Ostroh BibleЄвангеліє від св. Матвія, розділ 22
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, п҃ѳ·
2
И ѿвѣщавъ і҆с҃, пакы реч̑҇ и҆мъ в꙽ при́тчахъ гл҃ѧ. ѹ҆подобисѧ црс̑҇твїе нбс̑҇ное чл҃кꙋ цр҃ꙋ, и҆же сътвори бракы сн҃ꙋ свое҆мꙋ. и҆ посла̀ рабы своѧ призвати зва́ныѧ на́ бракы, и҆ не хотѧхꙋ прїити·
3
Па́кы посла̀ и҆́ны рабы гл҃ѧ. рцѣте зва́нымъ·
4
Се ѻ҆бѣды мои ѹ҆гото́вахъ. ю́нцы моѝ и҆ ѹ҆питаннаѧ и҆сколе́на, и҆ вс̂ѧ гото́ва, прїидѣте на́ бракы·
5
ѻ҆ни же небре́гше ѿи҆до́ша, ѻ҆́въ ѹ҆бо на село своѐ, ѻ҆́в꙽ же на кꙋплѧ своѧ. про́чїи же е҆́мше рабы е҆го, досади́шѧ и҆мъ, и҆ ѹ҆би́шѧ и҆хъ. и҆ слы́шавъ цр҃ь то́й, разгнѣвасѧ. и҆ пославъ воѧ своѧ, погꙋбѝ ѹ҆бїица ѻ́ны, и҆ гра́дъ и҆хъ заж꙽же·
6
Тогда гл҃а рабомъ свои҆мъ, бракъ ѹ҆бо гото́въ е҆сть. ѕва́нїи же не бы́ша досто́ини·
7
И҆дѣте ѹ҆бо на и҆схо́дищѧ пꙋтїи, и҆ е҆ли́цѣхъ а҆ще ѻ҆брѧщете, призовѣте на бракы·
8
І҆ и҆з꙽шед̑ше раби ѻ҆ни на распꙋтїѧ, събра́шѧ всѣхъ, е҆ли́цѣхъ ѻ҆брѣто́шѧ злы́ѧ же и҆ до́брыѧ. і и҆сполнисѧ бра́къ възлежа́щихъ·
9
Вшд̑е же цр҃ь ви́дѣти възлежа́щихъ. видѣ т̂ꙋ чл҃ка не ѻ҆болчена въ ѻ҆дѣа́нїе бра́чное·
10
И҆ гл҃а е҆мꙋ, дрꙋ́же, ка́ко вни́де сѣмо, не и҆мы̀ ѻ҆дѣа́нїа бра́чна; ѻ҆́н же ѹ҆мол꙽че·
11
Тогда̀ рече цр҃ь слꙋгамъ. свѧза́вше е҆мꙋ рꙋцѣ и҆ ноѕѣ, възмѣте е҆го и҆ в꙽ве́рѕѣте, въ тмꙋ̀ кромѣшнꙋю. т̂ꙋ бꙋ́детъ плачь и҆ скрежетъ зꙋбомъ. мно́ѕи б̂о сꙋть звани, мало же и҆збра́нныхъ·
12
зач̑҇,ч҃·
13
Тогда шд̑еше фарїсе́е, совѣтъ прїе́м꙽ше, ꙗ҆́ко да ѻ҆больстѧть е҆го словом꙽. и҆ посылаютъ к немꙋ ѹ҆чн҃кы своа̀ съ и҆родїѧ́ны, гл҃юще. ѹ҆чи́телю, вѣмы ꙗ҆ко и́стиненъ е҆си, и҆ пꙋти бж҃їю въи́стинꙋ ѹ҆чи́ши, и҆ не ради́ши ни ѻ҆ ком꙽же. не бо̀ зри́ши на лице чл҃ком꙽. рц̂и ѹ҆бо намъ, что̀ ти сѧ мни́тъ; досто́ино ли е҆сть дати кинсо́нь кесаре́ви, и҆ли н̂и; разꙋмѣвь же і҆с҃ лꙋка́в꙽ство и҆хъ, рече. что м̂ѧ и҆скꙋшѧ́ете лицемѣ́ри; покажи́те м̂и злати́цꙋ кинсо́ннꙋю. ѻ҆ни́ же принесо́ша е҆мꙋ пѣнѧзь. и гл҃а и҆мъ, чїи ѻ҆́бразъ се́й и҆ написа́нїе; гл҃аша е҆мꙋ, кесарев꙽·
14
Тогда̀ гл҃а и҆мъ. въздади́те ѹ҆бо кесаре́ва кесаре́ви. и҆ бж҃їа бв҃и·
15
И҆ слы́шавше, диви́шасѧ. і҆ ѻ҆ста́вльше е҆го ѿи҆до́ша·
16
зач̑҇, ч҃а·
17
В то́й дн҃ь пристꙋпи́шѧ к немꙋ сад꙽дꙋке́е, и҆же гл҃ют̑ не бы́ти въскр҃се́нїю. и҆ въпроси́ша е҆го, гл҃юще. ѹ҆чи́телю, моѷсїи рече. а҆ще кт̂о ѹ҆́мретъ не и҆мы̀ чѧ́дъ, да по́иметъ братъ е҆го женꙋ его, и҆ въскр҃ситъ сѣмѧ бра́та свое҆го. бѣше же в насъ сед̑мь братїа, и҆ пе́рвыи ѻ҆женьсѧ ѹ҆мре, и҆ не и҆мы̀ сѣмене, ѻ҆стави женꙋ свою бра́тꙋ свое҆мꙋ. та́кожд̑е же и҆ вторыи, и҆ тре́тїи, даже до седмаго·
18
Послѣди же всѣхъ ѹ҆мре и҆ жена. в꙽ въскр҃шенїе ѹ҆бо, кото́раго ѿ сед̑михъ бꙋ́детъ жена; вси б̂о и҆мѣша ю҆̀·
19
ѿвѣщавь же і҆с҃, рече и҆мъ. прельща́етесѧ, не вѣ́дѧще писа́нїа, ни си́лы бж҃їа. в꙽ въскр҃се́нїе б̂о ни же́нѧтсѧ ни посага́ютъ. н̂о ꙗ҆́ко а҆́гг҃ли бж҃їи на нб҃си сꙋть. ѻ҆ въскр҃сенїи же мр҃твыхъ, нѣсте ли чл̂и рече́наго вамъ бг҃ом꙽, гл҃ющемъ. а҆зъ е҆смь б҃ъ а҆враа́мовъ, и҆ б҃ъ и҆саа́ковъ, и҆ б҃ъ і҆а́ковль; нѣсть б҃ъ, б҃ъ мр҃твыхъ, н̂о б҃ъ живых̑·
20
И҆ слы́шавше народи, дивлѧ́хꙋсѧ ѻ҆ ѹ҆ченїи е҆го·
21
зач̑҇, ч҃в·
22
Фарисе́е же слы́шавше ꙗ҆ко посрами сад̑дꙋке́ѧ. събра́шѧсѧ в꙽ кꙋ́пѣ·
23
И҆ въпроси е҆ді́нъ ѿ них̑ зако́ноѹ҆чи́тель, и҆скꙋша́ѧ е҆го, и҆ гл҃ѧ. ѹ҆чи́телю, каа̀ за́повѣдь болши е҆сть в꙽ зако́нѣ; і҆с҃ же рече е҆мꙋ. възлю́биши г҃а б҃а твое҆го всѣмъ срд̑цемъ твои҆мъ. и҆ всею дш҃ею твоею, и҆ всею мы́слїю твоею̀·
24
Си̂ е҆сть прьваа и҆ болшаа за́повѣдь·
25
Втора́а же подобна е́й. възлю́биши и́скренѧго твое҆го ꙗ҆́ко самъ себе. в сїю ѻ҆бою̀ за́повѣдїю весь законъ и҆ прро̑҇цы ви́сѧтъ·
26
Събраном꙽ же фарїсеѻм̑, въпроси и҆хъ і҆с҃, гл҃ѧ. что сѧ вамъ мнитъ ѻ҆ х҃ѣ, чїи е҆сть сн҃ъ; гл҃аша е҆мꙋ, дввд̑ъ·
27
Гл҃а и҆мъ. како ѹ҆бо дв҃дъ дх҃омъ г҃а е҆го нарицаетъ гл҃ѧ. рече г҃ь гв҃и мое҆мꙋ, сѣди ѻ҆деснꙋю мене, до́ндеже положꙋ врагы твоѧ под̑но́жїе нога́ма твои́ма·
28
а҆ще ѹ҆бо дв҃дъ нарицает̑ е҆го г҃а, и҆ ка́ко сн҃ь е҆мꙋ е҆сть; и҆ никтоже можа́ше ѿвѣщати е҆мꙋ словесѐ, ниже смѣ́аше кт̂о ѿ того дн҃е въпроси́ти е҆го ктомꙋ·