Ostroh BibleКнига пророка Єремії, розділ 9
Шрифт:
Запис:
1
Кт̂о дасть главѣ моеи во́дꙋ и҆ ѻ҆чи́ма мои҆ма и҆сточникъ слезъ. и҆ пла́чю дн҃ь и҆ но́щь побїеныхъ дще́ри людїи мои҆хъ·
2
Кто дасть мене въ ѻ҆пꙋстѣнїе ра́знымъ пꙋтемъ. и҆ ѻ҆ста́вль лю́ди моѧ и҆ ѿи́дꙋ ѿ них̑, и҆же всѝ ѻ҆блꙋдъствова́ни сꙋть. и҆ мно́жество престꙋпниковъ. и҆ простро́ша ꙗ҆зы́къ свои ꙗ҆́ко лꙋкъ лжѝ и҆ неи́стинны, съкрѣпи́шасѧ на землѝ. и҆же ѿ лꙋка́ва на лꙋка́въство и҆зошлѝ сꙋть, и҆ мене не позна́ша рече г҃ь. е҆ді́нъ кождо же ѿ и́скренѧго свое҆го да стреже́тсѧ, и҆ всѧ́комꙋ бра́тꙋ свое҆мꙋ да не и́мать дръзнове́нїа. и҆же всѧ́къ бра́тъ льстѧ́щи прельсти́тъ, и҆ всѧкъ дрꙋгъ льсти́ве наско́читъ. и҆ мꙋжъ бра́та свое҆го посмѣ́ет꙽, і҆ и́стин꙽нꙋ не възгл҃ют꙽. поѹ҆чи́ша б̂о ꙗ҆зы́къ свои гл҃ати лжꙋ̀, да безако́нно дѣ́ютъ потрꙋжа̑шесѧ, ѻ҆бита́нїа твоа посредѣ льсти въ льстѝ, въздержа́шасѧ вѣдѣти мене, рече г҃ь·
3
Сего рад̑и̑ рече г҃ь сил̑҇. сѐ а҆зъ разжегꙋ̀ і҆ и҆скꙋшꙋ̀ их̑. что̀ б̂о и́но сътворю̀ ѿ лица̀ дще́ри людїи мои҆хъ. стрѣла̀ ѹ҆ꙗ҆з꙽влѧ́юща ꙗ҆зык̑҇ и҆хъ, льстиво гл҃алъ е҆сть въ ѹ҆стнꙋ своею. ми́ръ съ прїатели свои҆ми гл҃етъ, и҆ в та́инѣ поста́вит꙽ е҆мꙋ лови́тельства. е҆да на сих̑ не посѣщꙋ, рече г҃ь. и҆л̂и на ꙗ҆зы́цх̑ѣ таковѣхъ не м꙽сти́тъ л̂и сѧ дш҃а моѧ. на гора́хъ въспрїимꙋ̀ пла́чь и҆ тꙋже́нїе, на красотѣ пꙋсты́ни слезе́нїе, ꙗ҆́ко възжеже́на сꙋть. сего ради и҆же нѣсть мꙋжа преходѧ́ща, и҆ не слы́шаща гла́са владѣюща. ѿ пти́ца нбс̑҇ныѧ даже до ско́тъ пресели́шасѧ и҆ ѿи҆до́ша. и҆ дамъ і҆ерс̑҇лимъ в хол꙽мы пѣска, и҆ ложи змїем̑, и҆ гра́ды і҆ѹ҆дины дамъ в꙽ разоре́нїе. тѣмже не бꙋдетъ живѧи. кто е҆сть мꙋжъ премꙋдрыи, и҆же възразꙋмѣ́етъ с̂е до негоже сло́во ѹ҆стъ гн҃ихъ бꙋдет꙽ да възвѣстит̑. т̂о въскꙋю поги́бнет̑ землѧ̀, и҆ съжежена е҆сть ꙗ҆ко пꙋсты́нѧ. е҆ѧ́же никтоже проходитъ·
4
Рече г҃ь, и҆же ѻ҆ста́виша зако́нъ мои егоже дахъ им̑. и҆ не послꙋшаша гласа мое҆го, и҆ не походи́ша по немꙋ. і҆ и҆до́ша по стропти́въствꙋ срд̑ца свое҆го и҆ по ваа҆лимꙋ, чесо наѹ҆чи́шас̑҇ ѿ ѻ҆ц҃ъ свои҆хъ. сего ради та́ко рече г҃ь силъ б҃ъ і҆и҆л҃евъ, се а҆зъ напита́ю лю́ди сїѧ пелынемъ, и҆ пи́танїе да́мъ и҆мъ во́дꙋ жел꙽чнꙋю. и҆ расточю и҆хъ въ ꙗ҆зы́ки, их̑же не зна́ша тїи и҆ ѿц҃ы их̑. и҆ послю̀ на них̑ мечь, дондеже и҆стлѧт̑сѧ·
5
Сїа рече г҃ь си́лъ, възыщи́те и҆ зови́те тꙋжъбницы да прїидꙋтъ и҆ к нимъ, и҆же премꙋдрени сꙋть посли́те, и҆ по́идꙋтъ съ тща́нїемъ и҆ прїемлютъ на на́съ пла́чь. да и҆зведꙋтъ ѻ́чи на́ши сле́зы, и҆ вѣжди на́ши и҆злѣютъ во́ды, зане гла́съ плача слы́шанъ ѿ сїѻ́на·
6
Ка́ко па́костни бы́хомъ и҆ посты́дни ѕѣло. и҆же ѻ҆ста́вихомъ зе́млю, ꙗ҆́ко и҆зве́ржены сꙋть жили́ща наша. тм̑ѣже слы́шите же́ны сло́во гн҃е, и҆ прїе́млите ѹ҆ши́ма вашими ѹ҆че́нїе ѹ́стъ е҆го. и҆ ѹ҆чи́те дще́ри ва́ши тꙋже́нїю и҆ еді́на ко́ждо и҆скренїю свою плачю. и҆же възы́иде смр҃ть по ѻ҆кномъ на́шимъ въшла е҆сть в домы̀ на́ша, погꙋби́ти ѻ҆троча́та наша и҆звнꙋ̀, и҆ ю́ноша ѿ пло́щадїи. гл҃и сїѧ, реч̑҇ г҃ь, и҆ падет̑ мертвечи́на чл҃ча ꙗ҆́ко гнои҆ще на лицы страны̀, и҆ ꙗ҆́ко сѣно за стопа́ми жнꙋщихъ, и҆ нѣсть и҆же съберетъ, сїѧ рече г҃ь. да не хва́литсѧ мдрыи въ мꙋдрости свое́и, ни да хва́литсѧ крѣпкїи крѣпостїю своею, и҆ да не хва́литсѧ бога́тыи въ бога́т꙽ствѣ свое҆мъ. н̂о ѻ҆ семъ да хва́литсѧ хвалѧ́исѧ, вѣдѣти и҆ зна́ти м̂ѧ, и҆же а́зъ е҆смь г҃ь. и҆же творю̀ млс̑҇ть и҆ сꙋдъ, и҆ пра́вдꙋ на землѝ. сїѧ б̂о ѹ҆го́дна мнѣ, реч̑҇ г҃ь. се дн҃їе грѧдт̑ꙋ, рече г҃ь. и҆ посѣщꙋ на всѣхъ и҆же неѻ҆брѣзанꙋ и҆ ѻ҆брѣзанꙋ и҆мꙋть пло́ть, на е҆гѵ́петъ и҆ на і҆ѹ́дꙋ и҆ на е҆до́мъ, и҆ на сн҃ы а҆м꙽мо́нѧ и҆ на моа́ва, и҆ на всѣхъ и҆же стри́жени сꙋть вла́сы, ѻ҆бита́ющеи в пꙋсты́ни ꙗ҆ко всѝ ꙗ҆зы́цы неѻ҆брѣзани плотїю. весь же до́мъ і҆и҆л҃евъ неѻ҆брѣзаны сꙋть срд̑цемъ·