Ostroh BibleКнига пророка Єзекіїля, розділ 4
Шрифт:
Запис:
1
И т̂ы сн҃е чл҃чь, възми себѣ плин꙽ѳꙋ, и҆ положи е҆̀ пред̑ лицемъ свои҆мъ. и҆ да впи́шеши на не́и град̑ і҆ерс̑҇лмъ, и҆ да даси ѻ҆́крс̑҇тъ е҆го гражд̑енїе. и да съгради́ши на не́и забра́ла, и҆ да ѻ҆деже́ши и҆̀ ѻ҆строго́мъ. и҆ да даси ѻ҆́крс̑҇тъ е҆го по́лки, и҆ да ѹ҆чини́ши поставле́нїѧ стрѣ́лъ ѻ҆́крс̑҇тъ·
2
Ты же возми себѣ сковрадꙋ желѣзнꙋ, и да положи́ши е҆ѧ̀ въ стѣнꙋ желѣ́знꙋ межд̑ꙋ собо́ю, и҆ межд̑ꙋ гра́домъ. да ѹ҆гото́виши лицѐ свое к немꙋ, и҆ бꙋдетъ в꙽ затво́ры, и҆ затвори́ши и҆̀. зна́менїе с̂е е҆сть сн҃въ і҆и҆л҃евъ·
3
Ты же да спи́ши на лѣв́ыхъ ре́брехъ свои҆хъ. и҆ да положи́ши непра́вды до́мꙋ і҆и҆л҃ева на нихъ, по числꙋ дн҃ь пѧ́тьдесѧ́тъ и҆ сто, ꙗ҆́же спи́ши на ни́хъ. и҆ а́зъ да́хъ тебѣ дв̂ѣ непра́вдѣ их̑ в꙽ число̀ дн҃еи, в꙽ девѧтьдесѧ́тъ и҆ сто̀ дн҃ь. и҆ во́змеши непра́вды до́мꙋ і҆и҆л҃ева, и҆ съверши́ши ѧ҆̀. и҆ спи́ши на десныхъ ре́брехъ свои҆хъ второ́е, и҆ возмеши неправды до́мꙋ і҆ѹ́дина, четыридесѧ́тъ дн҃ь. дн҃ь за е҆ді́но лѣто положихъ тебѣ ѧ҆̀·
4
На затворе́нїе і҆ерс̑҇лима ѹ҆готова́еши лицѐ свое, и҆ мы́шцꙋ свою ѹ҆тверди́ши, и҆ прорече́ши до него·
5
Се̂ а҆зъ дах̑ тебѣ ѹ҆́зы, и҆ не ѻ҆брати́шисѧ ѿт̑ ре́бръ на ре́бра, дон꙽деже сконча́ютсѧ дн҃їе затворе́нїѧ твое҆го·
6
Ты же сн҃е чл҃чь, възми себѣ п꙽шени́цꙋ, и҆ ꙗ҆ч꙽мень, и҆ бо́бъ, и҆ лѧ́щꙋ, и҆ про́со, и҆ пы́ро, и҆ вложи́ши ѧ҆̀ в꙽ сосꙋдъ е҆ді́нъ гли́нѧнъ. и҆ сътвори́ши ѧ҆̀ себѣ въ хлѣ́бы по числꙋ дн҃їи, ꙗ҆́же спи́ши на ре́брехъ свои҆хъ, девѧтьдесѧ́тъ и҆ сто дн҃їи ꙗ҆́ждь себѣ. ꙗ҆́дь же твоѧ̀ ꙗ҆́же ꙗ҆си в мѣ́рꙋ, двадесѧт̑ си́кль на́ дн҃ь, ѿ го́да до го́да ꙗ҆си сїа. и҆ воды в꙽ мѣ́рꙋ и҆спїеши, ше́стꙋю ча́сть и҆́на, ѿ го́да до го́да и҆спїеши. и҆ погреб꙽никъ ꙗ҆ч꙽мѧнъ и҆з꙽ꙗ҆си ѧ҆̀ в лаи҆нѣ моты́лъ чл҃чь погребе́ши ѧ҆̀ пред̑ ѻ҆чи́ма и҆хъ, и҆ рече́ши и҆мъ·
7
Се̂ гл҃етъ г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃евъ, та́ко и҆з꙽ꙗ҆дѧтъ сн҃ве і҆и҆л҃еви хлѣ́бъ свои нечи́стъ въ странахъ, и҆дѣж́е расы́плю ѧ҆̀ аз̑ та́мо·
8
И҆ рѣ́хъ, ника́коже б҃е і҆и҆л҃евъ, с̂е дш҃а моѧ нѣсть сѧ ѻ҆скверни́ла в нечистотѣ, и҆ мертве́чинѣ, и҆ звѣроꙗ҆́динѣ. нѣсмь ꙗ҆́лъ ѿ роже́нїѧ мое҆го досе́лѣ, и҆ нѣсть въшло въ ѹ҆ста̀ моѧ̀ мѧ́со ме́рз꙽ско и҆ скверна́во. и҆ рече къ мнѣ̀, с̂е дах̑ тебѣ моты́ла говѧ́жа в꙽ моты́лъ мѣ́сто чл҃чь, и҆ сътвори́ши хлѣ́бы себѣ в ни́хъ. и҆ рече къ мнѣ̀, сн҃е чл҃чь, с̂е а҆зъ сътрꙋ ѹ҆тверже́нїе хлѣ́бное въ і҆ерс̑҇лмѣ. і҆ и҆з꙽ꙗ҆дѧ́тъ хлѣ́бъ в мѣ́рꙋ, и҆ въ ѻ҆скꙋдѣ́нїи. и҆ во́дꙋ в мѣ́рꙋ на па́гꙋбꙋ и҆спїютъ. и҆ поги́бнетъ чл҃къ и҆ бра́тъ е҆го, і҆ и҆ста́ютъ въкꙋ́пѣ в꙽ непра́вдахъ свои҆хъ·