Ostroh BibleКнига пророка Даниїла, розділ 2
Шрифт:
Запис:
1
В лѣто второ́е црс̑҇тва навходоносо́рова, со́нъ ви́дѣ навходоносо́ръ. и҆ ѹ҆жасе́сѧ дꙋхъ е҆го, и҆ сказа́нїе е҆го ѿстꙋпѝ ѿ него. и҆ рече цр҃ь призва́ти ба́лїѧ, и҆ влъх꙽вы, и҆ чародѣ́ица, и҆ хал꙽дѣѧ, възвѣсти́ти цр҃ю со́нъ е҆го·
2
И҆ прїидо́ша, и҆ ста́ша̑ пред̑ црем꙽. и҆ рече и҆мъ цр҃ь, ви́дѣхъ сонъ. и҆ ѹ҆жасе́сѧ дꙋхъ мои, ꙗ҆́кож̑ разꙋмѣти со́нъ. и҆ гл҃аша хал꙽дѣи сѷрьскы цр҃ю. и҆ рѣша, цр҃ю въ вѣки живѝ. т̂ы сповѣжд̑ь со́нъ рабом̑ твоим̑, и҆ сказа́нїе е҆го съвѣсти́мъ т̂и·
3
ѿвѣща́в же цр҃ь реч̑҇ халдѣ́ѻмъ, сло́во ѿстꙋпило е҆сть ѿ менѐ. а҆ще ѹ҆бо не совѣсти́те м̂и сна̀, и҆ сказа́нїѧ е҆го. въ пагꙋбꙋ бꙋ́дете, и҆ домо́ве ва́ши раз꙽гра́бѧтсѧ. а҆ще л̂и со́нъ и҆ сказа́нїе е҆го совѣсти́те мнѣ̀. подаа́нїѧ, и҆ да́ры, и҆ честь мно́гꙋ прїимете ѿ мене. точїю со́нъ и҆ сказа́нїе е҆го совѣсти́те мнѣ̀·
4
И҆ ѿвѣща́ша второе и҆ рѣша цр҃ю. цр҃ь да повѣсть со́нъ рабомъ свои҆м꙽, и҆ сказа́нїе е҆го совѣстимъ е҆мꙋ. и҆ ѿвѣща̀ цр҃ь, и҆ реч̑҇, по и҆́стиннѣ вѣдѣ а҆́зъ, ꙗ҆ко вре́мѧ в̂ы то́чїю проважд̑а́ете. ꙗ҆́коже разꙋмѣсте ꙗ҆ко ѿстꙋпи́ло е҆сть сло́во ѿ менѐ. а҆ще ѹ҆бо сна̀ не совѣсти́те мнѣ̀. е҆ді́нъ е҆́сть завѣтъ ва́шъ. и҆ вѣдѣ ꙗ҆́ко сло́во л꙽же и҆ расы́пано слага́ете совѣща́ти предо мно́ю, до́ндеж̑ времѧ минетъ. со́нъ мо́и повѣди́те мнѣ̀, да ѹ҆вѣ́де, и҆ сказа́нїе е҆го совѣсти́те мнѣ̀·
5
ѿвѣща́ша же па́ки халдѣи пред̑ цр҃емъ, и҆ рѣша. нѣсть чл҃ка на землѝ, и҆же возможет̑ совѣсти́ти сло́во с̂е цр҃ю. ꙗ҆́ко весь цр҃ь вели́кїи, и҆ кнѧ́ѕь, не вопрошает̑ си́цево словесѐ, всего вол꙽хва халдѣиска. ꙗ҆́ко сло́во е҆гоже вопраша́етъ цр҃ь тѧ́жко. и҆ нѣсть дрꙋга́го и҆же совѣсти́тъ пред̑ цр҃емъ. н̂о точїю бо́ѕи и҆́хже нѣсть жи́тїе съ всею̀ пло́тїю·
6
Тогда̀ цр҃ь въ ꙗ҆́рости и҆ въ гнѣвѣ мно́ѕѣ, речѐ погꙋби́ти вс̂ѧ мꙋ́дрыѧ вавѷлон꙽ски. і҆ и҆зыиде за́повѣдь, и҆ мꙋдрїи ѹ҆бива́хꙋсѧ. възыска́ша данїила, и҆ дрꙋгъ е҆го ѹ҆бити ѧ҆̀·
7
Тогда̀ данїилъ ѿвѣща совѣтъ и҆ ра́зꙋмъ а҆рїѻ́хꙋ а҆р꙽химагерꙋ црс̑҇кꙋ, и҆же и҆зыиде ѹ҆бити мꙋдрых̑ вавѷлон꙽скь. и҆ вопрашаше и҆̀ гл҃ѧ, кнѧ́же цр҃ь, ѻ҆ чесомъ и҆зыиде ра́зꙋм꙽ безъ срама и҆ с̂е ѿ лица̀ цр҃ѧ. совѣсти́ же сло́во данїи́лꙋ а҆рїѻхъ. данїил̑҇ же вниде и҆ молѝ цр҃ѧ ꙗ҆́коже врѣмѧ да е҆мꙋ да́сть, и҆ сказа́нїе е҆го совѣстит̑ цр҃ю·
8
И҆ вниде данїи́лъ въ до́мъ свои, и҆ совѣсти сло́во а҆нанїи, і҆ а҆зарїи, и҆ миса́и҆лꙋ дрꙋгомъ свои҆мъ. и҆ щедрости проша́хꙋ ѹ҆ б҃а нбс̑҇наго ѻ҆ та́инѣ се́и. ꙗ҆коже да не погы́бнет꙽ данїи́лъ и҆ дрꙋѕи е҆го, съ прочими мꙋдрыми вавѷлон꙽скы·
9
Тогда̀ данїи́лꙋ во снѣ но́щїю та́ина ѿкры́сѧ. и҆ блс̑҇ви данїи́лъ б҃а нбс̑҇наго, и҆ рече. бꙋ́ди и҆мѧ г҃а б҃а блс̑҇вено ѿ вѣка и҆ до вѣка. ꙗ҆ко премꙋдрость, и҆ смышле́нїе, и҆ крѣ́пость того̀ е҆сть. то́и б̂о премѣнѧ́етъ времена и҆ лѣта. поставлѧ́етъ цр҃ѧ, и҆ преставлѧ́ет꙽. да́ѧ премꙋдрость мꙋ́дрымъ, и҆ невѣ́дꙋщимъ смышле́нїе. то́и ѿкрыва́етъ глꙋбо́каѧ и҆ съкровен꙽наѧ, свѣдыи те́мнаѧ. и҆ совѣтъ с ни́мъ е҆сть. т̂ы б҃ъ ѿц҃ъ на́шихъ, и҆сповѣда́ю и҆ хвалю̀, ꙗ҆́ко премꙋдрость и҆ си́лꙋ далъ м̂и е҆си. и҆ нн҃ѣ совѣстилъ м̂и е҆си е҆гоже просихъ ѹ҆ тебѐ, ꙗ҆́ко со́нъ цр҃ь совѣстилъ м̂и е҆си. сказа́ти с̂е цр҃ю·
10
И҆ прїиде данїи́лъ къ а҆рїѻ҆хꙋ, ꙗ҆же б̂ѣ приста́вилъ цр҃ь погꙋби́ти мꙋдрыѧ вавѷлон꙽скы. и҆ рече е҆мꙋ, мꙋ́дрыхъ вавѷлон꙽скь не погꙋблѧ́и. н̂о и҆зведи м̂ѧ пред̑д̑ цр҃ѧ, и҆ сказанїе сна̀ совѣщꙋ е҆мꙋ. а҆рїѻ́хъ же слы́шавъ с̂и словеса̀, с꙽ пот꙽щанїемъ въведе данїи́ла пред̑ цр҃ѧ. и҆ рече е҆мꙋ, ѻ҆брѣтохъ мꙋжа ѿ плѣн꙽никъ жидов̑҇скь, и҆же сказа́нїе цр҃ю совѣстит̑. и҆ ѿвѣща цр҃ь, и҆ реч̑҇ данїи́лꙋ, е҆мж̑ꙋ и҆м̂ѧ вал꙽тасаръ. а҆ще мо́жеши совѣсти́ти со́нъ и҆же видѣхъ, і҆ и҆сказа́нїе е҆го повѣ́си·
11
И҆ ѿвѣща данїи́лъ пред̑ цр҃емъ, и҆ рече. та́ины е҆ѧ́же цр҃ь вопраша́етъ, нѣсть мꙋ́дрых̑ во́лхвъ ни́же балїи газарин꙽скь си́ла совѣсти́ти цр҃ю. н̂о е҆сть б҃ъ на нб҃си ѿкрыва́ѧи та́ины. и҆ совѣсти цр҃ю навходоносорꙋ, е҆мꙋже бы́ти въ послд̑ѣнѧѧ дн҃и. цр҃ю въ вѣки живи. со́нъ тво́и и҆ видѣнїе главы твое́ѧ на ло́жи твоем̑. т̂о б̂ѣ цр҃ю помышленїа твоа на ло́жи твоем̑ възыидо́ша, чесомꙋ ес̑҇ бы́ти посем̑. и҆ ѿкрива́ѧи та́ины, ꙗ҆вѝ тебѣ е҆мꙋже е҆сть бы́ти. и҆ мнѣ̀ не премꙋ́дростїю сꙋщею въ мнѣ па́че всѣхъ живꙋщих̑, та́ина с̂и ꙗ҆ви́сѧ. н̂о смире́нїѧ ради ꙗ҆́коже совѣстити цр҃ю, да разꙋмѣ́еши размышле́нїѧ срцд̑а свое҆го. рече данїи́лъ навходоносорꙋ цр҃ю·
12
Ты цр҃ю ви́дѧше, и҆ с̂е тѣло е҆ді́но велїе, тѣло т̂о и҆ ѻ҆бличїе е҆го ѻ҆крꙋгло. стоѧ̀ пред̑ лицемъ твоим̑, и҆ ѻ҆зракъ лица е҆го стра́шенъ. тѣло е҆гоже глава̀ ѿ зла́та жи́ва. рꙋцѣ, и҆ пе́рси, и҆ мы́шцѣ е҆го сребренѣ, чре́во, и҆ стегнѣ мѣдѧнѣ, го́лени желѣзни, и҆ ча́сть нѣ́каѧ скꙋде́лна·
13
Ви́дѧше до́ндеже ѹ҆тръжесѧ ка́мен꙽ ѿ горы̀ не рꙋка́ми. и҆ ѹ҆да́ри тѣло в но́ѕѣ желѣзни и҆ скꙋделни, і҆ и҆стни и҆̀ до кон꙽ца. тогда̀ и҆стре́сѧ ѕѣло, скꙋде́ль, желѣ́зо, мѣ́дь, сребро̀ и҆ зла́то. и҆ бы́сть ꙗ҆ко пра́хъ ѿ гꙋмна лѣтнѧ. и҆ взѧтъ и҆̀ премно́гїи вѣтръ, и҆ мѣсто не ѻ҆брѣтесѧ и҆мъ. ка́мень же и҆же раз꙽дрази ѻ҆́браза, бысть гора̀ вели́ка и҆ наплъни вс̂ю землю·
14
с̂е е҆сть со́нъ·
15
и҆ сказанїе е҆го речем̑ пред̑ цр҃емъ·
16
е҆мꙋже б҃ъ нбс̑҇ныи црс̑҇тво дасть крѣп꙽ко и҆ дръжавно, и҆ чьсти въ всемъ мѣсте. на не́м же живꙋтъ сн҃ве чл҃чи, и҆ ѕвѣрїе по́льстїи, и҆ п꙽тица нбс̑҇ныѧ, и҆ ры́бы мор꙽скыѧ, далъ е҆сть въ рꙋкꙋ твоею̀. и҆ поста́вилъ т̂ѧ ес̑҇ властелі́на всѣмъ·
17
Ты̀ е҆си глава̀ злата. и҆ въ слѣдъ тебе въста́нетъ црс̑҇тво дрꙋгое мнѣи тебѐ, е҆же е҆сть сребро̀·
18
Црс̑҇тво же третїе е҆же е҆сть мѣдь, и҆же съдолѣ́етъ все́и земли. и҆ црс̑҇тво четвертое бꙋ́детъ крѣпле а҆ки желѣзо. и҆ ꙗ҆́коже желѣзо стон꙽чева́етъ и҆ ѹ҆мѧкча́етъ вс̂е, та́коже и҆ т̂о ѹ҆тон꙽читъ и҆ ѹ҆мѧк꙽читъ вс̂е. и҆ е҆же ви́дѣ но́ѕѣ и҆ прьсты ча́сть желѣза, ча́сть же гли́ны. црс̑҇тво и҆́но раздѣлено бꙋдетъ, и҆ ѿ ко́рене желѣза бꙋдетъ в не́мъ. а҆ ꙗ҆́коже ви́дѣ желѣзо смѣшено съ гли́ною, и҆ прьсты но́жнїи, ча́сть желѣзна и҆ ча́сть глин꙽на. ча́сть же бꙋдетъ цр҃ьства крѣп꙽ка, ѿ себѐ само бꙋдетъ съкрꙋшено. и҆ ꙗ҆́ко ви́дѣ желѣзо смѣшено къ гли́нѣ. смѣшено бꙋдетъ въ племе́нехъ чл҃чихъ, и҆ не бꙋдетъ прилипа́юще сїи к꙽ семꙋ, ꙗ҆́коже желѣзо не смѣша́етсѧ съ гли́ною·
19
И҆ въ дн҃ь цр҃ь тѣхъ въставит̑ б҃ъ нбс̑҇ныи црс̑҇тво е҆же въ вѣкы не расы́плетсѧ, и҆ црс̑҇тво е҆го лю́демъ и҆́нѣмъ не ѻ҆ста́нетъ. ѻ҆тон꙽читъ і҆ и҆звѣ́етъ вс̂ѧ црс̑҇тва, а҆ т̂о ста́нетъ въ вѣкы·
20
а҆ ꙗ҆́коже ви́дѣ, ꙗ҆́ко ѿсѣче́сѧ ѿ горы камы́къ без̑ рꙋкꙋ, и҆ ѻ҆тон꙽чи гли́нꙋ, и҆ желѣзо, и҆ мѣдь, и҆ сребро̀ и҆ зла́то. б҃ъ вели́кїи совѣсти цр҃ю е҆мꙋже е҆сть бы́ти посе́мъ. и҆стиненъ со́нъ, і҆ и҆звѣстно сказа́нїе е҆го·
21
Тогда̀ цр҃ь навходоносо́рь ниць падѐ, і҆ поклони́сѧ данїилꙋ. и҆ рече крꙋпы̀ п꙽шени́чны и҆ бл҃говонѧнїа положити е҆мꙋ. и҆ ѿвѣща̑ цр҃ь, рече данїи́лꙋ, пои҆́стин꙽нѣ б҃ъ ва́шъ, то́и е҆сть б҃ъ бг҃омъ, и҆ г҃ь гм҃ъ, и҆ цр҃ь цр҃емъ, ѿкрѣва́ѧ та́ины. ꙗ҆́ко возмо́же ѿкры́ти таи́нꙋ сїю·
22
И҆ възвели́чи цр҃ь данїи́ла, и҆ да́ры вели́кы и҆ мно́ги дас̑҇ е҆мꙋ. и҆ поста́ви и҆̀ над̑ всею̀ страно́ю вавѷлон꙽скою, и҆ кнѧз̑ вое҆во́дам̑, над̑ всѣми мꙋдрыми вавѷлон꙽скы и҆ данїил̑҇ просѝ ѹ҆ цр҃ѧ, и҆ приста́ви к꙽ дѣлесем̑ страны вавѷлон꙽скы, седра́ха, миса́ха, и҆ а҆вед̑наго. данїилъ же бѣа́ше въ дворѣ цр҃евѣ·