Ostroh BibleЄвангеліє від св. Луки, розділ 8
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, л҃д·
2
И бысть по семъ, и҆ то́и прохожа́ше сквозѣ гра́ды и҆ ве́си, проповѣ́дꙋа и҆ бл҃говѣствꙋѧ црс̑҇твїе бж҃їе, и҆ ѻ́банадесѧте с нимъ. и҆ жены̀ нѣкыа, и҆же бѣхꙋ и҆сцѣле́ны ѿ дꙋховъ злыхъ и҆ недꙋгъ. ма́рїа́ нарица́емаа магдалы́ни, и҆з неа́же бѣсов꙽ сед̑мъ и҆зы́де, і҆ и҆ѻа́нна, жена̀ хꙋзанѧ приста́вника и҆́родова, и҆ сꙋса́нна, і҆ и́ны мно́гы, ꙗ҆́же слꙋжа́хꙋ е҆мꙋ ѿ и҆мѣнїи свои́хъ·
3
Разꙋмѣва́ющꙋ же наро́дꙋ мно́гꙋ. и҆ ѿ всѣхъ гра́довъ грѧдꙋщ́им̑ к немꙋ, рече притчꙋ·
4
зач̑҇, л҃е·
5
И҆́зы́де сѣа́ѝ сѣѧти сѣмене свое҆го. и е҆гда сѣ́аше, ѻ҆в́о паде при пꙋтѝ, и҆ попрано бысть, и҆ пти́цѧ нбс̑҇ныа позоба́ша е҆̀·
6
А҆ дрꙋго́е паде на ка́мени, и҆ прозѧбъ ѹ҆́сше, зане не и҆мѧше вла́ги·
7
и҆ дрꙋго́е паде посредѣ те́рнїа, и҆ възрастъ те́рнїе, и҆ подавѝ е҆̀·
8
дрꙋго́е же падѐ на землѝ бла́зѣ, и҆ прозѧбъ сътворѝ плод̑ стори́цею. сїѧ гл҃ѧ въз꙽гласѝ. и҆мѣ́аѝ ѹ҆́ши слы́шати, да слы́шитъ.
9
Въпраша́хꙋ же е҆го ѹ҆чн҃цы е҆го, гл҃юще. что е҆сть при́тча сїа·
10
ѻ҆́н же рече, вамъ е҆сть дано̀ вѣ́дати та́йны црс̑҇твїа бж҃їа·
11
про́чимъ же в꙽ при́тчѧхъ, да ви́дѧще, не ви́дѧтъ. и҆ слы́шаще, не разꙋмѣю́тъ·
12
Є҆́сть же сїа при́тча·
13
сѣ́мѧ е҆сть сло́во бж҃їе. а҆ и҆же при пꙋти, сꙋть слы́шащеѝ. потомже прихо́дитъ дїа́волъ, и҆ взе́млетъ сло́во ѿ срд̑ца и҆хъ, да не вѣ́ровавше, сп҃сꙋтсѧ·
14
а҆ иже на ка́мени, и҆же е҆гд̑а ѹ҆слы́шѧтъ, с ра́достїю прїе́млют꙽ сло́во. и҆ сїи ко́рене не и́мꙋт꙽. и҆же въ времѧ вѣ́рꙋютъ, и҆ въ́ времѧ напасти ѿпа́даютъ·
15
а҆ и҆же в те́рнїи пад̑шее, сїи сꙋть слы́шавшеѝ, и҆ ѿ печа́ли и҆ богатьства и҆ сла́стьми жите́искими ходѧще подавлѧ́ютсѧ, и҆ не съврьшѧ́ютъ плода·
16
А҆ и҆же на до́брѣи землѝ, сїи сꙋть, и҆же до́брым꙽ срд̑цемъ и҆ бл҃гомъ слы́шавше сло́во, дръжатъ, и҆ плодъ творѧтъ в꙽ трьпѣнїи·
17
Сїа гл҃ѧ въз꙽гласѝ. и҆мѣ́аѝ ѹ҆ши слы́шати, да слы́шитъ·
18
зач̑҇, л҃ѕ·
19
Никто же ѹ҆бо свѣти́лника в꙽жегъ, покрива́етъ е҆го съсꙋ́домъ, и҆л̂и под̑ ѻ́дръ под̑лага́етъ, н̂о на свѣщникъ възлага́етъ, да входѧ́щеѝ ви́дѧт꙽ свѣтъ·
20
нѣсть б̂о та́йно, е҆же не ꙗ҆́вле́но бꙋ́детъ. ниже ѹ҆тае́но, е҆же не позна́етсѧ, и҆ въ ꙗ҆́вле́нїе прїидетъ·
21
Блюдѣте ѹ҆бо ка́ко слы́шите. и҆же б̂о и҆́мать, дастьсѧ е҆мꙋ. і҆ и́же а́ще не и́мать, и҆ е҆же мни́тсѧ и҆мѣ́а, во́зметсѧ ѿ него·
22
Прїидошѧ же к немꙋ ма́ти и҆ бра́тїѧ е҆го, и҆ не можа́хꙋ бесѣдовати к немꙋ наро́да ради. и҆ възвѣсти́шѧ е҆мꙋ гл҃юще. ма́ти твоа̀ и҆ братїѧ твоа̀ в꙽н̂ѣ стоѧтъ, ви́дѣти т̂ѧ хотѧще·
23
ѻ҆́нъ же ѿвѣщавъ рече к ни́мъ. ма́ти моа̀ и҆ бра́тїѧ моа̀ сїи сꙋть, слы́шащеѝ слово́ бж҃їе, и҆ творѧ́ще е҆̀·
24
зач̑҇, л҃з·
25
І҆ бысть въ е҆ді́нъ ѿ дн҃їи, и҆ то́и влѣзе в꙽ кора́бль, и҆ ѹ҆чн҃цы е҆го, и҆ рече к нимъ. пре́идемъ на ѻ́нъ полъ е҆́зера, и҆ поидошѧ. и҆дꙋщ́имъ же им̑, ѹ҆спе. и҆ сни́де бꙋрѧ вѣтренаа̀ въ е҆́зеро, и҆ скончава́хꙋсѧ и҆ в бѣдѣ̀ бѣх́ꙋ. и҆ пристꙋп́льше въздвиго́шѧ е҆го, гл҃юще. наста́вниче, наста́вниче, погыба́емъ·
26
ѻ҆́н же в꙽ставъ запрѣтѝ вѣтрꙋ, и҆ вълне́нїю въдно́мꙋ. и҆ ѹ҆лего́ста, и҆ бысть ти́шина·
27
Рече же и҆мъ. гд̂ѣ е҆сть вѣра ва́шѧ; ѹ҆боа́вше же сѧ, чюди́шѧсѧ, гл҃юще дрꙋгъ къ́ дрꙋгꙋ. кто̀ ѹ҆бо се́й е҆сть, ꙗ҆ко и҆ вѣтромъ повелѣва́етъ. и҆ водѣ̀, и҆ послꙋшаютъ е҆го;
28
зач̑҇, л҃и·
29
И҆́ преидо́шѧ въ странꙋ гадари́нскꙋ, ꙗже е҆сть ѻ҆б онъ полъ галиле́а·
30
и҆з꙽шед꙽шꙋ же е҆мꙋ на́ землю, срѣте е҆го мꙋжь нѣќїи ѿ града, и҆же и҆мѧше бѣсы ѿ лѣтъ мно́гыхъ, и҆ в ри́зꙋ не ѻ҆блача́шесѧ, и҆ въ храмѣ не живѧше, н̂о въ гробѣхъ·
31
Ѹ҆зрѣв же і҆с҃а, и҆ възъпивъ припаде к немꙋ, и҆ гла́сомъ ве́лїемъ рече. что̀ мн̂ѣ и҆ тебѣ і҆с҃е сн҃е б҃а вы́шнѧго; молю́ ти сѧ, не мꙋч́и менѐ·
32
Повелѣ ѹ҆бо дꙋ́хꙋ нечи́стомꙋ, и҆зы́ти ѿ чл҃ка, ѿ мно́г꙽ б̂о лѣтъ въсхища́ше е҆го, и҆ вѧза́хꙋ е҆го ю҆́жи желѣ́зны, и҆ пꙋт́ы стрегꙋще е҆го, и҆ растръзаѧ ю҆́зы, гони́мъ бываше бѣс́омъ сквозѣ пꙋсты́нѧ·
33
Въпроси́ же е҆го і҆с҃ гл҃ѧ. что̀ т̂и е҆сть и҆́мѧ; ѻ҆́н же рече, легеѻ҆нъ. ꙗ҆́ко бѣ́си мно́ѕи в꙽нидо́шѧ во́нь. и҆ молѧ́хꙋ е҆го, да не повели́тъ и҆мъ в꙽ бе́з꙽днꙋ и҆тѝ·
34
Бѣ же т̂ꙋ ста́до свинїи мно́го, пасо́мо в꙽ горѣ̀, и҆ молѧ́хꙋ е҆го, да повели́тъ и҆мъ в т̂ы внити. и҆ повелѣ и҆мъ·
35
и҆зшедше же бѣ́си ѿ чл҃ка, внидо́ша въ свинїа. и҆ ѹ҆стремисѧ стадо по́ брегꙋ въ е҆зеро, и҆ і҆стопѐ·
36
Видѣвше же пасꙋщ́їи бы́вшее. бѣжа́шѧ, и҆ възвѣсти́шѧ въ́ градѣ и҆ в се́лехъ·
37
И҆зыдо́шѧ же ви́дѣти бы́вшее, и҆ прїидо́шѧ къ і҆с҃ови, и҆ ѻ҆брѣто́шѧ чл҃ка сѣдѧ́ща, и҆з негоже бѣ́си и҆зыдо́ша, ѻ҆блъчена и҆ смы́слѧща, при ногꙋ і҆с҃овꙋ, и҆ ѹ҆боа́шасѧ·
38
Възвѣстишѧ же и҆мъ и҆ видѣвшеѝ, ка́ко сп҃се́сѧ бѣснова́выѝ·
39
И҆ моли е҆го весь народ̑ страны гадари́нскыа, ѿи́ти ѿ нихъ, ꙗ҆́ко стра́хомъ ве́лїем̑ ѻ҆дръжи́ми бѣ́хꙋ·
40
ѻ҆́н же влѣзъ в кора́бль, възвратисѧ·
41
Молѧ́ше же сѧ е҆мꙋ мꙋжъ, и҆з негоже и҆зыдо́шѧ бѣ́си, дабы̂ с нимъ былъ·
42
ѿпꙋсти же е҆го і҆с҃, гл҃ѧ. въз꙽вратисѧ в домъ свои. и҆ повѣдаи, е҆ли́ка т̂и сътворѝ б҃ъ·
43
И҆ і҆де по всемꙋ градꙋ проповѣ́даа, е҆ли́ка сътвори емꙋ іс҃·
44
зач̑҇, л҃ѳ·
45
Бы́сть же егда възвратисѧ іс҃, прїа́тъ его народ̑. бѣхꙋ б̂о вс̂и чѧ́юще его·
46
И҆ с̂е прїиде мж̑ꙋ, емꙋже и́мѧ и҆аи́ръ, и҆ то́и кнѧзь со́нмищꙋ б̂ѣ, и҆ па̑ при ногꙋ іс҃овꙋ, молѧ́ше его вни́ти в домъ свой. ꙗ҆́ко дщи еді́нород̑на б̂ѣ емꙋ, ꙗ҆ко лѣтъ двоена́десѧте, и҆ т̂а ѹ҆мира́ше·
47
Є҆гда же и҆дѧ́ше, наро́ди ѹ҆гнѣта́хꙋ его·
48
И҆ жена̀, сꙋщи в точе́нїи кро́ве ѿ двоюнадесѧте лѣтꙋ, ꙗ҆́же врачемъ и҆зда́вши вс̂е и҆мѣнїе, и҆ не възмо́же ни ѿ еді́ного и҆сцѣлѣти. и҆ пристꙋ́пльши съзади коснꙋ́сѧ кра́а ри́зъ е҆го. и҆ а҆бїе ст̂а то́къ кро́ве еа̀·
49
И҆ рече і҆с҃, кто̀ е҆сть коснꙋв́ыѝсѧ мнѣ; ѿмѣта́ющим꙽ же сѧ всѣмъ. рече петръ, и҆ і́же с нимъ. наста́вниче, наро́ди ѻ҆дръжѧтъ т̂ѧ и҆ гнетꙋтъ, и҆ гл҃еши кт̂о е҆сть коснꙋ́выисѧ̀ мн̂ѣ; і҆с҃ же рече, прикоснꙋсѧ мн̂ѣ нѣ́кто. а҆зъ б̂о чюх̑ си́лꙋ и҆з꙽шед̑шꙋю и҆з мене·
50
Видѣвши же жена̀ ꙗ҆ко не ѹ҆таи́сѧ, трепе́щꙋщи прїиде, и҆ пад̑ши пред̑ ним̑, за нюже винꙋ прикоснꙋ́сѧ е҆мꙋ, повѣда е҆мꙋ пред̑ всѣми люд̑мѝ, и҆ ꙗ҆ко и҆сцѣлѣ а҆́бїе·
51
ѻ҆́н же рече е́и, дръзай дщ̂и, вѣра твоа сп҃сѐ т̂ѧ, и҆дѝ в꙽ ми́ръ·
52
Є҆ще е҆мꙋ гл҃ющꙋ, прїиде нѣкто ѿ а҆рхїсинаго́га, гл҃ѧ е҆мꙋ, ꙗ҆́ко ѹ҆мре дщи̂ твоа̀, не дви́жи ѹ҆чи́телѧ·
53
І҆с҃ же слы́шавъ, ѿвѣща̀ е҆мꙋ гл҃ѧ. не бо́исѧ, то́кмо вѣ́рꙋй, и҆ сп҃се́на бꙋд́етъ·
54
Прише̑ же в домъ, не ѻ҆ста́ви нѝ е҆ді́ного внити, то́кмо петра и҆ і҆ѻа́нна и҆ і҆а́кова, и҆ ѿц҃а ѻ҆трокови́ца и҆ ма́тере·
55
Пла́кахꙋ же сѧ вс̂и, и҆ рыда́хꙋ еа̀·
56
ѻ҆́н же рече, не пла́читесѧ, не ѹ҆́мре б̂о, н̂о спит̑·
57
И҆ рꙋга́хꙋсѧ е҆мꙋ, вѣ́дѧще ꙗ҆́ко ѹ҆́мре·
58
ѻ҆́н же и҆з꙽гнавъ вонъ всѣхъ, и҆ е҆мъ за́ рꙋкꙋ еа̀, въз꙽гласѝ гл҃ѧ. ѻ҆трокови́це в꙽ста́ни·
59
И҆ въз꙽вратисѧ дх҃ъ еа̀, и҆ въскр҃се а҆́бїе. и҆ повелѣ да́ти е́й ꙗ҆сти. и҆ диви́стасѧ роди́телѧ еа̀·
60
ѻ҆́н же повелѣ и́ма, никомꙋже повѣдати бы́вшее·