Ostroh BibleКнига пророка Єремії, розділ 15
Шрифт:
Запис:
1
И бы́сть сло́во гн҃е къ мнѣ̀·
2
а҆ще станꙋтъ моѷсїи и҆ самои҆лъ предо мно́ю, нѣсть дш҃а моѧ к лю́демъ симъ·
3
и҆зринѝ тѣ́хъ ѿ лица мое҆го і҆ и҆зы́идꙋтъ·
4
А҆ще ли рект̑ꙋ к тебѣ, гдѣ и҆зы́идемъ. рече́ши к ни́мъ, сїѧ рече г҃ь. и҆же къ смр҃ти, къ сме́рти. и҆же к ме́чю, къ ме́чю. і҆ и́же къ гла́дꙋ, къ гла́дꙋ. і҆ и́же къ плене́нїю, къ плене́нїю. и҆ посѣщꙋ на тх̑ѣ четырми ѻ҆́бразы, рече г҃ь. ме́чъ на закла́нїе, и҆ ѱы на растерза́нїе, и҆ пти́ца нб҃си, и ѕвѣ́ри зе́мли на пожре́нїѧ и҆ расхище́нїе. и҆ дамъ и҆хъ в꙽ поги́бель всѣмъ црс̑҇твомъ зе́мнымъ, рад̑и̑ манасїѧ сн҃а е҆зекїина цр҃ѧ і҆ѹ́дина всѣхъ ради и҆же сътвори въ і҆ерс̑҇лимѣ. кт̂о бо ѹ҆млс̑҇рдит̑сѧ к тебѣ і҆ерс̑҇лиме, и҆ли кт̂о поскорби́тъ за тѧ, и҆ли и҆дет̑ к꙽ моле́нїю за ми́ръ твои. т̂ы ѻ҆ста́вилъ м̂ѧ е҆си рече г҃ь, и҆ въспѧ́тъ из̑шел̑҇ е҆си. и҆ прострꙋ рꙋ́кꙋ мою̀ на́ тѧ, и҆ ѹ҆бїю т̂ѧ·
5
Ѹ҆трꙋдих̑сѧ молѧ́щи. и҆ расточю и҆хъ вѣѧ́ломъ въ приста́нища зе́м꙽скаѧ. ѹ҆би́хъ и҆ погꙋби́хъ лю́ди моѧ, и҆ та́ко ѿ пꙋтїи свои҆хъ не сꙋть ѻ҆браще́ни·
6
Ѹ҆мно́жени сꙋть мнѣ̀ вдови́цы е҆го пач̑҇ пѣ́ска мор꙽скаго, и҆ приведо́хъ и҆мъ на ма́теръ ю҆́ноша гꙋби́телѧ полꙋден꙽наго, посла́лъ на гра́ды стремле́нїемъ гро́знымъ. и҆знемогла е҆сть и҆же роди сед̑мъ, ѻ҆скꙋдѣ дш҃а е҆ѧ̀. за́иде е҆й слн҃це е҆гда̀ е҆щѐ бы́сть дн҃ь. постыдѣ́на е҆сть и҆ посрами́сѧ. и҆ про́чїи е҆ѧ̀ в ме́чъ дамъ пред̑ врагѝ и҆хъ, рече г҃ь.
7
Го́ре мн̂ѣ мт҃и моѧ̀, въскꙋ́ю роди́ла е҆си мꙋж́а смꙋти́телѧ, мꙋж́а раз꙽враще́на по все́и землѝ. не заѧ́хъ ни заѧтъ ѹ҆ менѐ никтож̑, вс̂и кленꙋтъ м̂ѧ, рече г҃ь. е҆да̀ ѻ҆ста́нцы твои несꙋть въ бл҃го, е҆да̀ не притекꙋ къ тебѣ въ вре́мѧ ѻ҆злобле́нїѧ, и҆ въ вре́мѧ скорбѣ́нїѧ на вра́га. е҆да̀ ѹ҆вѣща́етсѧ желѣ́зо желѣ́зꙋ ѿ сѣв́ера, и҆ мѣ́дь. бога́тьства твоѧ̀ и҆ съкро́вища твоѧ̀ в꙽ растръѕа́нїе да́мъ тꙋ́не, въ всѣ́хъ грѣсх̑ѣ твои҆хъ, и҆ въ всѣ́хъ предѣ́лехъ твои҆хъ. и҆ приведꙋ вра́гъ твои҆хъ ѿ землѧ̀ е҆ѧ́же не вѣси, и҆же ѻ҆́гнь воз̑жеже́нъ е҆сть въ ꙗ҆́рости мое́и, на вас̑҇ згори́тъ. т̂ы вѣси г҃и, въспомѧни на́ мѧ и҆ посѣти м̂ѧ, и҆ защити м̂ѧ ѿ всѣ́хъ гонѧ́щихъ м̂ѧ. не хощѝ въ тръпѣ́нїе твое въс꙽прїѧ́ти м̂ѧ, вѣси ꙗ҆́ко тръпѣ́хъ ради тебѐ поноше́нїе. ѻ҆брѣте́ны ст̑ꙋ словеса̀ твоѧ̀, и҆ поѧ́хъ и҆хъ. и҆ бы́сть мн̂ѣ сло́во твое в ра́дость и҆ въ весе́лїе срд̑ца мое҆го. ꙗ҆́ко възва́но е҆сть и҆мѧ твое на мнѣ̀, г҃и б҃е си́лъ. не сѣдѣ́хъ въ со́нмѣ и҆гра́ющихъ, и҆ сла́венъ е҆смь ѿ лица̀ рꙋ́къ твоихъ. е҆ді́нъ сѣдѧ́хъ, ꙗ҆́ко го́рести и҆спо́лнилъ м̂ѧ е҆си·
8
Въскꙋ́ю бы́сть бо́лѣзнь моѧ̀ вѣ́чна, и҆ ꙗ҆́зва моѧ̀ безъ ѹ҆пова́нїѧ, не хо́щетъ и҆сцѣли́тисѧ·
9
Бы́сть мн̂ѣ ꙗ҆́ко лжа̀ вода́мъ невѣ́рнымъ·
10
Сего ради сїа рече г҃ь, а҆ще ѻ҆брати́шисѧ ѻ҆бращꙋ т̂ѧ, и҆ пред̑ лицемъ моим̑ ста́неши. и҆ а́ще ѿлꙋчиши чс̑҇тное ѿ недосто́инаго, ꙗ҆́ко ѹ҆ста̀ моѧ̀ бꙋ́деши. ѻ҆братѧт̑сѧ тїи к тебѣ, и҆ т̂ы не ѻ҆брати́шисѧ к ни́мъ. и҆ да́мъ т̂ѧ лю́демъ симъ въ стѣ́нꙋ мѣ́дѧнꙋ крѣ́пкꙋ. и҆ бранѧ́тъ на́ тѧ, и҆ не възмо́гт̑ꙋ. и҆же а҆зъ с тобо́ю е҆смь да сп҃сꙋ т̂ѧ і҆ и҆зба́влю т̂ѧ, реч̑҇ г҃ь. и҆зба́влю ѿ рк̑҇ꙋ злѣи́шихъ, і҆ и҆скꙋплю́ т̂ѧ ѿ рꙋкъ си́лныхъ·