Ostroh BibleЄвангеліє від св. Матвія, розділ 13
Шрифт:
Запис:
1
В дн҃ь же то́и и҆зшд̑е і҆с҃ и҆з домꙋ сѣдѧ́ше при мори. и҆ събра́шасѧ к немꙋ наро́ди мно́ѕи, ꙗ҆́коже е҆мꙋ в кора́бль влѣ́сти и҆ сѣсти, и҆ весь наро́дъ на помо́рїи стоа́ше. и҆ гл҃а и҆мъ при́тчами мно́го, гл҃ѧ.
2
зач̑҇, н҃·
3
Се̂ и҆зы́де сѣаѝ да сѣ́етъ. и҆ сѣющꙋ е҆мꙋ. ѻ҆́ва падошѧ при пꙋтѝ. и҆ прїидо́шѧ пти́цѧ, и҆ позобашѧ ѧ҆̀. дрꙋга́ѧ же падошѧ на ка́менныхъ, и҆дѣже не и҆мѣ́аше землѧ̀ мно́гы, и҆ а́бїе прозѧбо́шѧ, за́не не и҆мѣ́аше глꙋбины землѧ̀. сл҃нцꙋ же въсїа́в꙽шꙋ, присвѣнꙋшѧ, и҆ зане не и҆мѣ́ахꙋ коренїѧ, и҆схо́шѧ. дрꙋга́ѧ же падошѧ в꙽ трьнїи, и҆ взы́де трьнїе и҆ подави их̑·
4
дрꙋга́ѧ же падошѧ на землѝ до́брѣи. и҆ даа́хꙋ пло́дъ. ѻ҆́во ѹ҆бо сто̀, ѻ҆́во же шестьдесѧт̑. ѻ҆́во тридесѧть·
5
И҆мѣаѝ ѹ҆́ши слы́шати, да слы́шит̑·
6
зач̑҇, н҃а·
7
И҆́ пристꙋпивше ѹ҆чн҃ци е҆го, рекоша е҆мꙋ, почто̀ при́тчами гл҃еши и҆м꙽; ѻ҆́нъ же ѿвѣщавъ, рече и҆мъ. ꙗ҆́ко ва́мъ дано е҆сть разꙋмѣти та́ины црс̑҇твїа нбс̑҇наго. ѻ҆нѣмъ же не дано̀ е҆сть·
8
И҆же б̂о и҆́мать, дастьсѧ е҆мꙋ, и҆ преи҆збꙋ́детъ е҆мꙋ. а҆ и҆же не и́мать, и҆ е҆же и́мать възметсѧ ѿ него·
9
Сего ра́ди в꙽ при́тчѧхъ гл҃ю и҆мъ, ꙗ҆́ко ви́дѧще неви́дѧтъ, и҆ слы́шаще не слы́шѧтъ, ни разꙋмѣютъ. и҆ събыва́етсѧ в них̑ про̑҇рчество і҆са́іно, гл҃ющее. слꙋ́хомъ ѹ҆слы́шите, и҆ не и́мате разꙋмѣти. и҆ зрѧ́ще ѹ҆́зрите, и҆ не и҆́мате ви́дѣти. ѻ҆тлъстѣ б̂о срд̑це людїи сих̑, и҆ ѹ҆ши́ма тѧж̑ко слы́шаша, и҆ ѻ҆́чи свои смѣжи́шѧ, да не когда̀ ѹ҆зрѧтъ ѻ҆чи́ма, и҆ ѹ҆ши́ма ѹ҆слышѧтъ, и҆ срд̑цем̑ разꙋмѣютъ, и҆ ѻ҆братѧ́тсѧ, и҆ і҆сцѣлю̀ и҆хъ·
10
Ва́ша же бл҃же́наа̀ ѻ҆чеса̀, ꙗ҆́ко ви́дѧтъ, и҆ ѹ́ши ва́ши, ꙗ҆ко слы́шѧтъ·
11
А҆минь б̂о гл҃ю ва́м꙽, ꙗ҆́ко мно́ѕи про̑҇рцы и҆ пра́вед̑ницы въжд̑елѣшѧ ви́дѣти ꙗ҆́же ви́дите, и҆ не видѣшѧ. и҆ слы́шѧти ꙗ҆́же слы́шите, и҆ не слы́шаша·
12
Вы̂ же ѹ҆бо ѹ҆слы́шите прит̑чю сѣющаго·
13
Всѧ́комꙋ слы́шащемꙋ сло́во црс̑҇твїа, и҆ не разꙋмѣвающꙋ, прихо́дитъ лꙋка́выи, и҆ въсхищаетъ всѣѧнное в꙽ срд̑ци е҆го, с̂е е҆сть иже при пꙋтѝ сѣ́анное·
14
А҆ на ка́мен꙽ныхъ сѣ́анное, се́и е҆сть слы́шаѝ сло́во, и҆ а́бїе с ра́достїю прїе́млетъ е҆̀, не и́мать же ко́рене в себѣ, н̂о временен̑҇ е҆сть·
15
Бы́вши же печали и҆л̂и гоне́нїю словесѐ ра́ди, а҆́бїе съблажнѧ́етсѧ·
16
А҆ сѣ́анное в꙽ тернїи, се́и е҆сть слы́шаѝ сло́во, и҆ печа́ль вѣка сего̀, и҆ лесть бога́тъства, подавлѧ́етъ сло́во, и҆ бес плода̀ быва́етъ·
17
А҆ сѣ́анное на до́брѣи зем̑лѝ, се́и е҆сть слы́шаѝ сло́во, и҆ разꙋмѣва́а, и҆же ѹ҆бо пло́дъ прино́ситъ, и҆ твори́тъ, ѻ҆́въ сто, ѻ҆́в꙽ же шестьдесѧт̑, ѻ҆́въ тридесѧть·
18
зач̑҇, н҃в·
19
И҆́нꙋ при́тчю пред̑ложи и҆мъ гл҃ѧ. ѹ҆подобисѧ црс̑҇твїе нбс̑҇ное чл҃кꙋ сѣ́авшꙋ до́брое сѣмѧ на селѣ̀ своемъ. спѧ́щемъ же чл҃комъ, прїиде вра́гъ е҆го, и҆ всѣ́а плѣвелы посредѣ пшени́ца, и҆ ѿи́де. е҆гда же прозѧбе трава̀, и҆ плод̑ сътворѝ, тогда̀ ꙗ҆ви́шѧсѧ и҆ плѣ́велїе·
20
Пришед̑ше же рабѝ господи́на, рѣ́шѧ е҆мꙋ. г҃и, не до́брое ли сѣмѧ сѣ́алъ е҆си на селѣ своемъ; ѿкꙋ́дꙋ ѹ҆бо и҆́мать плѣвелы; ѻ҆́нъ же рече и҆мъ. врагъ чл҃къ с̂е сътворѝ·
21
Раби же рѣшѧ е҆мꙋ. хо́щеши ли ѹ҆бо, да шед̑ше и҆сплевемъ ѧ҆̀; ѻ҆́нъ же речѐ и҆м꙽, н̂и. да не когда̀ въстръга́юще плѣвелы, въстръ́гнете кꙋпно с ни́ми и҆ пшени́цꙋ. ѻ҆ста́вите растѝ ѻ҆боѐ кꙋпно до жа́твы, и҆ въ времѧ жа́твы рекꙋ жа́телем̑. съберѣте пе́рвѣе плѣвелы, и҆ свѧжи́те и҆хъ в꙽ снопы̀ ꙗ҆́ко съжежтѝ ѧ҆̀·
22
А҆ пшени́цꙋ съберѣте в꙽ жи́тницꙋ мою·
23
зач̑҇, н҃г·
24
И҆́нꙋ при́тчꙋ пред̑ложи и҆мъ, гл҃ѧ. подобно е҆сть црс̑҇твїе нбс̑҇ное, зрьнꙋ горꙋшичнꙋ, е҆́же взе́мъ чл҃къ, всѣ́а на селѣ своем꙽, е҆же ма́лѣише ѹ҆бо е҆сть ѿ всх̑ѣ сѣменъ. е҆гда же възрастетъ, бо́лее всѣхъ ѕе́лїи е҆сть, и҆ быва́етъ дрѣво, ꙗ҆́ко прїитѝ пти́цѧмъ нбс̑҇ным꙽, и҆ вита́ти на вѣтвѣхъ е҆го·
25
И҆́нꙋ при́тчю гл҃а и҆мъ. подобно е҆сть црс̑҇твїе нбс̑҇ное, ква́сꙋ, и҆же вземши жена съкры̀ в꙽ мꙋ́чныхъ са́тѣхъ тр̂и, дондеже въскисо́шѧ вс̂ѧ·
26
Сїа вс̂ѧ гл҃а і҆с҃ в꙽ при́тчѧхъ народомъ, и҆ бес при́тча ничесо́же гл҃аше к нимъ, ꙗ҆́ко да с꙽бꙋ́детсѧ рече́ное прро̑҇комъ гл҃ющимъ. ѿврьзꙋ въ при́тчѧхъ ѹ҆ста моа, ѿры́гнꙋ съкрове́наѧ ѿ сложе́нїа ми́рꙋ·
27
Тогда ѻ҆ста́вль наро́ды, прїиде в дом̑ і҆с҃·
28
зач̑҇, н҃д·
29
И҆́ пристꙋпи́шѧ к немꙋ ѹ҆чн҃цы е҆го гл҃юще. скажѝ намъ при́тчю плѣвелъ се́лныхъ·
30
ѻ҆́нъ же ѿвѣщавъ, речѐ и҆мъ·
31
Всѣ́авыи до́брое сѣмѧ, е҆сть сн҃ь члчс̑҇кїи·
32
а҆ село, е҆сть ми́ръ. до́брое же сѣмѧ, сїи сꙋть сн҃ве црс̑҇твїа·
33
А҆ плѣвели сꙋть сн҃ве непрїа́зниннїи·
34
а врагъ всѣавыи и҆хъ, е҆сть дїавол꙽·
35
а҆ жа́тва, кончи́на вѣка е҆сть·
36
а҆ жа́теле, а҆́гг҃ли сꙋть·
37
ꙗ҆́коже ѹ҆бо събира́ютъ плѣвелъ, и҆ ѻ҆гнемъ съжизаютъ, тако бꙋ́детъ в꙽ скончанїе вѣ́ка сего·
38
По́слет꙽ сн҃ь члчс̑҇кїи а҆́гг҃лы своа, и҆ съберꙋтъ ѿ црс̑҇твїа е҆го вс̂ѧ съблазны, и҆ творѧ́щаѧ безако́нїе, и҆ в꙽ве́ргꙋть и҆хъ в пещь ѻ҆́гненꙋ·
39
т̂ꙋ бꙋдетъ плачь, и҆ скре́жетъ зꙋбом꙽·
40
Тогда пра́вед̑ницы просвѣтѧтсѧ ꙗ҆ко слн҃це в꙽ црс̑҇твїи ѿц҃а и҆хъ. и҆мѣаѝ ѹ҆ши слы́шати, да слы́шитъ·
41
зач̑҇, н҃е·
42
Па́кы подобно е҆сть црс̑҇твїе нбс̑҇ное съкро́вищꙋ съкрове́нꙋ на селѣ, е҆же ѻ҆брѣт꙽ чл҃къ, съкры̀, и҆ ѿ ра́дости е҆го и҆дет̑, и҆ вс̂ѧ е҆ли́ка и҆́мать, продаетъ, и҆ кꙋпꙋ́етъ село̀ то̀·
43
зач̑҇·
44
Па́кы подо́бно е҆сть црс̑҇твїе нбс̑҇ное чл҃кꙋ кꙋпцꙋ, и҆́щꙋщꙋ до́брыа би́серы. и҆же ѻ҆брѣте е҆дінъ мно́гоцѣ́ненъ би́серъ, шедъ про́дасть вс̂е е҆ли́ко и҆мѧше, и҆ кꙋпѝ е҆го·
45
Па́кы подобно е҆сть црс̑҇твїе нбс̑҇ное не́водꙋ в꙽ве́рженꙋ в море, и́ ѿ всѧ́кого ро́да събра́вшꙋ. и҆же е҆гда и҆спол꙽нисѧ, и҆з꙽влеко́ша и҆̀ на кра́и, и сд̑ѣше и҆збрашѧ до́брыа в сосꙋды, а҆ злы́ѧ и҆зверго́шѧ вон꙽·
46
Та́ко бꙋ́детъ въ сконча́нїе вѣка. и҆зы́дꙋтъ а҆́гг҃ли, и҆ ѿлꙋчѧтъ ѕлыѧ ѿ среды̀ пра́вед̑ныхъ, и҆ в꙽ве́ргꙋтъ их̑ в꙽ пещь ѻ҆́гненꙋ. тꙋ бꙋдетъ плачь и҆ скрежетъ зꙋбо́мъ·
47
Гл҃а и҆мъ і҆с҃, разꙋмѣ́сте ли сїа вс̂ѧ; гл҃ашѧ е҆мꙋ, е҆ѝ г҃и·
48
ѻ҆́н же рече и҆м꙽. сего ра́ди всѧкъ кни́жникъ наѹ҆чи́всѧ црс̑҇твїю нбс̑҇номꙋ, подо́бенъ е҆сть чл҃кꙋ домови́тꙋ, и҆же и҆зно́ситъ ѿ съкро́вища свое҆го но́ваѧ и҆ ветха́ѧ·
49
зач̑҇, н҃ѕ·
50
И҆́ бысть е҆гда̀ сконча і҆с҃ при́тчꙋ сїю, преиде ѿтꙋ́дꙋ. и҆ пришед̑ въ ѿч҃ьствїе своѐ, ѹ҆ча́ше и҆хъ на со́нмищых̑ и҆хъ, ꙗ҆́ко дивитисѧ и҆мъ, и҆ гл҃ати. ѿкꙋдꙋ семꙋ премꙋ́дрость сїа и҆ си́лы; не се́и л̂и е҆сть текто́новь сн҃ъ; не мт҃и л̂и е҆го нарица́етсѧ м҃рїа́мь, и҆ братїа е҆го, і҆аковъ, и҆ і҆ѻ҆сїи, и҆ си́монъ, и҆ і҆юда; и҆ сестры е҆го, не всѧ̀ л̂и в꙽ нас꙽ сꙋть; ѿкꙋ́дꙋ ѹ҆бо семꙋ сїа вс̂ѧ; и҆ блажнѧ́хꙋсѧ ѻ҆ нем꙽·
51
І҆с҃ же речѐ и҆м꙽. нѣсть прро̑҇кь бе́с чести, то́кмо въ ѿч҃ьствїи свое҆мъ, и҆ в домꙋ̀ свое҆м꙽. и҆ не сътвори т̂ꙋ си́лы мно́гы, за невѣрство и҆хъ·