Ostroh BibleЄвангеліє від св. Луки, розділ 10
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, н҃·
2
По си́х же ꙗ҆́вѝ г҃ь і҆ и҆нѣхъ сед̑мъдесѧтъ, и҆ посла̀ и҆хъ по двѣма предъ лицемъ свои́мъ, въ всѧкъ грд̑а и҆ мѣсто, ꙗ҆́може хотѧше самъ и҆тѝ·
3
Гл҃аше же к нимъ. жатва ѹ҆бо мно́га, дѣл́ателїи же ма́ло·
4
Моли́тесѧ ѹ҆бо господи́нꙋ жа́твѣ, да и҆зведетъ дѣлателѧ на жа́твꙋ свою̀·
5
И҆дѣте, с̂е а҆зъ посыла́ю в̂ы ꙗ҆́ко а҆гньцѧ, посредѣ влъко́въ·
6
Не носи́те влага́лищѧ, ни пи́ры, ни сапоги. и никогоже на пꙋти цѣлꙋите·
7
Во́нь же ащ́е домъ вни́дете, пе́рвѣе гл҃ите, ми́ръ до́мꙋ семꙋ. и҆ а҆ще ѹ҆бо бꙋ́детъ т̂ꙋ сн҃ъ ми́ра, почи́етъ на немъ ми́ръ вашь. а҆́ще ли же, н̂и, к вамъ въз꙽врати́тсѧ·
8
В то́м же домꙋ пребыва́ите, ꙗ҆́дꙋщ́е и҆ пїю́ще ꙗ҆́же сꙋть ѹ҆ нихъ. досто́инъ б̂о е҆сть дѣ́латель м꙽зды̀ своеа̀·
9
Не преходи́те и҆з́ домꙋ в꙽ домъ·
10
И҆ вонже а҆ще град̑ входите, и҆ прїе́млютъ вы̂. ꙗ҆́ди́те пред̑лага́емаа вамъ, и҆ і҆сцѣли́те недꙋж́ныа и҆же сꙋть в немъ, и҆ гл҃ите и҆мъ. прибли́жисѧ на в̂ы црс̑҇твїе божїе·
11
Во́нже а҆́ще град̑ входите, и҆ не прїе́млютъ васъ, и҆з꙽шед̑ше на распꙋтїѧ е҆го рцѣте, и҆ прахъ прилѣпшїи насъ ѿ града ва́шего ѿтрѧса́емъ вам̑. ѻ҆баче с̂е вѣдите, ꙗ҆ко прибли́жисѧ на вы̀ црс̑҇твїе бж҃їе·
12
Гл҃ю вамъ, ꙗ҆́ко содомлѧномъ в꙽ дн҃ь то́и ѿрад̑нѣе бꙋ́детъ, неже гра́дꙋ томꙋ·
13
Го́ре тебѣ хоразинъ. го́ре тебѣ виѳсаи́да. ꙗ҆́ко а́ще в꙽ тѷрѣ и҆ сидо́нѣ бышѧ си́лы были бы́вшаѧ в꙽ ва́ю, дре́вле ѹ҆бо въ вре́тищи и҆ пе́пелѣ сѣдѧ́ще пока́ѧлисѧ быша. ѻ҆ба́че тѷрꙋ и҆ сидо́нꙋ ѿрад̑нѣе бꙋ́детъ на сꙋдѣ, неже ва́ма·
14
И҆ т̂ы капернаѹ҆ме, и҆же до нб҃съ възнесыисѧ, до а́да низведе́шисѧ·
15
зач̑҇, н҃а·
16
Слꙋшааѝ васъ, менѐ слꙋш́аетъ. и ѿмѣтааѝсѧ васъ, мене ѿмѣта́етсѧ. ѿмѣта́аѝ же сѧ мене, ѿмѣта́етсѧ посла́вшаго м̂ѧ·
17
Въз꙽врати́шѧ же сѧ сед̑мьдесѧтъ с ра́достїю гл҃юще, г҃и, и҆ бѣ́си повинꙋютсѧ нам̑ ѻ҆ и́мени твоемъ·
18
Рече же и҆мъ. видѣхъ сатанꙋ ꙗ҆́ко молнїю с꙽ нб҃се спад̑ша·
19
зач̑҇·
20
Се̂ даю̀ вамъ власть настꙋпати на змїю̀ и҆ на скорпїю́, и҆ на всю̀ си́лꙋ вражїю. ничесоже васъ вреди́тъ·
21
ѻ҆баче ѻ҆ семъ не радꙋитесѧ, ꙗ҆́ко дꙋ́си вам̑ повинꙋю́тсѧ. радꙋите же сѧ ꙗ҆́ко и҆мена̀ вашѧ напи́сана сꙋть на нб҃сех̑·
22
В то́и часъ възра́довасѧ дх҃омъ і҆с҃, и҆ рече. и҆сповѣдаю ти сѧ ѿч҃е, г҃и нб҃си и҆ землѝ, ꙗ҆́ко ѹ҆таи́лъ е҆си сїа ѿ премꙋ́дрꙋхъ и҆ разꙋм́ныхъ, и҆ ѿкрылъ е҆си т̂а младе́нцемъ. е́й ѿч҃е, ꙗ҆́ко та́ко бысть бл҃говоле́нїе пред̑ тобо́ю·
23
зач̑҇, н҃в·
24
И҆́ ѻ҆бра́щсѧ къ ѹ҆чн҃икомъ, рече. всѧ̀ мн̂ѣ преда́на бы́ша ѿ ѻ҆ц҃а мое҆го. и҆ никтоже вѣсть кт̂о е҆сть сн҃ь, то́кмо ѿц҃ь. и҆ кт̂о е҆сть ѿц҃ь, то́кмо сн҃ь; и҆ е҆мꙋже а҆ще хо́щетъ сн҃ь ѿкры́ти. и҆ ѻ҆бра́щсѧ къ ѹ҆чн҃комъ е҆ді́нъ рече·
25
Блаже́нѣ ѻ҆́чи ви́дѧщеѝ ꙗ҆́же ви́дите. гл҃ю б̂о вамъ, ꙗ҆́ко мно́ѕи прро̑҇цы и҆ цр҃їе въсхотѣшѧ ви́дѣти, ꙗ҆́же в̂ы ви́дите, и҆ не ви́дѣша. и҆ слы́шати, ꙗ҆́же слы́шите, и҆ не слы́шашѧ·
26
зач̑҇, н҃г·
27
И҆́ се зако́нникъ нѣќїи въста̀, и҆скꙋша́а е҆го и҆ гл҃ѧ. ѹ҆чт҃лю, чт̂о сътвори́въ животъ вѣчныи наслѣдꙋю; ѻ҆́н же рече к немꙋ. в꙽ зако́нѣ чт̂о пи́сано е҆сть; ка́ко чтеши; ѻ҆́н же ѿвѣщавъ рече. възлю́биши г҃а б҃а твое҆го ѿ всего срд̑ца твое҆го, и҆ ѿ всеа̀ дш҃а твоеа̀, и҆ всею̀ крѣпостїю твоею̀, и҆ всм̑ѣ помышле́нїемъ твои́мъ. и҆ бли́жнѧго свое҆го ꙗ҆́ко самъ себѐ·
28
Рече же е҆мꙋ. пра́во ѿвѣща̀, с̂е сътворѝ, и҆ жи́въ бꙋ́деши·
29
ѻ҆́н же хотѧ ѻ҆пра́вдитисѧ самъ, рече къ і҆с҃ꙋ. и҆ кто̀ е҆сть бли́жнїи мой; ѿвѣщав же і҆с҃, рече·
30
Чл҃къ нѣ́кїи схожд̑а́ше ѿ і҆е҆рлс̑҇и́ма въ і҆е҆рихонъ, и҆ в разбо́йникы впаде, и҆же съвле́кше е҆го, и҆ ꙗ҆́звы възложи́вше ѿи҆до́шѧ, ѻ҆ста́вльше е҆лѣ жи́ва сꙋща·
31
по слꙋ́чаю же сщ҃е́нникъ нѣкїи схожда́ше пꙋте́мъ тѣмъ, и҆ видѣв꙽ е҆го, мимои́де·
32
Та́кожд̑е же и҆ леввит̑ бывъ на томъ мѣ́стѣ, пришед̑ и҆ видѣвъ, ми́мои́де·
33
Самарѧни́нъ же нѣ́кто грѧды́ѝ прїиде над̑ него, и҆ видѣ́въ е҆го млс̑҇рдова. и҆ пристꙋ́пль ѻ҆бѧза̀ стрꙋ́пы е҆го, възлива́ѧ ма́сло и҆ вино̀. всади́в꙽ же е҆го на свой скотъ, приведе е҆го в꙽ гости́нницꙋ, и҆ прилежа̀ е҆мъ·
34
И҆́ наѹ́трїа и҆з꙽шедъ, и҆зем꙽ дв̂а сре́бреника дастъ гости́нникꙋ. и҆ рече е҆мꙋ, прилежѝ е҆мъ. и҆ е҆же а́ще прїиждиве́ши, а҆зъ е҆гда въз꙽вращꙋсѧ въздамъ т̂и·
35
Кт̂о ѹ҆бо ѿ тх̑ѣ трїехъ бли́жнїи мни́тъ ти сѧ бы́ти в꙽пад̑шемꙋ в разбо́иникы; ѻ҆́н же рече, сътвори́выѝ млс̑҇ть с нимъ·
36
Рече же е҆мꙋ і҆с҃. и҆дѝ и т̂ы творѝ та́кожд̑е·
37
зач̑҇, н҃д·
38
Бы́сть же ходѧ́щемъ и́мъ, и҆ самъ вни́де в ве́сь нѣ́кꙋю. жена же нѣ́каа̀ и́менемъ марѳа прїа́тъ е҆го в꙽ домъ свой. и҆ сестра̀ е́й б̂ѣ нарицаемаа ма́рїа, ꙗ҆же и҆ сѣдъши при́ ногꙋ і҆с҃овꙋ, слы́шаше сло́во е҆го·
39
Ма́рѳа же млъвѧше ѻ҆ мно́ѕѣ слꙋж́бѣ. ста́вши же рече. г҃и, небреже́ши ли, ꙗ҆́ко сестра̀ моа̀ е҆ді́нꙋ м̂ѧ ѻ҆ста́ви слꙋжи́ти; рцѝ ѹ҆бо е́й, да м̂и помо́жетъ·
40
ѿвѣща́в же і҆с҃, речѐ е́й. ма́рѳа ма́рѳа пече́шисѧ, и҆ млъ́виши ѻ҆ мно́зѣ. е҆ді́но же е҆сть на потре́бꙋ. ма́рїа же бл҃гꙋю часть и҆збра̂, ꙗ҆́же не ѿи́мет꙽сѧ ѿ неѧ̀·