ е҆мꙋ ꙗ҆́ко дщ̂и·
4
И҆ прїиде нѣкто̀ с пꙋти къ мꙋжꙋ бога́томꙋ. и҆ не въсхотѣ поѧ́ти ѿ стад̑ свои҆хъ и҆ ѿ бꙋи́волицъ свои҆хъ на сътворе́нїе ѻ҆бѣ́дꙋ, пꙋтникꙋ пришед̑шꙋ к немꙋ̀, н̂о поѧ́тъ а҆́гницꙋ ѹ҆бога́го. и҆ сътвори ѻ҆бѣ́дъ мꙋ́жꙋ пришед̑шꙋ к немꙋ̀·
5
И҆ разгнѣвасѧ гнѣ́вомъ ѕѣ́ло дв҃дъ на мꙋ́жа того̀. и҆ рече дв҃дъ къ наѳа́нꙋ, жив̑҇ г҃ь ꙗ҆́ко достои́нъ е҆сть мꙋж́ъ то́й смр҃ти сътвори́выи т̂о·
6
И҆ а́гницꙋ възврати́ть сꙋгꙋбъ сед̑морице́ю, понеже е҆сть сътвори́лъ си́це. и҆ ѻ҆ нем̑же не въсхотѣ̀·
7
И҆ рече наѳа́нъ къ дв҃дꙋ. т̂ы е҆си чл҃къ сътвори́выи с̂е, се же т̂ы гл҃етъ г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃евъ, а҆́зъ е҆смь пома́зах̑ т̂ѧ на црс̑҇тво въ і҆и҆л҃и. а҆́зъ и҆збави́хъ т̂ѧ и҆з рꙋкѝ саѹ́ловы·
8
И҆ дахъ т̂и до́мъ г҃а твое҆го и҆ жены̀ господи́на твое҆го в ло́но твоѐ и҆ да́хъ т̂и до́мъ і҆и҆л҃евъ і҆ѹ́динъ·
9
и҆ли т̂и ма́ло т̂о е҆сть да ти приложꙋ̀ к си́мъ и҆ е҆щѐ·
10
И҆ чт̂о ꙗ҆́ко ѻ҆скверни сло́во гн҃е, е҆же сътворѝ лꙋка́вое пред̑ ѻ҆чи́ма е҆го. ѹ҆́рїю б̂о хет꙽ѳе́ѧ ѹ҆бѝ ѻ҆рꙋжїемъ и҆ женꙋ е҆го поѧ́тъ себѣ̀ въ женꙋ. и҆ того ѹ҆́рїю ѹ҆бѝ сн҃ъ ам̑монь ѻ҆рꙋжїемъ·
11
И нн҃ѣ да не ѿстꙋ́пит꙽ ѻ҆рꙋжїе ѿ до́мꙋ твое҆го до́ вѣка. занѐ ѹ҆ничи́жи м̂ѧ и҆ поѧ́тъ женꙋ̀ ѹ҆́рїѧ хет꙽ѳе́ѧ въ женꙋ себѣ̀·
12
Си́це глет̑ г҃ь с̂е а҆́зъ въставлю̀ ѕл̂о ѿ до́мꙋ твое҆го. и҆ разда́мъ жены̀ твоѧ пред̑ ѻ҆чи́ма твои́ма. и҆ дамъ ближним̑ твоим̑ и лѧгꙋтъ со жена́ми твои́ми предъ сл҃нцемъ си́мъ·
13
Ꙗ҆́ко т̂ы сътворѝ въ та́инѣ. и҆ а́зъ сътворю̀ гл҃ъ се́й пред̑ всѣмъ і҆и҆л҃емъ, и҆ пред̑ слн҃цемъ си́мъ·
14
И҆ рече дв҃дъ къ наѳа́нꙋ. съгрѣши́хъ къ г҃ꙋ мое҆мꙋ, и҆ рече наѳан̑҇ къ дв҃дꙋ. г҃ь ѿꙗ҆́тъ съгрѣшенїе твое ѿ тебѐ не и҆́маши ѹ҆́мрети·
15
Токмо ꙗ҆́ко ѻ҆стрѧ̀ и҆зъѻ҆стрю̀ врагы̀ твоѧ гла́сомъ си́мъ. и҆ с̂е сн҃ъ тво́и рожде́исѧ ѿ тебѐ, смр҃тїю ѹ҆́мрет̑·
16
И҆ ѿи́де наѳа́нъ в до́мъ свои. и҆ съкрꙋши г҃ь дѣтищъ. и҆же родѝ жена̀ ѹ҆́рїина дв҃дꙋ и҆ разболѣ́сѧ·
17
И҆ взыска̀ дв҃дъ г҃а ѻ҆ дѣтищи. и҆ постисѧ двд̑ъ по́стомъ. и҆ ѻ҆блекъсѧ въ врѣтище лежа́ше ниц̑҇ на землѝ·
18
И҆ внидо́ша к немꙋ̀ ста́рцы до́мꙋ е҆го. въздви́гнꙋти и҆̀ ѿ землѧ̀ хотѧ́ше и҆ не хотѧ́ше въста́ти. и҆ не въкꙋси с ни́ми хлѣба·
19
И҆ ꙗ҆́ко бы́сть дн҃ь, з҃. и҆ ѹ́мре ѻ҆тро́ча. и҆ възбоѧ́шасѧ раби́ двд҃ви повѣ́дати е҆мꙋ ꙗ҆́ко ѹ҆́мре ѻ҆тро́ча. рѣша б̂о е҆щѐ бѧ́ше ѻ҆́троча жи́во, и҆ не послꙋша гла́са на́шего. т̂о ка́ко нн҃ѣ речем꙽ к немꙋ. ꙗ҆́ко ѹ҆́мре ѻ҆тро́ча, и҆ сътвори́тъ ѕл̂о·
20
И҆ разꙋмѣ двд҃ъ ꙗ҆́ко ѻ҆́троцы е҆го скорбѧ́хꙋ. и҆ ѹ҆вѣда ꙗ҆́ко ѹ҆́мре ѻ҆тро́ча. и҆ рече двд҃ъ ѻ҆́трокомъ свои҆мъ, ѹ҆́мре л̂и ѻ҆тро́ча. и҆ рѣша ѹ҆́мре·
21
И҆ въстав̑҇ двд҃ъ ѿ землѧ̀ и҆ ѹ҆мы́сѧ. і҆ и҆змѣнѝ ри́зы своѧ̀. и҆ вни́де в до́мъ бж҃їи и҆ поклони́сѧ е҆мꙋ. и҆ възвра́щсѧ в дом̑ сво́и. и҆ просѝ ꙗ҆́сти хлѣба. и҆ пред̑ложи́ша е҆мꙋ ꙗ҆сти хлѣ́бы·
22
И҆ рѣша̑ ѻ҆́троцы е҆го к немꙋ. чт̂о сътворѝ ѻ҆троча́ти ра́ди. ꙗ҆́ко е҆щѐ сꙋ́щꙋ ѻ҆троча́ти жи́вꙋ. постѧ́шесѧ и҆ пла́кашесѧ и҆ бдѧ́ше. и҆ ꙗ҆́ко ѹ҆́мре ѻ҆тро́ча. и҆ т̂ы въста́в꙽ и҆ ѧ҆дѧ̀ хлѣб꙽ и҆ питъ·
23
И҆ рече двд҃ъ е҆гда б̂ѣ ѻ҆тро́ча жи́во, пости́хъсѧ и҆ пла́кахсѧ, ꙗ҆́ко рѣхъ кт̂о вѣсть поми́лꙋетъ л̂и мѧ г҃ь, и҆ жи́во бꙋ́детъ ѻ҆тро́ча·
24
И҆ нн҃ѣ ѹ҆́же ѹ҆́мре, да почто мн̂ѣ ѹ҆́же пости́тисѧ. е҆да могꙋ̀ възъврати́ти и҆̀ ктомꙋ̀. а҆́зъ б̂о и҆́мам꙽ и҆тѝ к немꙋ, а҆ то́й не възвратит̑сѧ къ мнѣ̀·
25
И҆ призва̀ двд҃ъ вирсавїю женꙋ̀ свою. и҆ внїиде с не́ю в ло́жницꙋ свою, и҆ лѧ́же с не́ю, и҆ зача́тъ въ чре́вѣ вирса́вїѧ, и҆ родѝ сн҃а и҆ нарече и҆мѧ е҆мꙋ соло́монъ и҆ г҃ь възлюбѝ и҆̀·
26
И҆ пꙋстѝ рꙋко́ю наѳа́на прро̑҇ка и҆ нареч̑҇ и҆́мѧ е҆мꙋ и҆е҆д꙽де́ди. поне́же прїѧ́тъ сло́во гн҃е·
27
И҆ побѣдѝ и҆ѻ҆а́въ въ рав̑҇вва́те сн҃ы а҆м꙽монѧ, и҆ прїѧ́тъ град̑ црс̑҇тва·
28
И҆ посла̀ и҆ѻ҆а́въ послы̀ къ двд҃ꙋ, и҆ ре́че побыди́хсѧ ѻ҆ равва́ѳѣ и҆ ѿꙗ҆́хъ во́дꙋ градꙋ·
29
И҆ нн҃ѣ съвокꙋпѝ ѻ҆ста́нокъ людїи, и҆ прїиди къ гра́дꙋ, и҆ прїими е҆го да не а҆́зъ преимꙋ град̑, и҆ наречет̑сѧ и҆́мѧ мое в нем̑·
30
И҆ собра̀ двд҃ъ вс̂ѧ лю́ди и҆́де въ равваѳ̑҇ и҆ въполчи́сѧ на́нь и҆ прїѧ́т꙽ и҆̀·
31
И҆ взѧт̑ вѣнецъ молхо́ѧ цр҃ѧ и҆хъ съ главы̀ е҆го, тала́нтъ зла́та мѣра е҆го, ѿ ка́менїа дра́га, и҆ на главѣ̀ двд҃вѣ б̂ѣ прс̑҇но, и҆ коры́сть и҆знесѐ и҆з гра́да того мно́гꙋ ѕѣ́ло·
32
И҆ лю́ди сꙋщаѧ в не́мъ и҆зведѐ, и҆ приста́ви къ пилам̑ и҆ къ три зꙋ́бомъ желѣзным̑ и҆миже ѿсѣка́ют꙽ ка́менїе, и҆ къ творѧ́щим̑ желѣ́зо, и҆ къ творѧ́щимъ пли́нѳы превожда́ше, и҆ та́ко сътворѝ всм̑ѣ гра́домъ сн҃овъ а҆м꙽мо́нь, и҆ възврати́сѧ двд҃ъ и҆ ве́сь і҆и҆л҃ь въ і҆ерс̑҇лим̑·