Ostroh BibleПерша книга Мойсеєва: Буття, розділ 34
Шрифт:
Запис:
1
Изыде же ди́на дщѝ ли́ина, ю҆́же роди і҆а́ковꙋ, познати дщери ѻ҆быта́телеи·
2
Ви́дѣв꙽ же ю сихе́мъ сн҃ъ е҆м꙽мо́ровъ. хоръреѻ́съ, кн҃ѕь тоѧ̀ землѧ̀, и҆ пои́мъ ю҆̀ бысть с не́ю и҆ смирї еѧ̀. и҆ възлюбѝ дш҃ꙋ ді́нинꙋ, дще́ръ і҆а́ковлю̀, и҆ възлюбѝ дв҃цꙋ и҆ гл҃и къ не́и по мыслѝ дв҃ца·
3
Рече же сихе́мъ сн҃ъ е҆м꙽мо́ровъ ѿц҃ꙋ свое҆мꙋ гл҃ѧ, пои҆мѝ м̂и ѻ҆трокови́цꙋ сїю̀ въ женꙋ̀·
4
І҆а́ков же слышав꙽ ꙗ҆́ко ѻ҆сквер̑҇нѝ ди́нꙋ дще́ръ е҆го сн҃ъ е҆м꙽мо́ровъ, сн҃ове же е҆го бѧ́хꙋ съ ско́ты на́ поли, премолча́в же і҆а́ковъ до́ндеже прїидт̑ꙋ сі́и·
5
И҆зы́де же самъ е҆м꙽мо́ръ ѿц҃ъ сихе́мль къ і҆а́ковꙋ гл҃ати к немꙋ̀·
6
Сн҃ове же і҆а́ковли прїидоша с по́лѧ, и҆ ꙗ҆́коже слы́шаше смꙋти́шасѧ мꙋжи, и҆ жа́лостно пред̑ ними бысть ѕѣло ꙗ҆́ко не лѣ́по сътвори і҆ил҃ю бы́вши съ дще́рїю і҆а́ковлею̀, и҆ не бꙋ́детъ сице·
7
Рече же и҆мъ е҆м꙽мо́ръ гл҃ѧ сихем̑ сн҃ъ мои и҆збра̀ дш҃и сво́еи дще́ръ вашꙋ, дади́те ѹ҆бо ю҆̀ въ женꙋ е҆мꙋ, и҆ сва́титесѧ с нами. дще́ри ваша дадите сн҃омъ на́шимъ, и҆ дще́ри наша пои́мите сн҃овомъ свои҆мъ. и҆ ѹ҆ насъ ѹ҆сели́тесѧ, и҆ землѧ̀ простра́нна пред̑ вами, ѹ҆селитесѧ, и҆ притѧжите на не́и, и҆ въздѣ́лаите на ней·
8
Сихе́мъ же рече ѿц҃ꙋ еѧ̀, и҆ братїи еѧ̀ гл҃ѧ, да ѻ҆брѧ́щꙋ блгд̑ть пред̑ вами. и҆ е҆же а҆ще речете дадим̑. ѹ҆множи́те вѣино ѕѣло, и҆ дади́мъ вам. ꙗ҆́коже речете, дади́те же ми ѻ҆троковицꙋ сїю̀ въ женꙋ̀·
9
ѿвѣщаша сн҃ве і҆а́ковли сихе́мꙋ, и҆ е҆м꙽мо́рꙋ ѿц҃ꙋ е҆го, на лꙋка́в꙽ствѣ, и҆ гл҃аша к нимъ ꙗ҆ко ѻ҆скверънѝ ди́нꙋ сестрꙋ и҆хъ·
10
Рекоста́ же и҆мъ симеѻ́нъ и҆ левїи брата ди́нина сн҃ове лі́и. не възмо́жем̑ сътвори́ти словесѝ сего, дати сестрꙋ свою чл҃кꙋ и҆же и҆́мать коне́чнꙋ плоть неѻ҆брѣза́ннꙋ, е҆сть ѹ҆бо ѹ҆кори́зна намъ·
11
Си́мъ сподобимсѧ къ вамъ, и҆ всели́мсѧ ѹ҆ вас̑҇, а҆́ще бꙋ́дете ꙗ҆́ко и҆ м̂ы, вънегда̀ ѻ҆брѣжете ве́сь мꙋжескїи полъ, и҆ да́мы дщери наша вамъ. и҆ ѿ дще́рїи нашихъ по́имемъ себѣ жены̀, и҆ ѹ҆сели́мсѧ ѹ҆ васъ и҆ бꙋ́демъ ꙗ҆́ко е҆ді́нъ род̑, а҆ще л̂и не послꙋша̂ете насъ, и҆ не ѻ҆брѣ́жетесѧ, пои́мъше дщери своѧ̀ ѿи҆демъ·
12
И҆ ѹ҆годи́ша словеса̀ с̂и пред̑ е҆м꙽мо́ромъ, и҆ пред̑ сихе́момъ сн҃омъ е҆го, и҆ не премед̑ли ю҆́ноша, сътвори́ти словесѝ сего, люблѧ́ше б̂о дще́ръ і҆а́ковлю̀. се́й же бѧше сла́в꙽нѣе всѣхъ, и҆же в домꙋ̀ ѿц҃а е҆го·
13
Прїидоста же е҆м꙽мо́ръ и҆ сихе́мъ сн҃ъ е҆го, пред̑ врата града и҆хъ, и҆ гл҃аста къ мꙋжем̑ гра́да свое҆го рекꙋщѝ·
14
Чл҃ци с̂и ми́рни сꙋть, съ на́ми да сѧ ѹ҆селѧтъ на землѝ, и҆ да въстѧжат̑ на неи, землѧ же простра́нна пред̑ ними·
15
И҆ дще́рї ихъ да по́ймемъ. дщери же наша дади́мъ и҆мъ. то́чїю сим̑ да сподобѧтсѧ чл҃ци с̂и. жи́ти с нами е҆же быти людемъ е҆ді́нѣм꙽ ѻ҆брѣзанїемъ нас̑҇, всего̀ мꙋж́еска полꙋ, ꙗ҆́коже с̂и сꙋть ѻ҆́брѣ́зани, и҆ скоти и҆хъ, і҆ и҆мѣ́нїе и҆хъ, не на́ше ли бꙋдетъ·
16
Точїю симъ сподо́бимсѧ им̑ и҆ вселѧ́тсѧ с нами·
17
Послꙋ́шаше же е҆м꙽мо́ра и҆ сихе́ма сн҃а е҆го, и҆ вс̂и и҆сходѧ́щїи и҆з вра́тъ града их̑·
18
И҆ ѻ҆брѣзаша плоть коне́чнꙋю и҆хъ, всего̀ мꙋжеска полꙋ·
19
Бысть же въ тре́тїи дн҃ь, е҆гда̀ бѣхꙋ в боле́зни, и҆ взѧ́ста сн҃а дв̂а і҆аковлѧ̀ симеѻ҆́нъ, и҆ левїи, бра́тїа ди́ны. ко́ждо сво́и меч̑҇. и҆ въшед̑ша въ́ градъ безъ събла́зна, исъсѣко́ста весь мꙋжескъ полъ, е҆м꙽мо́ра же и҆ сихе́ма сн҃а е҆го ѹ҆сѣ́кнꙋста ѻ҆стрїемъ ѻ҆рꙋжїѧ̀, и҆ поѧ́ста ди́нꙋ ѿ до́мꙋ сихе́млѧ і҆ и҆зыидо́ста·
20
Сн҃ове же і҆а́ковли въшед̑ше въ мр҃твеца разгра́биша град̑ въ немже ѻ҆сквръни́ша ди́нꙋ сестрꙋ и҆хъ ѻ҆́вца и҆ гов́ѧда и҆хъ, и҆ ѻ҆слы̀. и҆ вс̂е и҆же въ градѣ и҆ вс̂е е҆же на поли взѧша. и҆ вс̂е съпрѧ́танїе и҆хъ, и҆ вс̂ѧ сосꙋ́ды и҆хъ, и҆ же́ны и҆хъ плѣни́ша, и҆ разгра́биша, вс̂е е҆же б̂ѣ въ градѣ, и҆ е҆же б̂ѣ в домѣхъ·
21
Рече же і҆а́ковъ къ симеѻ́нꙋ и҆ левїѝ, не́навистна м̂ѧ сътвори́сте, ꙗ҆́ко злꙋ̀ мн̂ѣ. быти всѣмъ живꙋ́щимъ на землѝ въ хананеѝ и҆ въ фе́резе́и·
22
Мене же е҆сть мало число́мъ. и҆ събра́вшесѧ погꙋбѧт̑ м̂ѧ. и҆ поги́бнꙋ а҆́зъ и҆ до́мъ моѝ. ѻ҆ни́ же рекоша, то л̂и ꙗ҆ко блꙋ́дницꙋ и҆́мꙋт꙽ сестрꙋ на́шꙋ·