Ostroh BibleЄвангеліє від св. Матвія, розділ 19
Шрифт:
Запис:
1
И бы́сть е҆гда сконча і҆с҃ словеса̀ сїѧ, пре́иде ѿ галиле́ѧ. и҆ прїиде в꙽ предѣлы і҆ю҆де́искїа, ѻ҆б онъ полъ і҆ѻрда́на. и҆ по немъ и҆доша наро́ди мно́ѕи, і҆ и҆сцѣли и҆хъ т̂ꙋ·
2
зач̑҇, о҃и·
3
И҆́ пристꙋпиша к немꙋ фарисе́е, и҆скꙋша́юще е҆го, и҆ гл҃аша е҆мꙋ. а҆ще достои҆тъ чл҃кꙋ пꙋсти́ти женꙋ свою по всѧ́кои винѣ; ѻ҆́нъже ѿвѣщавъ реч̑҇ и҆мъ. нѣ́сте ли чл̂и, ꙗ҆ко сътвори́выи и҆скони, мꙋжескїи полъ и҆ женьскїи сътворилъ ѧ҆̀ е҆сть; и҆ рече, сего ради ѻ҆ставитъ чл҃кь ѿц҃а свое҆го и҆ матере, и҆ прилѣпи́тсѧ к꙽ женѣ своеѝ, и҆ бꙋдета ѻ҆́ба в꙽ плоть е҆ді́нꙋ. ꙗ҆́коже ктомꙋ нѣ́ста два̀, но плоть е҆ді́на. е҆же ѹ҆бо б҃ъ съчета̀, чл҃кь да не разлꙋчае҆тъ·
4
Гл҃аша е҆мꙋ. что̀ ѹ҆бо моѷсїи заповѣда дати кни́гꙋ распꙋстнꙋю, и҆ ѿпꙋсти́ти ю҆̀; гл҃а и҆мъ, ꙗ҆́ко моѷсїи по жестосрьдїю ва́шемꙋ повелѣ вамъ пꙋстити жены ваша. и҆з начала же не бысть тако·
5
Гл҃ю же вамъ, ꙗ҆́ко и҆же а҆ще пꙋститъ женꙋ свою̀, развѣ словесе прелюбодѣина, и҆ ѻ҆женитсѧ и҆ною, прелюбы творить. и҆ женѧѝсѧ пꙋщени́цею, прелюбы дѣ́етъ·
6
Гл҃ашѧ е҆мꙋ ѹ҆ченицы̀ е҆го. а҆ще та́ко е҆сть вина̀ чл҃кꙋ съ женою, ѹ҆не е҆сть не жени́тисѧ·
7
ѻ҆нъ же рече и҆мъ. не всѝ в꙽мѣща́ютъ словесе сего̀, но и҆мъже дано̀ е҆́сть·
8
сꙋть б̂о скопцы̀, и҆же и҆з꙽ чре́ва ма́тер꙽нѧ родишѧсѧ та́ко. и҆ сꙋ́ть скопцы̀, и҆же скопи́шасѧ ѿ чл҃къ·
9
И҆ сꙋ́ть скопцы̀, и҆же и҆сказі́ша са́ми себе црс̑҇твїа ради нбс̑҇наго. могїи в꙽мѣ́стити, да в꙽мѣ́ститъ·
10
Тогда̀ приведо́ша к немꙋ дѣти, да рꙋцѣ възложит̑ на них̑, и҆ помо́литсѧ, ѹ҆чн҃цы же запрѣти́шѧ и҆мъ. і҆с҃ же рече и҆мъ. ѻ҆ста́вите дѣтїи, и҆ не възбранѧ́ите и҆мъ прїити къ мнѣ. таковы́хъ б̂о е҆сть црс̑҇тво нбс̑҇ное. и҆ възло́жъ на них̑ рꙋцѣ, ѿи́де ѿтꙋдꙋ·
11
зач̑҇, о҃ѳ·
12
И҆́ с̂е е҆ді́нъ нѣкїи пристꙋпль, рече емꙋ. ѹ҆чи́телю б҃лгїи, что бл҃го сътворю̀, да и́мам̑ живо́тъ вѣ́чныи; ѻ҆́нъ же рече е҆мꙋ. что м̂ѧ гл҃еши бла́га; никто́же бл҃гъ, то́кмо е҆ді́нъ б҃ъ. а҆ще ли хо́щеши внити в живот̑, съблюд̑и̑ за́повѣди·
13
Гл҃а е҆мꙋ, кы́а; і҆с҃ же рече. е҆же не ѹ҆бїеши, не прелюбы сътвори́ши, не ѹ҆кра́деши, не лжесвѣдѣтельствꙋеши. чтѝ ѿц҃а и҆ мт҃ре. и҆ възлю́биши и́скренѧго свое҆го ꙗ҆́ко самъ себѐ·
14
Гл҃а е҆мꙋ ю҆́ноша, вс̂ѧ сїа съхранихъ ѿ ю́ности моеа̀. что̀ е҆смь и҆ е҆ще не докончал꙽; рече е҆мꙋ і҆с҃. а҆ще хо́щеши съврьшенъ быти, и҆ди, продаждь и҆мѣнїе твоѐ, и҆ даждь ни́щымъ, и҆ і҆мѣти и́маши съкро́вище на нб҃си, и҆ грѧди в꙽ слѣдъ мене·
15
Слы́шав꙽ же ю́ноша сло́во, ѿи́де скорбѧ̀. бѣ б̂о и҆мѣ́а стѧжанїа мно́га. і҆с҃ же рече ѹ҆чн҃комъ свои҆мъ. а҆ми́нь гл҃ю вамъ, ꙗ҆́ко не ѹ҆добъ бога́тыи вни́детъ в꙽ црс̑҇тво нбс̑҇ное·
16
Пакы же гл҃ю вамъ. ꙗ҆ко ѹ҆добѣе е҆сть вельбꙋ́дꙋ сквозѣ и҆глѣны ѹ҆ши проити, неже бога́тꙋ в꙽ црс̑҇твїе бж҃їе вни́ти·
17
Слы́шавше же ѹ҆чн҃цы е҆го, дивлѧ́хꙋсѧ ѕѣло, гл҃юще. кто̀ ѹ҆бо может̑ сп҃сенъ быти; възрѣвь же і҆с҃, рече и҆мъ. ѿ чл҃къ с̂е невъзмо́жно е҆сть, ѿ бг҃а же вс̂ѧ възмо́жна·
18
Тогда̀ ѿвѣща́въ петръ, речѐ е҆мꙋ. с̂е м̂ы ѻ҆ста́вихомъ вс̂ѧ, и҆ в꙽ слѣ́дъ тебе и҆до́хомъ. что̀ ѹ҆бо бꙋ́детъ намъ; і҆с҃ же речѐ и҆мъ. а҆ми́нь гл҃ю вамъ. ꙗ҆́ко вы̀ шед̑шеѝ по мнѣ, в꙽ па́кы бытїе, е҆гда̀ сѧ́детъ сн҃ь члчс̑҇кїи на престо́лѣ сла́вы своеа̀, сѧ́дете и҆ в̂ы на двоюна́десѧте престо́лꙋ, сꙋдѧ́ще ѻ҆бѣмана́десѧте колѣнома і҆ил҃евома·
19
И҆ всѧ́къ и҆же ѻ҆ста́витъ домъ, и҆ли бра́тїю, и҆ли сестры̀, и҆ли ѿца, и҆ли ма́тере, и҆ли женꙋ, и҆ли чѧда, или се́ла, и҆́мени мое҆го ради, стори́цею прїиметъ, и҆ животъ вѣ́чныи наслѣдитъ·
20
Мно́ѕи же бꙋ́дꙋтъ прьви, пслд̑ѣнїи. и҆ послд̑ѣни, прьвїи·