Слава Героям України!
Книга Суддів

Ostroh BibleКнига Суддів, розділ 16

Шрифт:

Запис:

1

И і́де сам̑ѱо́нъ в꙽ га́зꙋ, и҆ ви́дѣ т̂ꙋ женꙋ̀ блд̑ꙋницꙋ, и҆ прїиде к не́и·

2

И҆ повѣ́даша га́зом̑ гл҃юще прїиде самѱо́н сѣмо. и҆ ѻ҆быидо́ша и҆̀, и҆ под̑сѣдо́ша е҆мꙋ вс̂ю но́щь ѹ҆ врат̑ град̑ных̑. и҆ потаи́шасѧ вс̂ю но́щь гл҃юще, до́н꙽деже ѻ҆свитѧ̀ ѹ҆́тро ѹ҆бїемъ е҆го·

3

И҆ спа̀ самѱо́н꙽ до полꙋно́щи. и҆ въстав̑҇ полꙋно́щи и҆ захити две́ри ѹ҆ вра́тъ гра́да съ ѻ҆бѣи҆ма под̑бо́ема. и҆ възвд̑иже ѧ҆̀ съ заво́рою и҆ възложѝ ѧ҆̀ на ра́мѣ своѝ. и҆ възнесѐ ѧ҆̀ на вр́ьхъ горы̀ ꙗ҆́же пред̑ лице́мъ хевро́немъ, и҆ положѝ ѧ҆̀ т̂ꙋ·

4

И҆ бысть посе́мъ и҆ възлюбѝ женꙋ̀ ѿ водоте́чи сори́ховы, и҆мѧ же е́й дали́да·

5

И҆ възыидо́ша к не́и кнѧ́ѕи и҆ноплеме́нникъ. и҆ реко́ша е́й прельсти и҆ ви́жд̑ь, в че́мъ е҆мꙋ е҆сть крѣпость е҆го та́ко вели́каѧ. и҆ чи́мъ възмо́жемъ на́нь, и҆ свѧ́жемъ е҆го ꙗ҆́ко смири́ти е҆го. и҆ м̂ы тебѣ̀ дадим̑, ҂а҃, и҆ р҃, сребра̀.

6

И҆ рече дали́да къ самъѱо́нꙋ. повѣж́ъ м̂и ѹ҆бо в꙽ че́мъ т̂и крѣ́пость сїѧ та́ко вели́каѧ. и҆ чим̑ свѧ́жешисѧ и҆ смири́шисѧ·

7

И҆ реч̑҇ е́й самѱо́нъ. а҆́ще свѧ́жꙋтъ м̂ѧ сед̑мїю тѧти́въ мо́крыми и҆ не и҆стлѣ́вшими, і҆ и҆знемо́гꙋ, и҆ бꙋ́дꙋ ꙗ҆́ко е҆ді́нъ ѿ чл҃къ·

8

И҆ възнесоша е́й кнѧ́ѕи ѿ и҆нопле́менникъ сед̑мь тѧти́въ мо́крыхъ и҆ не и҆стлѣв́шихъ. и҆ свѧза̀ е҆го ими, присѣдѧ́хꙋ же под̑са꙽женїи въ хра́мѣ·

9

И реч̑҇ е҆мꙋ. с̂е и҆ноплеме́н꙽ницы на́ тѧ самъѱо́не. и҆ рас꙽сы́па тѧти́вы, ꙗ҆́ко кт̂о прето́ргнетъ соска́нїе и҆згребїи, в꙽негда̀ прежигает̑ ѻ҆́гнь, и҆ не ѹ҆вѣ́десѧ крѣ́пость е҆го·

10

И҆ рече дали́да къ самѱо́нꙋ. с̂е прельсти м̂ѧ, гл҃ѧ къ мн̂ѣ л꙽жꙋ̀, нн҃ѣ ѹ҆бо повѣж꙽ м̂и чи́мъ свѧ́жешисѧ·

11

И҆ рече к не́и сам̑ѱо́нъ. а҆ще ѹ҆вѧ́жꙋт꙽ м̂ѧ ѹ҆́жи но́выми. и҆же не дѣлано и҆́ми. и҆знемогꙋ и҆ бꙋдꙋ ꙗ҆́ко е҆ді́нъ ѿ чл҃къ·

12

И҆ взѧ̀ дали́да ѹ́жа но́ва и҆ свѧза̀ и҆ми самѱо́на, и҆ реч̑҇ е҆мꙋ. с̂е и҆ноплеме́н꙽ницы на́ тѧ самѱо́не. под̑са́да же сидѧ́ше въ хра́мѣ. и҆ розорвасѧ ѿ рꙋкꙋ е҆го ꙗ҆́ко връ́вь·

13

И҆ реч̑҇ дали́да къ самѱо́нꙋ даже до нн҃ѣ прельстѝ м̂ѧ и҆ гл҃а къ мн̂ѣ лжꙋ. повѣжъ м̂и ѹ҆бо чи́м꙽ свѧ́жешисѧ. и҆ реч̑҇ е́и а҆ще съплете́ши, з҃. плени́цъ влс̑҇а глаы̀ мое́ѧ съпрѧ́денїем̑ и въбїеши на колѣ въ стѣнꙋ, и҆ бꙋдꙋ не́мощенъ ꙗ҆́ко е҆ді́нъ ѿ чл҃къ·

14

И҆ бы́сть внегда̀ ѹ҆спѝ дали́да е҆го среди колѣнꙋ е҆ѧ. и҆ по заспанїю в꙽зѧ̀ дали́да, з҃, плени́ц꙽ влас̑҇ главы̀ е҆го, и҆ сплетѐ съпрѧ́денїем̑ и҆ вон̑҇зе на колꙋ в꙽ стѣнꙋ, и҆ реч̑҇. с̂е и҆ноплеме́нницы на тѧ сам̑ѱо́не. и҆ въз꙽бнꙋ ѿ сна̀ свое҆го. і҆ и҆сто́рже кол̑҇ съ плете́нїем̑ съ стѣны̀, и҆ не ѹ҆вѣ́десѧ крѣпость е҆го·

15

И҆ рече к немꙋ̀ дали́да. ка́ко гл҃еши възлюби́хъ т̂ѧ, а҆ срд̑це твоѐ нѣ́сть со мно́ю. с̂е тре́тїе прельстѝ м̂ѧ, и҆ не повѣда м̂и в че́мъ крѣпость твоѧ̀ вели́каѧ·

16

И҆ бы́сть внегда̀ стꙋжѝ е҆мꙋ словесы̀ свои҆́ми во всѧ дн҃и и҆ състꙋже́нїемъ е҆ѧ̀ ве́лїим꙽ ѹ҆мо́жесѧ до ѹ҆мр҃твїѧ·

17

И҆ повѣда е́и вс̂е срд̑це свое, и҆ рече к не́и нѣсть в꙽зышла̀ бры́тва на главꙋ̀ мою. ꙗ҆́ко назире́и е҆смь а҆́з꙽ г҃ꙋ, ѿ ѹ҆тро́бы мт҃ри свое҆а а҆ще ѹ҆бо ѻ҆броснꙋсѧ ѿстꙋпи́тъ ѿ менѐ крѣпость моѧ̀, і҆ и҆знемо́гꙋ, и҆ бꙋдꙋ ꙗ҆́коже и҆ вс̂и чл҃ци·

18

И҆ ви́дѣ дали́да ꙗ҆́ко повѣда е́и вс̂е срд̑це свое. посла̀ и҆ възва̀ кн҃ѕѧ и҆ноплемен̑҇ник̑҇ гл҃юще. възы́дѣте е҆ді́ною, с̂е ꙗ҆́ко повѣда м̂и вс̂е срд̑це свое. и҆ в꙽зыидо́ша к не́и вс̂и кнѧ́ѕи и҆ноплеме́нникъ, и҆ принесо́ша сребро̀ в рꙋкꙋ свое́ю·

19

И҆ ѹ҆спѝ дали́да самѱо́на на ло́нѣ своем̑, и҆ възва̀ стри́гача. и҆ ѻ҆броснꙋ, з҃, плени́цъ власъ главы̀ е҆го. и҆ нача̀ смѣрѧ́тисѧ. и҆ ѿстꙋпѝ крѣпость е҆го ѿ него·

20

И҆ реч̑҇ дали́да къ сам꙽ѱо́нꙋ с̂е и҆ноплеме́нницы на́ тѧ сам꙽ѱо́не, и҆ ѹ҆бꙋди́сѧ ѿ сна̀ свое҆го. и҆ реч̑҇ да и҆зы́дꙋ ꙗ҆́ко і҆ и҆ногда и҆стръгнꙋсѧ, и҆ не разꙋмѣ. ꙗ҆́ко г҃ь ѿстꙋпѝ ѿ него·

21

І҆ ꙗ҆ша е҆го и҆ноплеме́н꙽ницы і҆ и҆збодо́ша е҆мꙋ ѻ҆́чи. и҆ въведо́ша и҆̀ в га́зꙋ, и҆ ѻ҆кова́ша и҆̀ пꙋты мѣ́дѧны. и҆ бѣше мелѧ̀ в꙽ хра́мѣ темни́ца·

22

И҆ нача́ша вла́сы главы̀ е҆го растѝ, ꙗ҆́ко̑ ѻ҆броснꙋли·

23

Кнѧ́ѕи же и҆ноплеме́нъник꙽ събра́шасѧ положи́ти требꙋ вели́кꙋ, даго́нꙋ богꙋ их̑ и҆ весели́тисѧ. и҆ реко́ша преда́лъ е҆сть бо́гъ на́шъ в рꙋкꙋ нашꙋ сам̑ѱо́на вра́га на́шего·

24

И҆ ви́дѣша е҆го лю́дїе и҆ похвали́ша бо́га и҆хъ ꙗ҆́ко рѣша предасть бо́гъ наш̑҇ в рꙋкꙋ на́шꙋ вра́га на́шего, и҆скази́вшаго зе́млю на́шꙋ, и҆же ѹ҆мно́жи ꙗ҆́зве́ныа на́ша. и҆ бы́сть е҆гда̀ въз꙽блажа̀ срд̑це их̑. и҆ реко́ша приведи́те самѱо́на и҆з хра́ма темни́чнаго. да и҆гра́етъ пред̑ на́ми. и҆ призва́ша сам̑ѱо́на и҆з꙽ хра́ма темни́чнаго, і҆ и҆гра́ша с ним̑. и҆ поста́виша и҆̀ межи стол꙽пы̀·

25

И҆ рече сам̑ѱо́нъ къ ю҆́ноши дръжа́щемꙋ е҆го за́ рꙋкꙋ и҆ не дѣи менѐ да ѻ҆сѧ́жꙋ столпы̀ дв̂а, на них̑же храм̑ се́и ѹ҆тверже́нъ е҆сть, да сѧ прислоню̀ на́ нѧ, ю҆́ноша же сътворѝ та́ко·

26

Хра́мъ же бѧ́ше по́лнъ мꙋжїи и҆ же́н꙽. тꙋ же и҆ вс̂и кнѧ́ѕи и҆ноплеме́н꙽никъ. въ хра́мѣ же то́мъ до тр̂и ты́сѧщь мꙋжъ и҆ жен̑҇. и҆ позорꙋ́ющесѧ и҆ рꙋга́ю҆щесѧ самѱо́нꙋ. и҆ възва̀ самѱо́нъ къ б҃ꙋ, и҆ рече·

27

А҆дона́и г҃и г҃и си́лъ помѧнѝ м̂ѧ нн҃ѣ и҆ ѹ҆крѣпѝ м̂ѧ, и҆ е҆ще с̂е е҆ді́ною б҃е, да ѿда́м꙽ м꙽ще́нїе е҆ді́ною в꙽ мѣсто дв̂ꙋ ѿ ѻ́чїю мое҆ю над̑ филисти́ны·

28

І҆ ѻ҆бъѧ̀ сам̑ѱо́нъ ѻ҆́ба столпа̀ сред̑нѣѧ, на нею́ же хра́мина бѧ́ше ѹ҆тверже́на. и҆ стоа́ше дръжа̀ е҆ді́нъ рꙋко́ю десно́ю, и҆ дрꙋгїи лѣвою·

29

И҆ реч̑҇ самѱо́нъ да ѹ́мретъ дш҃а моѧ съ и҆ноплеме́нники симѝ. и҆ преклони́сѧ крѣпостїю и҆ падесѧ хра́мина, на кнѧ́ѕи и҆ на вс̂и лю́ди и҆же с ни́ми. и҆ бы́ша мрт҃выхъ их̑же и҆ ѹ҆морѝ самѱо́н꙽ въ см҃рти свое́и, мно́жаише ꙗ҆́же ѹ҆морѝ в꙽ животѣ своем̑·

30

И҆ снидо́ша бра́тїѧ е҆го и҆ весь дом̑ ѿц҃а е҆го. и҆ взѧ́ша и҆̀ и҆ взыдо́ша и҆ погребо́ша и҆̀ междꙋ сара́ѧ и҆ междꙋ ѻ҆ѳаѻ҆́лѧ въ гробѣ мано́ѧ ѿц҃а е҆го. с̂е же сꙋдѝ і҆и҆л҃еви, лѣтъ, к҃·

31

И҆ воста̀ по сам̑ѱо́не е҆мега́ръ сн҃ъ е҆на́нь. и҆ ѹ҆бѝ ѿ и҆ноплеме́нникъ мꙋжїи вн̂ѣ скота̀ и҆ сп҃се и҆ ѻ́нъ і҆и҆л҃ѧ·

Джерела

Holy Bible icon

Іконка:

«Holy bible» icons created by adi_sena — Flaticon

flaticon.com/free-icons/holy-bible