Ostroh BibleКнига Юдити, розділ 7
Шрифт:
Запис:
1
Ѡлофе́рнъ же въ дрꙋгїи дн҃ь заповѣ́да во́емъ свои҆мъ, да взы́идꙋтъ проти́вꙋ веѳꙋлїѧ·
2
Бѣша же пѣшец꙽ бра́нных̑ ҂р҃, и҆ ҂к҃. и҆ всад̑ник̑҇, к҃҂в. кро́мѣ тх̑ѣ мꙋжіи и҆же ѻ҆б꙽ѧ́лъ плѣне́нїемъ, і҆ и҆зведе́ни бѧ́хꙋ ѿ всх̑ѣ предѣ́лъ и҆ ѿ гра́дъ ю҆́ноши всѧ́кїѧ вс̂и сїи ѹ҆готова́шасѧ въкꙋ́пѣ къ бра́ни проти́въ сн҃овомъ і҆и҆л҃евом̑, и҆ прїидо́ша по странѣ горы̀ да́же до верха̀ и҆же зри́тъ на дотаи҆мъ, ѿ мѣста и҆же рече́тсѧ белма да́же до хел꙽꙽мо́на, и҆же е҆сть проти́вꙋ е҆здрелон̑҇·
3
Сн҃ове же і҆и҆л҃еви ꙗ҆́ко ви́дѣша мно́жество и҆хъ, падо́ша на землѝ посыпа́ющїи пе́пелъ на главы̀ своѧ̀, е҆ді́нодꙋшно молѧ́щисѧ. да г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃евъ млс̑҇ть свою̀ пока́жет̑ на лю́дехъ своих̑·
4
И҆ прїѧ́ша ѻ҆рꙋж́їѧ своѧ̀ бра́ннаѧ, сѣдо́ша по мѣ́стомъ и҆же тѣсноты пꙋтѧ̀ стезѧ̀ и҆справлѧ́ютъ междꙋ гора́ми. и҆ бѧ́хꙋ стрегꙋще ве́сь дн҃ь и҆ но́щь·
5
Тогда ѻ҆лофе́рнъ е҆гда̀ ѻ҆бы́иде ѻ҆́крс̑҇тъ гра́да, и҆ ѻ҆брѣте и҆сто́чникъ и҆же възлїѧ́ше во́дꙋ вожде́нꙋ и҆хъ ѿ страны̀ ю҆́жески вн̂ѣ гра́да водѧшесѧ, и҆ повелѣ̀ пресѣчи трꙋ́бы ѻ҆́ны и҆ми́же вода̀ хожда́ше. бѧ́хꙋ б̂о недале́че ѿ стѣ́нъ и҆ кла́дѧѕь ѿ них̑же та́ино ви́дѣны бы́ша че́рплюще во́дꙋ на прохлаже́нїе па́че не́же на питїе·
6
Но сн҃ове а҆м꙽мо́ни, и҆ моа́вли, пристꙋпи́ша къ ѻ҆лофе́рнꙋ рекꙋщи, сн҃ове і҆и҆л҃еви не в копїи, ни въ стрѣлах̑ ѹ҆пова́ютъ, н̂о го́ры защища́ютъ и҆хъ. и҆ ѹ҆пасꙋть и҆хъ хо́лми, въ стремле́нїи поста́влени·
7
Сего рад̑и̑ без꙽ брани мо́жеши премощи их̑, поста́ви стра́жи ко кла́дѧѕем̑ да не чр́ъплютъ ѿ ни́хъ воды̀, без꙽ меча̀ б̂о ѹ҆бїеши и҆хъ и҆бо ѹ҆трꙋже́ни сꙋть предадꙋтъ гра́дъ свои кое҆гоже мнѧт̑ и҆же не възможемъ ѻ҆долѣти, занѐ и҆же на гора́хъ поста́вленъ·
8
И҆ ѹ҆го́дна бы́сть словеса̀ с̂и пред̑ ѻ҆лофе́рном̑, и҆ пред̑ нача́лники е҆го. и҆ поста́ви ѻ҆́крестъ со́тницы по всѣмъ кла́дѧѕем̑·
9
Сїа стра́жа, к҃, дн҃їи, бы́сть и҆спол̑҇нена, ѻ҆скꙋдѣша ѹ҆бо събра́нїѧ вод̑ всѣмъ ѻ҆бита́ющимъ веѳꙋлїи, та́ко да не бы́сть внꙋтри гра́да воды̀ ѿкꙋ́дꙋ насыти́тисѧ и҆ ни е҆ді́нъ дн҃ь, понѐ въ мѣ́рꙋ да́шесѧ лю́демъ вода̀ на всѧ́къ дн҃ь·
10
Тогда̀ снидо́шасѧ къ ѻ҆сїи ю҆́ноши и҆ вс̂и мꙋж́и и҆ же́ны и҆ ѻ́троки вс̂и вкꙋ́пѣ е҆ді́ногла́сно реко́ша, сꙋ́дитъ г҃ь б҃ъ междꙋ на́ми и҆ тобо́ю, ꙗ҆́ко сътвори́лъ е҆си на нас̑҇ ѕла́ѧ, не хотѧ́щи гл҃ати ми́рнаѧ съ а҆сѷрїѧ́ны, и҆ того ра́ди преда̀ нас̑҇ б҃ъ в рꙋ́кꙋ и҆хъ·
11
Тѣ́мже нѣсть и҆же помо́жетъ е҆гда̀ пред̑ ѻ҆чи́ма и҆хъ въ жа́ждѣ скончаем̑сѧ, и҆ в погꙋбле́нїе вели́ко·
12
И҆ нн҃ѣ събери́те всѣхъ и҆же въ́ градѣ сꙋть, да во́лею вс̂и предади́мсѧ лю́демъ ѻ҆лофе́рновымъ·
13
Лꙋ́че е҆сть намъ да быхом̑ сꙋще живи въ плѣне́нїи хвали́ли г҃а б҃а, неже ѹ҆́мремъ, и҆ бꙋ́демъ въ поноше́нїе всѣмъ лю́демъ, да не ви́димъ жены на́ша и҆ мла́денцы на́ша мр҃тви, пред̑ ѻ҆чи́ма на́шима·
14
днс̑҇е въ свѣдѣтельство прїемлем̑ нб҃о и҆ зе́млю, и҆ б҃а ѿц҃ъ на́ших̑, и҆же м꙽стит̑сѧ намъ по грѣхомъ на́шимъ, да ѹ҆же преда́ите град̑ в рꙋ́кꙋ во́емъ ѻ҆лофе́рновымъ, да бꙋ́детъ коне́цъ на́шъ кра́токъ въ ѹ҆стахъ меча̀, и҆же дол꙽ѕѣе сътворит̑сѧ ѿ сꙋхоты жа́жд̑и·
15
И҆ е҆гда̀ сїа реко́ша бы́сть пла́чь и҆ рыда́нїе ве́лїе въ лю́дехъ всѣхъ, по мно́ги ча́сы е҆ді́нымъ гла́сомъ възопи́ша къ г҃ꙋ б҃ꙋ рекꙋщи. съгрѣши́хомъ съ ѿц҃ы на́шими, неправо дѣѧхомъ, и҆ без꙽законова́хомъ·
16
Ты̂ г҃и и҆же кро́токъ е҆си поми́лꙋи нас̑҇, и҆ въ твоем̑ наказа́нїи м꙽сти безако́нїѧ на́ша, и҆ не преда́и и҆сповѣдающихъ т̂ѧ, лю́демъ и҆же не вѣ́дѧтъ т̂ѧ. да не рекꙋтъ междꙋ ꙗ҆зы́къ, гд̂ѣ е҆сть б҃ъ и҆хъ, и҆ е҆гда̀ тѣ́мъ во́племъ, и҆ тѣмъ пла́чемъ ѹ҆трꙋ́ждьшесѧ, ѻ҆слабле́ни молча́хꙋ, тогда̀ въста̀ ѻ҆сїѧ ѻ҆блїѧ́нъ слеза́ми рече, ра́вни дш҃ею бꙋ́дите бра́тїе, е҆щѐ пѧти дн҃їи жде́мъ ѿ г҃а б҃а млрс̑҇дїѧ, да ꙗ҆́рос̑҇ свою̀ ѿсѣче́тъ, и҆ да́сть сла́вꙋ и҆мени свое҆мꙋ·
17
А҆ще ли же по пѧти дн҃ех̑ не прїидетъ помощъ, сътвори́мъ сїа словеса̀ и҆же гл҃аста·