Слава Героям України!
Друга книга Самуїлова (Друга книга царів)

Ostroh BibleДруга книга Самуїлова (Друга книга царів), розділ 14

Шрифт:

Запис:

1

И разꙋмѣ́въ и҆ѻ҆а́въ сн҃ъ сарꙋи́нъ ꙗ҆́ко срд̑це цр҃ево преклони́сѧ къ а҆весоло́мꙋ·

2

И҆ посла̀ и҆ѻ҆а́въ въ ѳеко́ю и҆ поѧт̑ ѿтꙋ́дꙋ женꙋ̀ мꙋ́дрꙋ, и҆ реч̑҇ к не́й. сѣтꙋ́и нн҃ѣ и҆ ѻ҆блецысѧ въ ри́зы сѣтова́нїѧ. и҆ не пома́заисѧ и҆е҆ле́ѻ҆мъ. и҆ бꙋ́деши ꙗ҆́ко и҆ жена̀ дн҃и мно́ги сѣтꙋ́ющи по ѹ҆мръщвенм̑ѣ·

3

И҆ вни́деши къ цр҃ю, и҆ гл҃еши к немꙋ̀ по гл҃ꙋ семꙋ̀. и҆ положѝ и҆ѻ҆а́въ словеса̀ с̂и въ ѹ҆стѣ́хъ е҆ѧ̀·

4

И҆ прїи́де жена̀ и҆ѳеко́искаѧ къ цр҃ю. и падѐ на лицы̀ свое҆мъ на земли. и҆ поклони́сѧ е҆мꙋ и҆ рече сп҃си м̂ѧ цр҃ю сп҃си м̂ѧ·

5

И҆ реч̑҇ е́й цр҃ь что̀ т̂и е҆сть. и҆ рече ѿ да́вна вдова жена̀ а҆́зъ е҆смь. ѹ҆́мре б̂о мꙋж́ъ мои. и҆ е́ста рабѣ̀ т̂и дв̂а сн҃а. и҆ би́стасѧ сама̀ на селѣ̀. и҆ не бы́сть кт̂о б̂ы е҆ю̀ разлꙋчи́лъ. и҆ нападѐ е҆ді́нъ е҆ю̀ на бра́та и҆ ѹ҆би и҆̀·

6

И҆ с̂е вс̂е ѿч҃ество въста̀ на рабꙋ̀ твою̀. и҆ рѣш́а даи҆ ѹ҆би́вшаго бра́та свое҆го, и҆ побїемъ въ дш҃а мѣ́сто, бра́та е҆го́же ѹ҆бѝ. и҆ погꙋби́ти хотѧ́тъ наслѣдника на́ю. и҆ ѹ҆гасѧ́тъ свѣ́щꙋ мою̀ ѻ҆ста́вшꙋю. ꙗ҆́ко не ѻ҆ста́вити мꙋжа мое҆го наслѣ́дника. і҆ и҆мени на лицы̀ землѧ̀·

7

И҆ рече цр҃ь къ женѣ̀. и҆дѝ здра́ва в до́мъ свои, и҆ а́зъ заповѣ́даю ѻ҆ тебѣ̀·

8

И҆ рече жена̀ ѳеко́итѧныни къ цр҃ю. на мнѣ̀ безако́нїе г҃и мо́и цр҃ю, и҆ на до́мꙋ ѿц҃а мое҆го. цр҃ь же и҆ прс̑҇тлъ е҆го без вины̀·

9

И҆ рече цр҃ь кто̀ с̂е е҆сть гл҃алъ к тебѣ̀, да и҆ приведе́ши къ мнѣ̀. и҆ не прило́житъ ктомꙋ̀ коснꙋтисѧ тебѐ·

10

И҆ рече жена̀ да въспомѧне́тъ ѹ҆бо цр҃ь къ г҃ꙋ б҃ꙋ свое҆мꙋ. внегда ѹ҆мно́жити пролїѧ́нїѧ кро́ви, и҆ растли́ти. и҆ не и҆мꙋт́ь погꙋби́ти сн҃а мое҆го. и҆ реч̑҇ цр҃ь жи́въ г҃ь, а҆ще и҆ вла́съ ѿпаде́тъ сн҃ꙋ твое҆мꙋ съ главы̀ на землѝ се́й·

11

И҆ рече жена̀ ѳекои҆тѧны́нѧ къ цр҃ю. да бы́хъ и҆ е҆щѐ а҆зъ раба̀ твоѧ̀ погл҃ала къ цр҃ю господи́нꙋ мое҆мꙋ сло́во. ѻ҆́н же рече гл҃и·

12

И҆ рече жена̀ почто̀ помы́сли с̂е та́ко ѻ҆ лю́дехъ бж҃їихъ. и҆л̂и ꙗ҆́ко ѿ ѹ́стъ цр҃евыхъ е҆сть сло́во си́цево. ꙗ҆́ко престꙋпле́нїе, е҆же въз꙽врати́ти ц҃рю, ѿгна́наго ѿ не́го·

13

Вс̂и бо ѹ҆мира́юще ѹ҆мира́емъ. и҆ ꙗ҆́ко вода приходѧщаѧ на́ землю не събере́тсѧ и҆ во́зметъ б҃ъ дш҃а помышлѧ́ѧ спс̑҇ти хотѧ̀, ѿ него ѿринове́нїѧ·

14

И҆ нн҃ѣ прїидо́хъ гл҃ати къ цр҃ю господи́нꙋ мое҆мꙋ гл҃ъ се́й. ꙗ҆́ко ѹ҆ви́дѧтъ м̂ѧ лю́дїе и҆ рече раба̀ твоѧ̀ да гл҃етъ ѹ҆бо къ господи́нꙋ мое҆мꙋ цр҃ю. да сътвори́тъ цр҃ь рѣ́чь рабѣ̀ свое́й·

15

Ꙗ҆́ко слы́шитъ цр҃ь и҆зме́тъ рабꙋ̀ свою̀ и҆з рꙋ́къ мꙋж́ъ хотѧ́щихъ въсхити́ти м̂ѧ. и҆ сн҃а мое҆го ѿ ѹ҆ча́стїѧ бж҃їѧ·

16

И҆ речетъ раба̀ твоѧ̀ да бꙋ́детъ сло́во нн҃ѣ г҃а мое҆го и҆ цр҃ѧ на жр́ътвꙋ. ꙗ҆́коже б̂о а҆гг҃лъ бж҃їи, та́ко г҃ь мои цр҃ь послꙋшаѧ бл҃гихъ. и҆ лꙋка́вых̑ не брегїи, сего ра́ди г҃ь б҃ъ тво́и да бꙋ́детъ с тобо́ю·

17

И҆ ѿвѣща̀ цр҃ь, и҆ реч̑҇ къ женѣ̀. ника́коже да не потаи́ши предо мно́ю гл҃а, ѻ҆ не́мъже а҆зъ въпрошꙋ̀ т̂ѧ. и҆ рече жена̀, да гл҃етъ г҃ь мо́и цр҃ь·

18

И рече цр҃ь е҆да̀ рꙋка̀ и҆ѻ҆а́влѧ ѻ҆ все́мъ се́мъ с тобо́ю е҆сть. и҆ рече жена̀ къ цр҃ю да живет̑ дш҃а твоѧ̀ г҃и мо́и цр҃ю, аще е҆сть ѻ҆деснꙋ́ю и҆ ѻ҆шꙋ́юю и҆ ѻ҆ всѣх꙽ ꙗ҆́же гл҃а господи́нъ мо́и цр҃ь, ꙗ҆́ко рабъ тво́и и҆ѻ҆а́въ. то́и м̂и заповѣ́да и҆ то́и вложѝ въ ѹ҆ста рабѣ̀ твое́й словеса̀ с̂и·

19

до́ндеже прїитѝ на лицѐ гл҃ꙋ семꙋ̀. и҆же сътворѝ ра́бъ твои и҆ѻ҆а́въ ле́сть сїю. н̂о господи́нъ мои цр҃ь мꙋ́дръ бл҃гъ, ꙗ҆коже мꙋ́дрость а҆гг҃ла бж҃їѧ, разꙋмѣѧ́ вс̂е е҆же на землѝ·

20

И҆ рече цр҃ь къ и҆ѻ҆а́вꙋ. с̂е нн҃ѣ сътворих̑ т̂и по словесѝ твое҆мꙋ. н̂о и҆дѝ и҆ възвратѝ ѻ҆́трока а҆весоло́ма·

21

И҆ падѐ на лицы̀ свое҆мъ и҆ѻ҆а́въ на землѝ и҆ поклони́сѧ, и҆ блс̑҇ви цр҃ѧ, и҆ ре́че и҆ѻ҆а́въ дне́сь разꙋмѣ́хъ, ра́бъ твои ꙗ҆́ко ѻ҆брѣте блгд̑ть пред̑ ѻ҆чи́ма твои҆ма г҃и мои цр҃ю, ꙗ҆́ко послꙋш́а цр҃ь мои и҆ господи́нъ, слове́съ раба̀ свое҆го.

22

И҆ въста́въ и҆ѻ҆а́въ, і҆ и́де в гесꙋ́ръ, и҆ приведѐ а҆весоло́ма въ і҆ерс̑҇лимъ·

23

И҆ рече цр҃ь възврати и҆̀ в домъ е҆го, и҆ лица мое҆го да не ви́дит̑. и҆ възврати́сѧ а҆весоло́мъ в дом̑ сво́и, и҆ лица цр҃ева не ви́дѣ·

24

И҆ ꙗ҆́коже б̂ѣ а҆весоло́мъ, не бѣ̀ такова̀ мꙋжа въ і҆ерс̑҇ли́мѣ і҆и҆л҃и, хва́ленъ ѕѣло, ѿ пѧты̀ но́гꙋ и҆ до верха̀ е҆го не бѣ̀ в немъ поро́ка·

25

И҆ е҆гда̀ стри́щи е҆мꙋ главꙋ̀ свою. и҆ бысть е҆мꙋ ѿ нача́ла дн҃и и҆ до́ дн҃їи, в нѧ́же стрижа́шесѧ. ꙗ҆́ко тѧ́жко бѧ́ше е҆мꙋ ѿ них̑. и҆ стриг꙽сѧ и҆ събира́ше вла́сы главы̀ свое́ѧ, с҃, си́клы мѣры в мѣрꙋ црс̑҇кꙋю·

26

И҆ роди́шасѧ а҆весоло́мꙋ, г҃, сн҃ы и҆ дще́рь е҆ді́на, і҆ и́мѧ е́й ѳама́ръ. сїѧ же б̂ѣ ѕѣло добра̀ възо́ромъ·

27

И҆ сѣдъ а҆весоло́мъ въ і҆ерс̑҇ли́мѣ, в҃ лѣта, дн҃їи и҆ лица̀ цр҃ева не ви́дѣ·

28

И҆ посла̀ а҆весоло́мъ къ и҆ѻ҆а́вꙋ дабы пꙋсти́лъ и҆̀ къ цр҃ю, и҆ не въсхотѣ прїитѝ к немꙋ̀. и҆ посла̀ а҆весоло́мъ вто́рое, къ і҆ѻ҆а́вꙋ и҆ не въсхотѣ̀ прїити к немꙋ̀·

29

И҆ рече а҆весоло́мъ къ ѻ҆́трокомъ свои́мъ. вѣ́сте в̂ы стра́нꙋ села̀ и҆ѻ҆а́влѧ дръжа́щагосѧ м̂ѧ, и҆ того т̂ꙋ е҆чме́нь, и҆дѣте и҆ запали́те и҆̀ ѻ҆гнемъ. и҆ шед̑ше запали́ша рабѝ а҆весоло́мли, стра́нꙋ и҆ѻ҆а́влю ѻ҆гне́мъ·

30

И҆ прїидо́ша рабѝ и҆ѻ҆а́вли къ и҆ѻ҆а́вꙋ. раздра́вше ри́зы своѧ̀, и҆ рѣша к не́мꙋ. въжго́ша рабѝ а҆весоло́мли стра́нꙋ твою̀ ѻ҆гнемъ·

31

И҆ въста́въ и҆ѻ҆а́въ прїиде къ а҆весоломꙋ в до́мъ е҆го, и҆ рече к не́мꙋ. почто̀ сꙋть рабѝ твоѝ стра́нꙋ мою̀ заж꙽глѝ ѻ҆гнемъ·

32

И҆ рече а҆весоло́мъ къ и҆ѻ҆а́вꙋ. с̂е посылахъ к тебѣ̀ гл҃ѧ, е҆ді́ною и҆ два́жды и҆дѝ сѣмо и҆ послю̀ т̂ѧ къ цр҃ю гл҃ѧ, почто̀ прїидо́хъ и҆з гесꙋ́ра. ѹ҆́не б̂ѣ быти мн̂ѣ е҆щѐ та́мо. и҆ нн҃ѣ чт̂о с̂е лица̀ цр҃ева не ви́жꙋ. а҆́ще ли б̂ы е҆сть въ мн̂ѣ непра́вда, т̂о да ѹ҆бїи м̂ѧ·

33

И҆ вни́де и҆ѻ҆а́въ къ цр҃ю и҆ възвѣстѝ е҆мꙋ. и҆ призва̀ а҆весоло́ма. и҆ прїиде къ цр҃ю, и҆ поклони́сѧ е҆мꙋ, и҆ пад̑ лицем̑ на землѝ, пред̑ лице́мъ цр҃евымъ. и҆ ѻ҆блобыза̀ цр҃ь а҆весоло́ма·

Джерела

Holy Bible icon

Іконка:

«Holy bible» icons created by adi_sena — Flaticon

flaticon.com/free-icons/holy-bible