Ostroh BibleЄвангеліє від св. Матвія, розділ 12
Шрифт:
Запис:
1
зч̑҇а, м҃д·
2
В т̂о вре́мѧ и҆де і҆с҃ в сꙋботы сквоѕѣ сѣѧнїа. ѹ҆чн҃цы же е҆го възалка́шѧсѧ, и҆ начѧ́ша въстерѕа́ти кла́сы и҆ ꙗ҆́сти. фарисее же видѣ́вше, рѣша е҆мꙋ. с̂е ѹ҆ченицы твоѝ творѧ́тъ, е҆гоже не достоит̑ творити в сꙋботы. ѻ҆н же речѐ и҆́мъ·
3
нѣ́сте ли члѝ чт̂о сътвори двд̑ъ, е҆гда̀ възалка са́мъ, и҆ сꙋщїи с нимъ; ка́ко вни́де в́ хра́мъ бж҃їи, и҆ хлѣбы пред̑ложенїѧ снѣсть, и҆́хже не досто́ино емꙋ б̂ѣ ꙗ҆́сти, ни сꙋщимъ с ним̑, то́кмо и҆е҆ре́ѻ҆мъ е҆ди́нѣмъ; и҆л̂и нѣ́сте чл̂и в꙽ зако́нѣ, Ꙗ҆́ко в꙽ сꙋбо́ты сщ҃е́ницы в꙽ цр҃кви сꙋботы сквернѧтъ, и҆ непови́нни сꙋть;
4
Гл҃ю же ва́мъ, ꙗ҆́ко цр҃кве бо́ле е҆сть здѣ̀·
5
А҆́ще ли бы́сте видѣли чт̂о е҆сть млс̑҇ти хо́щꙋ, а҆ не же́ртвѣ, нико́лиже ѹ҆́бо бы́сте ѻ҆сꙋжд̑али непови́нных̑. г҃ь бо е҆́сть и҆ сꙋбо́тѣ сн҃ъ чл҃чскїи·
6
зч̑҇а, м҃е·
7
И҆́ пришед̑ ѿтꙋдꙋ прїиде на сон̑҇мище их̑.
8
И҆ с̂е чл҃къ б̂ѣ т̂ꙋ, рꙋкꙋ и҆мы̀ сꙋхꙋ. и҆ въпросишѧ е҆го гл҃юще, а҆ще досто́итъ въ сꙋбо́ты цѣлити; да на́нь въз꙽гл҃ютъ·
9
ѻ҆́н же рече и҆́м꙽. кто̀ е҆сть ѿ ва́съ чл҃къ, и҆́же и҆́мать ѻ҆вчѧ е҆ді́но, и҆ а́ще впаде́тсѧ в сꙋбо́ты въ ѧ́мꙋ, не и҆́метъ ли, и҆ и́змет꙽; ко́льми ѹ҆бо лꙋ́чши е҆сть чл҃къ ѻ҆вча́те;
10
Тѣмже ѹ҆бо досто́итъ в сꙋбо́ты добро твори́ти·
11
Тогда̀ гл҃а чл҃кꙋ, прострѝ рꙋ́кꙋ твою. и҆ простретъ, и҆ ѹ҆тверди́сѧ цѣла̀ ꙗ҆ко дрꙋга́а·
12
зач̑҇, м҃ѕ·
13
Фарисе́е же шедше совѣтъ сътвори́ша нань, како да е҆го погꙋбѧт̑. і҆с҃ же разꙋмѣвъ, ѿи҆́де ѿтꙋ́дꙋ,
14
зач̑҇·
15
И҆́ по немъ и҆до́шѧ наро́ди мно́ѕи, и҆ і҆сцѣлѝ и҆хъ всѣхъ·
16
и҆ запрѣти и҆мъ да не ꙗ҆́вѣ е҆го творѧтъ Ꙗ҆́ко да с꙽бꙋдетсѧ рече́ное и҆саїемъ прро̑҇комъ гл҃ющемъ·
17
Се̂ ѻ҆́трокъ мои е҆гоже и҆зво́лихъ, възлю́бленныѝ мои, на́ньже бл҃говоли дш҃а моѧ. положꙋ дх҃ь мои на немъ, и҆ сꙋдъ ꙗ҆́зы́комъ възвѣститъ. не прерѣчет̑, ни възопїет꙽. ниже ѹ҆слы́шитъ кт̂о на распꙋтїих꙽ гла́са е҆го. тро́сти съкрꙋше́ны не прело́митъ, и҆ ле́на в꙽не́мшасѧ не ѹ҆гаситъ, до́ндеже и҆зведетъ в꙽ побѣдꙋ сꙋдъ. и҆ на и҆мѧ е҆го ꙗ҆зы́ци ѹ҆повают̑·
18
Тогда̀ приведо́ша к немꙋ бѣснꙋ́ющасѧ слѣпа и҆ нѣма, и҆ и҆сцѣли е҆го, ꙗ҆ко слѣпомꙋ и҆ нѣмомꙋ гл҃ати и҆ глѧ́дати·
19
И҆ дивлѧ́хꙋсѧ вси наро́ди гл҃юще. е҆да се́и е҆сть х҃с, сн҃ъ двд̑в꙽; фарїсе́е же слы́шавше, рѣша. се́и не и҆зго́нитъ бѣсы, токмо ѻ҆ вее҆лзевꙋ́лѣ кнѧ́ѕи бѣсо́в꙽стѣмъ·
20
Вѣдыи же іс҃ мы́сли их̑, рече и҆мъ. всѧ́ко црс̑҇тво раздѣ́лшеесѧ на сѧ, запꙋстѣе҆тъ. и҆ всѧкъ град̑, и҆ли домъ раздѣли́выѝсѧ на́ сѧ, не ста́нетъ. и҆ а́ще сатана̀, сатанꙋ̀ и҆зго́нит꙽, на́ сѧ раздѣлилсѧ е҆сть, ка́ко ѹ҆бо̀ ста́нетъ црс̑҇тво е҆го;
21
И҆ а́ще а҆́зъ ѻ҆ вее҆льзевꙋ́лѣ и҆згоню̀ бѣсы, сн҃ове ва́ши ѻ́ комь и҆зго́нѧт꙽;
22
Сего ра́ди тїи вамъ бꙋ́дꙋть сꙋдїѧ̀. а҆́ще ли же а҆зъ ѻ҆ дс҃ѣ бж҃їи и҆згоню̀ бѣ́сы, ѹ҆бо пости́же на васъ црс̑҇твїе бж҃їе·
23
И҆лѝ ка́ко мо́жетъ кт̂о вни́ти в домъ крѣ́пкаго, и҆ съсꙋ́ды е҆го расхи́тити, а҆́ще не пе́рвѣе свѧ́жетъ крѣпкаго, и҆ тогда̀ до́мъ е҆го расхи́титъ;
24
зач̑҇, м҃з·
25
И҆́же нѣ́сть со мно́ю, на́ мѧ е҆сть, и҆ і́же не събира́етъ съ мно́ю, растачает̑·
26
Сего̀ ра́ди гл҃ю вамъ, всѧ́къ грѣхъ и҆ хꙋла, ѿпꙋ́стит̑сѧ чл҃комъ, а҆ ꙗ҆́же на дх҃ъ хꙋла̀, не ѿпꙋ́ститсѧ чл҃ком̑. и҆ і҆же а҆ще речетъ сло́во на́ сн҃а члчс̑҇каго, ѿпꙋ́ститсѧ е҆мꙋ. а҆ и҆же речетъ на́ дх҃а ст҃го, не ѿпꙋ́ститсѧ е҆мꙋ, ни в сїи вѣкъ, ни в бꙋ́дꙋщїи·
27
И҆л̂и сътвори́те дрѣ́во добро, и҆ пло́дъ е҆го до́бръ. и҆л̂и сътвори́те древо зл̂о, и҆ пло́дъ е҆го зол꙽. ѿ плода̀ бо древо познано бꙋ́детъ·
28
Порожд̑енїа е҆хи́днова, ка́ко мо́жете добро гл҃ати, зл̂и сꙋще; ѿ и҆збы́тка бо срд̑цꙋ, ѹ҆ста гл҃ютъ·
29
Бл҃гыи чл҃къ, ѿ бл҃гаго съкро́вища и҆зно́ситъ бл҃га́а. и҆ лꙋка́выи чл҃к꙽, ѿ лꙋка́ваго съкро́вища, и҆зно́ситъ лꙋка́ваѧ·
30
Гл҃ю же ва́мъ, ꙗ҆́ко всѧ́ко сло́во пра́здно е҆же а҆ще рекꙋтъ чл҃цы, въздадѧ́тъ ѻ҆ не́мъ сло́во въ дн҃ь сꙋд꙽ныи·
31
ѿ слове́съ б̂о свои҆хъ ѻ҆пра́вдишисѧ, и҆ ѿ слове́съ своих̑ ѻ҆сꙋ́дишисѧ·
32
зч̑҇а, м҃и·
33
Тогда̀ ѿвѣща́ша нѣцїи ѿ кни́жник꙽ и фарисе́и гл҃юще. ѹ҆чи́телю, хо́щем̑ ѿ тебе знаменїе видѣти·
34
ѻ҆́н же ѿвѣщавъ рече и҆мъ. родъ лꙋка́въ и҆ прелюбодѣ́и, зна́менїѧ и́щетъ. и҆ зна́менїе не дастьсѧ е҆мꙋ, то́кмо зна́менїе і҆ѻ́ны про̑҇рка. ꙗ҆́коже б̂о бѣ̀ і҆ѻ́на въ чревѣ ки́товѣ три дн҃и, и҆ три но́щи. та́ко бꙋ́детъ и҆ сн҃ъ члчс̑҇кїи в꙽ срд̑ци зем꙽ли три дн҃и, и҆ три но́щи·
35
Мꙋжїе ниневи́т꙽стїи в꙽ста́нꙋтъ на сꙋдъ с родом̑ симъ, і҆ ѻ҆сꙋ́дѧтъ и҆̀, ꙗ҆́ко пока́ашѧсѧ про́повѣдїю іѻ́ниною. и҆ с̂е бо́ле і҆ѻ́ны зд̂ѣ·
36
Цр҃ца ю́ж꙽скаа в꙽ста́нетъ на сꙋдъ с родомъ сим꙽, и҆ ѻ҆сꙋдитъ и҆̀, ꙗ҆́ко прїиде ѿ коне́цъ землѧ̀ слы́шати премꙋ́дрость соло́моновꙋ. и҆ се бо́ле соло́мона зд̂ѣ·
37
Є҆гда же нечи́стыи дх̑ꙋ и҆зы́детъ ѿ чл҃ка, прехо́дитъ сквозѣ безвод̑наѧ мѣста, ища̀ поко́ѧ, и҆ не ѻ҆брѣта́етъ. тогда рече́тъ, въз꙽вращꙋ́сѧ в꙽ домъ мо́и ѿнꙋдꙋже и҆зыдо́хъ. и҆ пришед̑ ѻ҆брѧ́щетъ пра́зденъ, помете́нъ и҆ ѹ҆краше́нъ. тогда̀ и҆́дет, и҆ по́иметъ с꙽ собою сед̑мь и҆нѣхъ дꙋховъ лютѣиших̑ себѐ, и҆ вшед̑ше живꙋтъ т̂ꙋ. и҆ бꙋдꙋтъ послѣднѧа чл҃кꙋ томꙋ горша пе́рвых꙽. та́ко бꙋдетъ и҆ ро́дꙋ семꙋ лꙋка́вомꙋ·
38
зач̑҇, м҃ѳ·
39
Є҆́ще же е҆мꙋ гл҃ющꙋ к꙽ народомъ. с̂е мати е҆го и҆ братїа е҆го стоѧ́хꙋ вн̂ѣ, и҆щꙋще гл҃ати е҆мꙋ. рече же нѣ́кїи е҆мꙋ. с̂е мт҃и твоа̀, и҆ бра́тїа твоѧ вн̂ѣ стоѧ́тъ хотѧ́ще гл҃ати тебѣ. ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ рече къ гл҃ющемꙋ е҆мꙋ. кто е҆сть мт҃и моа̀, и҆ кт̂о сꙋть братїѧ моа̀; и҆ про́стеръ рꙋ́кꙋ свою на ѹ҆чн҃ки своѧ, рече. с̂е мт҃и моа̀ и҆ братїѧ моа̀. и҆же б̂о а҆ще сътворитъ во́лю ѿц҃а мое҆го и҆же е҆сть на нб҃сехъ, то́и брат̑ мои, и҆ сестра̀, и҆ мт҃и м̂и е҆сть·