Ostroh BibleЄвангеліє від св. Матвія, розділ 24
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, ч҃з·
2
И изшед̑ і҆с҃, и҆дѧше ѿ цр҃кве. и҆ пристꙋпи́шѧ к немꙋ ѹ҆ченицы е҆го, показати е҆мꙋ зданїа цр҃ко́внаа. і҆с҃ же рече и҆мъ. видите ли вс̂ѧ сїа; а҆ми́нь гл҃ю вамъ, не и҆́мать ѻ҆стати здѣ ка́мень на ка́мени, е҆же не разори́тсѧ·
3
зач̑҇, ч҃и·
4
Сѣдѧ́щꙋ же е҆мꙋ на горѣ е҆леѻ́н꙽стѣи, пристꙋпи́ша к немꙋ ѹ҆ченицы на е҆ді́нѣ гл҃юще. рц̂и намъ, когда сїа бꙋ́дꙋтъ; и҆ что е҆сть зна́менїе твоего прише́ствїа и҆ кончи́на вѣкꙋ; и҆ ѿвѣща́въ і҆с҃, рече и҆мъ. блюдѣте, да никтоже васъ прельсти́тъ. мно́ѕи б̂о прїидꙋтъ въ и҆мѧ моѐ, гл҃юще, а҆́зъ е҆смь х҃с, и҆ мно́гы прельстѧтъ·
5
Ѹ҆́слы́шати же и҆мате брани, и҆ слы́шанїа бра́немъ. зри́те, не ѹ҆жаса́итесѧ. подоба́етъ б̂о всѣмъ си́мъ быти. н̂о не тогда е҆сть кончи́на. въста́нетъ б̂о ѧ҆зы́къ на ѧ҆ѕы́къ, и҆ црс̑҇тво на црс̑҇тво·
6
И҆ бꙋ́дꙋтъ глади и па́гꙋбы и трꙋ́си по мѣста. всѧ же сїа нача́ло болѣзнемъ·
7
Тогда̀ предадѧтъ вы̂ в꙽ ско́рби, и҆ ѹ҆бїю́тъ в̂ы, и҆ бꙋ́дете ненави́дими всѣми ѧ҆зы́кы, и҆мени мое҆го ради·
8
И҆ тогда̀ събла́знѧтъсѧ мно́ѕи, и҆ дрꙋгъ дрꙋга предадѧтъ, и҆ възненавидит̑ дрꙋгъ дрꙋга·
9
И҆ мно́ѕи л꙽же прро̑҇цы в꙽ста́нꙋт꙽, и҆ прельстѧтъ многыа, и҆ за ѹ҆мно́женїе беза́конїа, и҆зсѧ́кнетъ любы̀ мно́гыхъ·
10
зач̑҇, ч҃ѳ·
11
Претръпѣ́выи же до конца̀, то́и сп҃сетсѧ·
12
и҆ проповѣ́стьсѧ сїе е҆ѵг̑҇лїе цр҃ьствїа, по все́и вселе́ннѣи, въ свѣдѣтельство всѣмъ ѧ҆ѕы́комъ, и҆ тогда̀ прїидет̑ кончи́на·
13
Є҆гда ѹ҆бо ѹ҆́зрите мр́ьзость запꙋстѣ́нїа, рече́нꙋю дани́иломъ прро̑҇комъ, стоащꙋ на мѣ́стѣ ст҃ѣ, и҆же чте́тъ да разꙋмѣ́етъ·
14
Тогда̀ сꙋщїи въ и҆юде́и, да бѣжа́тъ на горы. і҆ и҆же на кровѣ, да не схо́дит̑ взѧти ꙗ҆же в домꙋ е҆го. і҆ и҆же на селѣ, да не възврати́тсѧ в꙽спѧт̑ взѧти ри́зъ свои҆хъ·
15
Горе же непразд̑ным̑, и҆ доѧ́щимъ в тыѝ дн҃и·
16
Моли́те же сѧ, да не бꙋ́детъ бѣжъство ваше зимѣ, ни в сꙋбо́тꙋ·
17
бꙋ́детъ б̂о тогда ско́рбъ ве́лїа, ꙗ҆кова же́ нѣ́сть была ѿ начѧ́ла ми́рꙋ, доселѣ, ниже и҆́мать быти·
18
и҆ а́ще не бышѧ прекрати́лисѧ дн҃їе тїи, не бы̀ ѹ҆бо спасла́сѧ всѧ́ка плоть. и҆збра́нныхъ же ради прекратѧт̑ сѧ дн҃їе тїи·
19
Тогда а҆ще кт̂о речетъ вамъ. с̂е здѣ х҃с, и҆ли ѻ҆́ндѣ, не и҆мѣте вѣры·
20
в꙽ста́нꙋтъ б̂о лжехристи и҆ л꙽же прро̑҇цы, и҆ дадѧ́тъ знаменїѧ ве́лїа и҆ чюдеса, ꙗ҆́коже прельстити а҆ще възможно і҆ и҆з꙽бранныа·
21
с̂е преже рѣхъ вамъ·
22
а҆ще ѹ҆бо рекꙋтъ вам̑. с̂е в꙽ пꙋсты́ни ес̑҇, не и҆зыдѣте. с̂е въ скро́вищыхъ, не и҆мѣте вѣры·
23
зач̑҇, р҃·
24
Ꙗ҆́коже б̂о мо́лнїи и҆схо́дитъ ѿ въсто́къ, и҆ ꙗ҆влѧ́етсѧ до западъ, та́ко бꙋ́детъ и҆ прише́ствїе сн҃а чл҃чьскаго·
25
идеже б̂о а҆ще бꙋ́детъ трꙋпъ, та́мо съберꙋтсѧ ѻ҆рлѝ·
26
А҆бїе же по скорби дн҃їи тѣхъ, слн҃це поме́р꙽кнетъ и҆ лꙋна̀ не да́стъ свѣта свое҆го, и҆ ѕвѣзды спа́днꙋтъ с꙽ нб҃се, и҆ си́лы нбс̑҇ныѧ подвигнꙋтсѧ·
27
И҆ тогда ꙗ҆́витсѧ зна́менїе сн҃а члчс̑҇каго на нб҃си·
28
И҆ тогда̀ въспла́чютсѧ вс̂ѧ колѣна земнаѧ. и҆ ѹ҆́ѕрѧтъ сн҃а члчс̑҇каго грѧдꙋща на ѻ҆блацѣхъ нб҃сныхъ, съ си́лою и҆ сла́вою мно́гою. и҆ по́слетъ а́гг҃лы своа, съ трꙋ́бнымъ гла́сомъ ве́лїемъ, и҆ съберꙋтъ и҆збра́нныѧ е҆го ѿ четы́рех꙽ вѣтръ, ѿ конецъ нб҃съ, до коне́цъ и҆хъ. ѿ смоко́вница же наѹ҆чи́тесѧ при́тчи·
29
е҆гда ѹ҆же вѣйа еа̀ бꙋдꙋтъ мла́да, и҆ листвїе прозѧ́бнетъ·
30
вѣ́дите ꙗ҆ко бли́зъ е҆сть жа́тва·
31
та́ко и҆ в̂ы, е҆гда ви́дите сїа вс̂ѧ, вѣдите ꙗ҆́ко близъ е҆сть при две́рехъ·
32
зач̑҇, р҃а·
33
А҆́ми́нь гл҃ю вамъ, не мимои҆́детъ род̑ сей, до́ндеже вс̂ѧ сїа бꙋ́дꙋтъ. н҃бо и҆ землѧ ми́мои҆́детъ, словеса же моѧ не ми́мои҆дꙋтъ·
34
зач̑҇, р҃в·
35
Ѡ҆ дн҃и же томъ, и҆ часѣ, никто́же вѣсть. ни а́гг҃ли нбс̑҇нїи, то́кмо ѿц҃ъ мои е҆ді́нъ·
36
Ꙗ҆́коже б̂о бысть въ дн҃и но́евы, та́ко бꙋдет̑ и҆ пришествїе сн҃а члчс̑҇каго·
37
Ꙗ҆́коже б̂о бѣхꙋ въ дн҃и преже пото́па, ꙗ҆дꙋще же и҆ пїюще. женѧ́щесѧ и҆ посага́юще, до негоже дн҃е вни́де но́е в ковчег̑҇, и҆ не ѹ҆вѣ́дѣша, дон꙽деже прїиде вода̀, и҆ взѧт̑ вс̂ѧ, та́ко бꙋ́дет̑ и҆ пришествїе сн҃а члчс̑҇каго·
38
Тогда̀ дв̂а бꙋдета на селѣ, е҆ді́нъ поемлет̑сѧ а҆ дрꙋгі́и ѻ҆ставлѧет̑сѧ. дв̂ѣ мелющи в꙽ же́рновах̑, е҆ді́на пое́млет̑сѧ, и҆ е҆ді́на ѻ҆ставлѧ́етсѧ·
39
зач̑҇, р҃г·
40
Бди́те ѹ҆бо, ꙗ҆ко не вѣсте в꙽ кі́и часъ г҃ь вашъ прїидетъ·
41
Се же вѣдите ꙗ҆́ко а҆ще б̂ы вѣдалъ до́мꙋ влд̑ка, в꙽ кꙋю страждꙋ тать прїидетъ, бдѣлъ ѹ҆бо б̂ы, и҆ не бы далъ под̑копа́ти хра́ма свое҆го, сего ради и҆ в̂ы бꙋдѣте гото́ви, ꙗ҆ко в о́ньже часъ не мнитѐ, сн҃ъ члчс̑҇кїи прїидетъ·
42
Кт̂о ѹ҆бо е҆сть вѣрныи рабъ и҆ мꙋ́дрыи. е҆гоже поста́вит̑ господи́нъ е҆го над̑ до́момъ свои́м꙽. е҆же даа́ти и҆мъ пи́щꙋ въ времѧ и҆хъ; блаже́нъ рабъ то́и, е҆гож̑ пришед̑ господинъ е҆го, ѻ҆брѧ́щетъ та́ко творѧща. а҆ми́нь гл҃ю вамъ, ꙗ҆ко над̑ всѣмъ и҆мѣнїемъ свои҆мъ поста́витъ е҆го·
43
А҆ще ли же речет̑ злы́и ра́бъ то́и в꙽ срд̑ци своем꙽, коснитъ господинъ мои прїитѝ, и҆ начнетъ би́ти клеврѣты своѧ, ꙗ҆́сти же и҆ пи́ти съ пїа́ницами. прїидетъ господи́нъ раба того, в꙽ дн҃ь в оньже не чае҆тъ, и҆ в часъ въ ньже не вѣсть, и҆ проте́шетъ е҆го по́лъма, и҆ часть е҆го с невѣ́рными положитъ. т̂ꙋ бꙋд́етъ плачъ и҆ скрежет꙽ зꙋбомъ.