Ostroh BibleКнига Суддів, розділ 2
Шрифт:
Запис:
1
И взы́де а҆́гг҃лъ гн҃ь ѿ галгал̑҇, къ веѳи́лю. к домꙋ і҆и҆л҃вꙋ. и҆ рече к ни́мъ. си́це гл҃етъ г҃ь и҆зведы́и ва́съ и҆зъ е҆гѷп꙽та. и҆ въведы́и въ зе́млю е҆ю҆́же клѧ́сѧ къ ѿц҃емъ ва́шимъ да́ти ва́мъ. и҆ рече не рас꙽сы́плю завѣта мое҆го и҆же с ва́ми въ вѣ́ки·
2
Вы́ же не завѣща́ите завѣта к꙽ сѣдѧ́щимъ на землѝ се́и, ниже богом̑ и҆хъ да поклони́тесѧ, н̂о и҆зваѧ́наѧ и҆хъ да съкрꙋши́те. ѻ҆́лтарь их̑ да раскопа́ите, и҆ не послꙋшасте гла́са мое҆го. и҆ с̂е сътвори́сте·
3
А҆з же рх̑ѣ не приложꙋ̀ и҆згна́ти и҆хъ ѿ лица̀ ва́шего и҆ бꙋ́дꙋтъ ва́мъ те́рнїемъ. и҆ бози и҆хъ бꙋ́дꙋтъ вам̑ въ собла́знь.
4
И҆ бы́сть ꙗ҆́ко гл҃а агг҃лъ гн҃ь словеса̀ си къ всѣмъ сн҃омъ і҆и҆л҃вымъ. и҆ въз꙽дви́гше людїе глас̑҇ сво́и, и҆ въспла́каша·
5
И҆ сего ради прозва́сѧ и҆́мѧ мѣ́стꙋ томꙋ̀ пла́чь. и҆ положи́ша т̂ꙋ требꙋ гв҃и·
6
И҆ ѿпꙋстѝ і҆сꙋ́съ лю́ди. и҆ ѿи҆до́ша сн҃ове і҆и҆л҃еви кождо в домы̀ своѧ. и҆ кождо въ прича́стїе свое, причасти́ти зе́млю т̂ꙋ·
7
И҆ рабо́таша лю́дїе гв҃и въ всѧ̀ дн҃и і҆сꙋсовы, и҆ въ всѧ̀ дн҃и ста́рчески, е҆ли́коже и҆хъ пожи́ша мно́ги дн҃и по і҆сꙋсѣ. и҆ ели́коже и҆хъ разꙋмѣша дѣ́ло гн҃е вели́кое. е҆же сътворѝ і҆и҆л҃ю·
8
И҆ сконча́сѧ і҆сꙋсъ ра́бъ гн҃ь сн҃ъ навѷи҆нъ, жив̑҇, р҃. и҆ і҃. лѣтъ·
9
И҆ погребо́ша и҆̀ въ предѣлехъ прича́стїѧ е҆го въ ѳа́мнѣ ѳаре́сѣ в горѣ̀ е҆фремли, ѿ сѣвера горы̀ гаа́ѳа·
10
Посем̑ весь ро́д꙽ ѻ҆́нъ приложи́шасѧ къ ѿц҃емъ и҆хъ. и҆ въста̀ род̑ дрꙋгїи по си́хъ и҆же не позна̀ г҃а, и҆ дѣ́ла ꙗ҆́же сотворѝ въ і҆и҆л҃и.
11
И҆ сътвори́ша сн҃ове і҆и҆л҃еви ѕло́е пред̑ гм҃ъ. и҆же послꙋжи́ша ваа́лꙋ·
12
И҆ ѻ҆ста́виша г҃а б҃а ѿц҃ь свои҆хъ. и҆звед̑шаго и҆хъ и҆з꙽ землѧ̀ е҆гѷпет꙽ски. і҆ и҆до́ша въ слѣдъ бо́гъ и҆́нѣхъ. ѿ бо́гъ стра́н꙽скъ ꙗ҆же ѻ҆́крс̑҇тъ и҆хъ. и҆ поколишасѧ и҆м꙽. и҆ раз꙽гнѣ́ваша г҃а·
13
И҆ ѻ҆ста́виша г҃а. и҆ послꙋжи́ша ваа́лꙋ. и҆ а҆ста́ртови·
14
И҆ раз̑гнѣвасѧ ꙗ҆́ростїю г҃ь на і҆и҆л҃ѧ, и҆ предас̑҇ и҆̀, в рꙋкꙋ плѣнѧ́ющего ѧ҆̀. и҆ плѣни́ша ѧ҆̀ и҆ ѿда́сть ѧ҆̀ в рꙋцѣ вра́гъ и҆хъ и҆же ѻ҆́крс̑҇тъ и҆хъ. и҆ не възмого́ша ста́ти пред̑ лице́мъ вра́гъ свои҆хъ·
15
И҆ въ всѣхъ в ни́хже прохожда́хꙋ рꙋка̀ гн҃ѧ бѧше и҆мъ на ѕло. ꙗ҆коже гл҃а г҃ь, и҆ ꙗ҆́ко клѧ́сѧ и҆мъ г҃ь ѕѣ́ло·
16
Посе́м же въста́ви и҆мъ г҃ь сꙋдїѧ, і҆ и҆збавлѧ́хꙋ и҆хъ, и҆з рꙋки плѣнѧ́щихъ ѧ҆̀·
17
ѻ҆ба́че же и҆ сꙋде́и не послꙋшаша н̂о соблꙋди́ша въ слѣд꙽ бо́гъ и҆́нѣхъ. и҆ поклони́шасѧ и҆мъ и҆ раз꙽гнѣваша г҃а. и҆ склони́шасѧ с пꙋтѝ ско́ро, во́нже ходи́ша ѿц҃ы и҆хъ·
18
послꙋш́ати за́повѣдїи гн҃ь не сътвори́ша та́ко·
19
І҆ ꙗ҆́ко въста́ви им̑ г҃ь сꙋдїѧ. и҆ бѧ́ше г҃ь съ сꙋдїею. и҆ сп҃се ѧ҆̀ ѿ рꙋкѝ вра́гъ и҆хъ, въ всѧ̀ дн҃и сꙋдїи, ꙗ҆ко ѹ҆мили́сѧ г҃ь въздыха́нїа и҆хъ, ѿ лица̀ вою́ющихъ на нѧ, и҆ врежа́ющихъ ѧ҆̀·
20
И҆ бы́сть ꙗ҆́ко ѹ҆́мре сꙋдїи, и҆ ѿвраща́хꙋсѧ. и҆ па́ки рас꙽сы́пахꙋсѧ па́че ѿц҃ъ свои҆х꙽ и҆дꙋще въ слѣдъ бо́гъ и҆́нѣхъ. слꙋжи́ти и҆мъ, и҆ поклони́тисѧ и҆мъ. не ѻ҆ста́виша тва́реи свои́хъ, и҆ не ѿстꙋпи́ша ѿ пꙋти свое҆го жесто́каго.
21
И҆ разгнѣ́васѧ ꙗ҆́ростїю г҃ь на і҆и҆л҃ѧ. и҆ рече, поне́же ѻ҆ста́ви род̑ сїи завт̑ѣ мо́и. и҆же заповѣ́дахъ ѿц҃емъ их̑, и҆ не послꙋш́аша гла́са мое҆го·
22
І҆ а́зъ не приложꙋ̀ ѿгна́ти кого̀ ѿ лица̀ и҆хъ ѿ сихъ ро́довъ ꙗ҆же ѻ҆ста́ви і҆сꙋсъ навѷи҆нъ на земли и҆ ѹ҆́мрѣтъ·
23
да и҆скꙋшꙋ̀ и҆ми і҆и҆л҃ѧ. а҆́ще снабдѧ́т꙽ пꙋть гн҃ь ходи́ти во́нь ꙗ҆́коже снабдѣша ѿц҃ы и҆хъ. и҆л̂и нѝ·
24
И҆ ѻ҆ста́ви г҃ь страны̀ сїѧ не съгна́ти и҆хъ въско́рѣ. и҆ ниже преда́сть и҆хъ в рꙋкꙋ і҆сꙋ́совꙋ·