Слава Героям України!
Євангеліє від св. Луки

Ostroh BibleЄвангеліє від св. Луки, розділ 9

Шрифт:

Запис:

1

зач̑҇, м҃·

2

Созва́в же ѻ҆банадесѧте, дастъ и҆́мъ силꙋ и҆ вла́сть на вс̂ѧ бѣс́ы, и҆ недꙋѓы цѣли́ти. и҆ посла̀ и҆хъ проповѣдати црс̑҇твїе бж҃їе, и҆ и҆сцѣли́ти болѧ́щаѧ·

3

И҆ рече к нимъ, ничесоже възмѣте на пꙋть, ни жезла̀ н̂и пи́ры, н̂и хлѣба, н̂и сребра̀. ни по двѣма ри́зома и҆мѣти·

4

И҆ во́ иже домъ вни́дете, тꙋ пребыва́ите, и҆ ѿтꙋдꙋ и҆сходи́те.

5

И҆ ели́цы а҆ще не прїе́млютъ васъ, и҆сходѧ́ще ѿ града того, и҆ пра́хъ ѿ ногъ ва́шихъ, ѿтрѧсѣте, въ свѣдѣтелство на нѧ·

6

И҆сходѧще же прохожа́хꙋ сквозѣ ве́си бл҃говѣствꙋюще, и҆ і҆сцѣлѧ́юще всю́дꙋ·

7

зач̑҇, м҃а·

8

Слы́шав же и҆род̑ четвертовластникъ быва́ющаѧ ѿ него вс̂ѧ, и҆ недоѹ҆мѣвашесѧ, зане гл҃емо б̂ѣ ѿ нѣ́кыхъ, ꙗ҆ко і҆ѻ҆а́ннъ въста̀ ѿ мр҃твыхъ. ѿ и҆нѣх꙽ же, ꙗ҆́ко і҆лїа ꙗ҆́ви́сѧ·

9

ѿ дрꙋгых̑ же, ꙗ҆ко прро̑҇къ е҆ді́нъ ѿ дре́внихъ въскр҃се·

10

И҆ рече и҆́родъ. і҆ѻ҆а́нна а҆зъ ѹ҆сѣкнꙋхъ. кто же е҆сть се́и, ѻ҆ немже а҆зъ слы́шꙋ такова́ѧ; и҆ і҆ска́ше ви́дѣти е҆го·

11

И҆ въз꙽вращъшесѧ а҆пс̑҇ли, повѣ́даша е҆мꙋ е҆ли́ка сътвори́шѧ·

12

И҆ пои́мъ и҆хъ ѿи́де е҆ді́нъ на мѣ́сто пꙋ́сто гра́да нарица́емаго виѳсаі́да·

13

Наро́ди же разꙋмѣ́вше, по немъ и҆до́шѧ·

14

и҆ прїемъ и҆хъ, гл҃аше и҆мъ ѻ҆ црс̑҇твїи бж҃їи. и҆ требꙋющаѧ и҆сцѣленїѧ цѣлѧше·

15

дн҃ь же начатъ прекланѧ́тисѧ·

16

зач̑҇, м҃в·

17

Пристꙋ́пльше же ѻ҆́банадесѧте, реко́шѧ е҆мꙋ. ѿпꙋсти народ̑, да шед̑ше въ ѻ҆крестныа ве́си и҆ се́ла, вита́ют̑, и҆ ѻ҆брѧ́щꙋтъ бра́шно, ꙗ҆ко зд̂ѣ в пꙋстѣ мѣстѣ е҆смы·

18

Рече же к ним꙽, дади́те и҆мъ в̂ы ꙗ҆́сти·

19

ѻ҆ни же рѣша, нѣсть ѹ҆ насъ вѧ́ще, то́кмо пѧть хлѣбъ, и҆ ры́бѣ дв̂ѣ. а҆ще ѹ҆бо не шед̑ше м̂ы кꙋп́имъ въ вс̂ѧ люди сїа бра́шна. бѣхꙋ б̂о мꙋжїи ꙗ҆́ко пѧть ты́сꙋщь·

20

Рече же къ ѹ҆чн҃комъ свои́мъ, посади́те и҆хъ на кꙋ́пы по пѧтидесѧтъ. и҆ сътвори́шѧ та́ко, и҆ посади́шѧ и҆хъ вс̂ѧ·

21

Прїим же пѧть хлѣбъ и҆ ѻ́бѣ ры́бѣ, возрѣ́въ на́ нб҃о, блс̑҇ви и҆хъ, и҆ сломѝ, и҆ даа́ше ѹ҆чн҃комъ, пред̑ложи́ти наро́дꙋ. и҆ ꙗ҆до́шѧ и҆ насы́тишѧсѧ вс̂и. и взѧ́шѧ и҆збы́вшаа и҆м꙽ ѹ҆крꙋхы, ко́шѧ дв̂анадесѧте·

22

зач̑҇, м҃г·

23

И҆́ бысть е҆гда молѧ́шесѧ е҆ді́нъ, с ним̑ бѣхꙋ ѹ҆чн҃цы·

24

И҆ въпроси их̑ гл҃ѧ. кого м̂ѧ гл҃ютъ наро́ди быти; ѻ҆ни же ѿвѣща́вше, рѣша. і҆ѻ҆а́нна крести́телѧ. и҆нїи же, и҆лїю. дрꙋѕїи же, ꙗ҆́ко прро̑҇къ нѣ́кїи ѿ дре́внихъ въскр҃се.

25

Рече же и҆мъ. вы же кого м̂ѧ гл҃ете быти; ѿвѣщав же петръ, рече. х҃а бж҃їа·

26

ѻ҆́н же запрѣщь им̑, повелѣ̀ никомꙋже гл҃ати сего, рекъ, ꙗ҆́ко подоба́етъ сн҃ꙋ члчс̑҇комꙋ мно́го пострадати, и҆ і҆скꙋше́нꙋ быти ѿ ста́рецъ, и҆ а҆рхїере́й и҆ кни́жникъ, и҆ ѹ҆бїенꙋ бы́ти, и҆ третїи дн҃ь в꙽ста́ти·

27

зач̑҇, м҃д·

28

Гл҃аше же къ всѣмъ. а҆́ще кто хо́щет̑ по мнѣ и҆тѝ, да ѿврьж́етсѧ себе, и҆ возметъ крс̑҇тъ свой на кїижд̑о дн҃ь, и҆ послѣ́дꙋет꙽ м̂и·

29

И҆же б̂о а҆ще хо́щет̑ дш҃ꙋ свою̀ спс̑҇тѝ, погꙋбит̑ ю҆̀. иже бо погꙋбитъ дш҃ꙋ свою мене ради, се́и сп҃сет̑ ю҆̀·

30

Что̀ б̂о по́льзꙋетъ чл҃къ, приѻ҆брѣтъ ми́ръ ве́сь, себе же погꙋбивъ, и҆ли ѿтщети́въ; и҆же б̂о а҆ще посты́дитсѧ менѐ, и҆ мои́хъ словес̑҇, сего сн҃ъ члчс̑҇кїи постыди́тсѧ, е҆гда прїидетъ въ сла́вѣ свое́й, и҆ ѿч҃їи, и҆ ст҃ыхъ а҆гг҃лъ·

31

Гл҃ю же вамъ въи́стинꙋ, сꙋть нѣцїи ѿ здѣ стоѧ́щих̑, и҆же не и҆́мꙋтъ вкꙋсити смр҃ти, до́ндеже ви́дѧт̑ црс̑҇твїе бж҃їе·

32

зач̑҇, м҃е·

33

Бысть же по словесѣхъ сих̑ ꙗ҆́ко дн҃їи ѻ҆́смъ·

34

И҆ пое́мъ петра, і҆ и҆ѻа́нна, і҆ и҆а́кова. взы́де на́ горꙋ помоли́тисѧ. и҆ бысть е҆гда молѧ́шесѧ, видѣнїе лица е҆го и́но. и҆ ѻ҆дѣѧ́нїе е҆го бѣло блиста́асѧ·

35

И҆ с̂е мꙋж́ѧ дв̂а с нимъ гл҃юща, ꙗ҆же бѣ́ста моѷсїи і҆ и҆лїа, ꙗ҆́вльшасѧ в꙽ сла́вѣ. гл҃аста же и҆сход꙽ е҆го, и҆же хотѧ́ше скончати въ і҆ерс̑҇ли́мѣ·

36

Пе́тръ же и҆ сꙋщаѧ с нимъ бѣхꙋ ѻ҆тѧгчени сномъ·

37

Ѹ҆бꙋж́д꙽ше же сѧ видѣша сла́вꙋ е҆го, и҆ ѻ́ба мꙋжа стоѧ́ща с нимъ·

38

И҆ бысть е҆гда раз꙽лꙋчистасѧ ѿ него, рече пе́тръ къ і҆с҃ꙋ, наста́вниче, добро̀ е҆сть намъ зд̂ѣ быти. и҆ сътворим̑ сѣни тр̂и, е҆ді́нꙋ тебѣ, і҆ е҆ді́нꙋ моѷсе́ѻви, и҆ е҆ді́нꙋ и҆лїи, не вѣды е҆же гл҃аше·

39

с̂е же е҆мꙋ гл҃ющꙋ, бысть ѻ҆́блакъ свѣтел̑҇ и҆ ѻ҆сѣнѝ их̑. ѹ҆боѧ́ша же сѧ в꙽шед̑шем̑ и҆мъ въ ѻ҆́блакъ, и҆ глс̑҇а бысть и҆зъ ѻ҆́блака, гл҃ѧ. се́й е҆сть сн҃ъ мои възлюбленыи, того послꙋшаите. и҆ егда бысть глс̑҇а, ѻ҆брѣтесѧ іс҃ е҆ді́н꙽. и҆ тїи ѹ҆млъча́ша, и҆ никомꙋже въз꙽вѣсти́ша в꙽ т̂ы дн̂и ничесоже ѿ тѣх꙽ ꙗ҆́же видѣша·

40

зач̑҇, м҃ѕ·

41

Бысть же в꙽ про́чїи дн҃ь, съшед̑шемъ им̑ съ горы̀, срѣте его народъ мно́гъ·

42

и с̂е мꙋжь и҆з наро́да възъпѝ гл҃ѧ. ѹ҆чт҃лю, молю̀ ти сѧ, при́ѕри на сн҃а моего, ꙗ҆́ко еді́нороденъ м̂и есть, и҆ с̂е дꙋхъ е҆́млетъ е҆го, и҆ внеза́пꙋ вопиетъ, и҆ прꙋжа́етсѧ с пѣнами, и҆ е́два ѿходитъ ѿ него съкрꙋша́а его. и҆ моли́хсѧ ѹ҆ченикомъ твои́мъ, да и҆жденꙋтъ е҆го, и҆ не възмого́ша·

43

ѿвѣщав же і҆с҃, рече. ѽ ро́де невѣрный и҆ раз꙽вращен̑҇, доко́лѣ бꙋ́дꙋ в꙽ вас̑҇, и҆ трьплю в̂ы; приведи м̂и сн҃а твое҆го сѣм́о, е҆ще же грѧдꙋщ́ꙋ е҆мꙋ, повр́ьже е҆го бѣсъ, и҆ сътрѧсѐ. запрѣти же і҆с҃ дꙋ́хови нечи́стомꙋ, і҆ и҆сцѣлѝ ѻ҆трока, и҆ вдастъ е҆го ѿц҃ꙋ е҆го·

44

дивлѧ́хꙋ же сѧ вс̂и ѻ҆ вели́чїи бж҃їи·

45

зач̑҇, м҃з·

46

Всѣм꙽ же чꙋдѧ́щемъсѧ ѻ҆ всѣхъ ꙗ҆́же творѧше і҆с҃, рече къ ѹ҆чеником꙽ свои҆мъ. вложи́те в̂ы въ ѹ҆ши ваши словеса̀ сїа. сн҃ъ б̂о члчс̑҇кїи и҆́мать преда́тисѧ в рꙋцѣ члчс̑҇тѣ·

47

ѻ́ни́ же не разꙋмѣшѧ гл҃а сего, б̂ѣ б̂о прикровенъ ѿ ни́хъ, да не ѻ҆щꙋтѧтъ е҆го. и҆ боѧ́хꙋсѧ въпроси́ти е҆го ѻ҆ гл҃ѣ семъ·

48

Вни́де же помышле́нїе в нихъ, кт̂о и҆хъ вѧ́щшїи б̂ы былъ·

49

І҆с҃ же вѣды помышле́нїе срд̑ца и҆хъ, прї́емъ ѻ҆троча̀, поста́вї е҆̀ ѹ҆ себѐ, и҆ рече и҆мъ. и҆же а҆ще прїиметъ ѻ҆тороча́ с̂е въ и҆мѧ моѐ, менѐ прїе́млетъ. і҆ и́же а́ще менѐ прїе́млетъ, прїе́млетъ посла́вшаго м̂ѧ. и҆же б̂о ме́ншїи е҆сть в꙽ вас̑҇, се́й е҆сть вели́къ·

50

зач̑҇, м҃и·

51

Ѿвѣща́в же і҆ѻ҆а́ннъ, рече, наста́вниче, видѣхомъ нѣ́кое҆го ѻ҆ и҆мени твое́мъ и҆згонѧ́ща бѣсы, и҆ въз꙽брани́хомъ е҆мꙋ, ꙗ҆́ко в꙽ слѣдъ не хо́дит꙽ с нами·

52

И҆ рече к немꙋ і҆с҃, не брани́те. и҆же б̂о нѣсть на вы̀, по васъ е҆сть·

53

зачало·

54

Бы́сть же е҆гда скончава́хꙋсѧ дн҃їе́ въсхоженїю е꙼го, и҆ то́й ѹ҆твердѝ лицѐ своѐ и҆тѝ въ і҆е҆рс̑҇ли́мъ. и҆ посла̀ вѣ́ст꙽никы пред̑ лицемъ свои́мъ. і҆ и҆з꙽шедъше внидо́ша в꙽ ве́сь самарѧнскꙋ, ꙗ҆ко да ѹ҆гото́вѧтъ е҆мꙋ. и҆ не прїа́шѧ е҆го, ꙗ҆́ко лице е҆го б̂ѣ грѧды̀ въ і҆е҆рс̑҇ли́мъ·

55

Видѣвша же ѹ҆ченика е҆го, і҆а́ковъ і҆ѻ҆а́ннъ, рѣста. г҃и, хо́щеши л̂и рече́вѣ да ѻ҆́гнь сни́дет̑ с꙽ нб҃се, и҆ потребитъ и҆хъ, ꙗ҆́коже і҆лїа сътворѝ; ѻ҆бра́щь же сѧ і҆с҃ запрѣтѝ и́ма, и҆ рече. не вѣ́ста ко́его дх҃а е҆ста в̂ы. сн҃ъ б̂о члчс̑҇кыи не прїиде дш҃ъ члчс̑҇кых꙽ погꙋбити, н̂о спс̑҇тѝ. і҆ и҆до́шѧ въ и́нꙋ весь·

56

зач̑҇. м҃ѳ·

57

Бысть же и҆дꙋщ́емъ и҆мъ по пꙋти, рече нѣкїи к꙽ немꙋ, и҆дꙋ̀ по тебѣ ꙗ҆́може а҆́ще и́деши г҃и·

58

И҆ рече е҆мꙋ і҆с҃. ли́си ꙗ҆́звины и́мꙋть, и҆ птицѧ нбс̑҇ныѧ гнѣзда, сн҃ъ же члчс̑҇кїи не и҆́мать гд̂ѣ главꙋ̀ под̑клони́ти·

59

Рече же къ дрꙋгомꙋ. ходи в꙽ слѣдъ мене·

60

ѻ҆н же рече, г҃и, повелѝ м̂и шед̑ше прежде погреб꙽стѝ ѿц҃а мое҆го·

61

Рече же е҆мꙋ і҆с҃. ѻ҆ста́ви мр҃твыѧ̀ погребъстѝ своѧ мр҃твецѧ, ты же шед̑ възвѣщай црс̑҇твїе бж҃їе·

62

Рече же и҆ дрꙋгїи. и҆дꙋ̀ по тебѣ г҃и. пре́жд̑е же повелѝ м̂и ѿвѣща́ти м̂и сѧ, и҆же сꙋть в꙽ домꙋ моем̑·

63

Рече же к꙽ немꙋ і҆с҃. никтоже възложъ рꙋ́кꙋ свою на ра́ло, и҆ зрѧ̂ в꙽спѧть, ѹ҆пра́вленъ е҆сть въ црс̑҇твїи бж҃їи·

Джерела

Holy Bible icon

Іконка:

«Holy bible» icons created by adi_sena — Flaticon

flaticon.com/free-icons/holy-bible