Ostroh BibleКнига Юдити, розділ 12
Шрифт:
Запис:
1
Тогда̀ повелѣ̀ ѻ҆лофе́рнъ ѻ҆́трокомъ свои҆мъ, да въведꙋтъ і҆ю҆ди́ѳъ, въ сокро́вищнаѧ храни́лища·
2
И҆ повелѣ̀ т̂ꙋ пребы́ти е́и, и ѹ҆ста́ви чт̂о и҆мѣша да́ти ꙗ҆́сти ѿ стола̀ е҆го, е҆мꙋже ѿвѣща̀ і҆ю҆ди́ѳъ и҆ рече, нн҃ѣ не възмогꙋ̀ ꙗ҆́сти ѿ сих꙽ е҆же мн̂ѣ повелишъ даѧ́ти, да не прїидетъ на́ мѧ со́блазнъ, ѿ сих̑ и҆же принесо́хъ съ собо́ю да ꙗ҆́мъ. и҆ реч̑҇ е́и ѻ҆лофе́рнъ а҆ще ѻ҆скꙋдѣют̑ тебѣ сїа ꙗ҆́же принесе́на сꙋть с тобою, чт̂о сътво́рим̑ тебѣ. и҆ рече і҆ю҆ди́ѳъ жива̀ ес̑҇ дш҃а твоѧ господи́не мои, ꙗ҆́ко не снѣмъ всѧ̀ сїѧ раба̀ твоѧ̀, до́ндеж̑ сътвори́тъ г҃ь б҃ъ рꙋкою мое҆ю сїѧ ꙗ҆́же помы́слихъ·
3
И҆ въведоша еѧ̀ ѻ҆́троцы е҆го в꙽ жили́ще и҆же заповѣ́да і҆ и҆спроси́ла е҆гда вни́де, да дае́тсѧ е́и свобода̀ в꙽ нощи прежде свѣтлости и҆сходи́ти во́нъ на мл҃твꙋ и҆ помоли́тисѧ г҃ꙋ б҃ꙋ·
4
И҆ заповѣ́да ѻ҆лофе́рнъ стра́жемъ свои҆мъ, да ꙗ҆́ко ѹ҆го́дно бꙋдетъ е́и и҆зы́идет̑ и҆ вни́дет̑, помоли́тисѧ г҃ꙋ б҃ꙋ свое҆мꙋ по три дн҃и·
5
І҆ и҆схожд̑аше в но́щи въ ѹ҆до́л꙽ къ веѳꙋлїи, и҆ ѹ҆мыва́шесѧ въ и҆сто́чницѣ жи́вемъ·
6
И҆ ꙗ҆́ко въсхожд̑аше молѧ́ше г҃а б҃а і҆и҆л҃ева, да и҆спра́вит̑ пꙋть е҆ѧ̀ на и҆збавле́нїе лю́демъ своим̑. и҆ входѧ́щи чи́ста пребыва́ше в꙽ жили́щи, до́ндеже прїиметъ пи́щꙋ свою въ ве́черъ·
7
И҆ бы́сть въ четве́ртыи дн҃ь, сътворѝ ѻ҆лофе́рнъ вече́рю рабо́мъ свои҆мъ, и҆ рече къ вага́вꙋ е҆внꙋ́хꙋ свое҆мꙋ, и҆дѝ и҆ молѝ е҆вре́ѧныню, да во́лею и҆зво́литъ ѻ҆бита́ти со мно́ю·
8
Поно́сно б̂о е҆сть пред̑ а҆сѷрїаны, а҆ще жена посмѣ́етъ мꙋжа недѣ́юща, и҆ неѻ҆сѧза́на ѿ него и҆зыидет꙽·
9
Тогда вни́де вага́въ къ і҆ю҆ди́ѳѣ и҆ рече, не ѹ҆сра́мисѧ блага́ѧ ѻ҆трокови́це вни́ти къ господи́нꙋ мое҆мꙋ, да прїимеши честь пред̑ лице́мъ е҆го, и҆ ѧсѝ с ни́мъ и҆ пїеши вино̀ въ весе́лїи·
10
Є҆мꙋже і҆ю҆ди́ѳъ ѿвѣща̀, ка́ѧ е҆смь да проти́влюсѧ господи́нꙋ мое҆мꙋ, все е҆же бꙋдетъ пред̑ ѻ҆чи́ма е҆го бл҃го и҆ ѹ҆го́дно сътворю̀. а҆ е́же чт̂о люби́мо е҆мꙋ т̂о и҆ мн̂ѣ бꙋдетъ прїѧтно вс̂ѧ дн҃и живота̀ мое҆го. и҆ въста̀ ѹ҆краси́сѧ ѻ҆дѣꙗ҆́нїемъ свои҆м꙽, и҆ вшед̑ши ста̀ пред̑ лицемъ е҆го. срд̑це же ѻ҆лофе́рново смꙋщено б̂ѣ, зане възгорѣсѧ по́хоть е҆го. и҆ рече к не́и ѻ҆лофе́рнъ, пїи нн҃ѣ и҆ ѧ́жъ въ блгс̑҇ти, ꙗ҆́ко ѻ҆брѣ́ла е҆си ми́лость предо мною. и҆ реч̑҇ і҆ю҆ди́ѳъ пи́ти и҆́мамъ господи́не, ꙗ҆ко възвели́чена е҆сть дш҃а моѧ днс̑҇ь паче всѣхъ дн҃їи мои҆хъ. и҆ взѧ̀ и҆ ꙗ҆́сть и҆ пи́тъ пред ни́мъ, ѹ҆гото́ван꙽наѧ е́и ѿ рабы́нѧ еѧ̀·
11
И҆ въжделѣ́нъ бы́сть ѻ҆лофе́рнъ к не́и, пит̑ же вина̀ мно́го ѕѣло, ꙗ҆́ко та́ко никогда̀ пи́тъ въ животѣ̀ свое҆мъ·