Ostroh BibleЄвангеліє від св. Матвія, розділ 26
Шрифт:
Запис:
1
И бысть е҆гда сконча̀ і҆с҃ словеса̀ сїа вс̂ѧ, рече ѹ҆чн҃комъ свои҆мъ·
2
зач̑҇, р҃з·
3
Вѣсте ꙗ҆́ко по двою̀ дн҃ю па́сха бꙋдетъ, и҆ сн҃ъ члчс̑҇кїи преданъ бꙋдетъ на пропѧ́тїе·
4
Тогда̀ събра́шасѧ а҆рхїере́е и҆ кни́жницы и҆ ста́рцы людъстїи, в꙽ дворъ а҆рхїере́ѻвъ, гл҃емаго каіа́фа, и҆ съвѣщашѧ, да і҆с҃а лестїю и҆мꙋтъ, и҆ ѹ҆бїютъ. гл҃ахꙋ же, н̂о не в꙽ пра́зник꙽, да не мо́лъва бꙋдетъ в лю́дехъ·
5
зач̑҇, р҃и·
6
І҆с҃ꙋ же бы́вшꙋ въ виѳанїи, в домꙋ симона прокаженаго, пристꙋпѝ к немꙋ жена, стклѧницꙋ мѷра и҆мꙋщи многоцѣ́ннаго, и҆ възлива́ше на главꙋ е҆го възлежа́щꙋ. видѣвше же ѹ҆чн҃ицы е҆го, негодова́шѧ гл҃юще, чосо рад̑и̑ ги́бель сїа бысть; можа́ше б̂о с̂е мѷро продано̀ быти на мно́ѕѣ, и҆ датисѧ ни́щимъ. разꙋмѣв же і҆с, рече и҆мъ что трꙋжае҆те женꙋ̀; дѣ́ло б̂о добро̀ съдѣ́ла ѻ҆ мнѣ. всегда̀ б̂о ни́щих̑ и҆́мате с꙽ собою̀, мене же не всегда и҆́мате. възлїа́вши б̂о сїа мѷро с̂е на тѣло моѐ, на погребенїе м̂ѧ сътвори. а҆ми́нь гл҃ю вамъ. и҆дѣже а҆ще проповѣ́дано бꙋ́детъ е҆ѵг̑҇лїе сѐ въ всемъ ми́рѣ, рече́тсѧ, і҆ е҆же сътвори сїа в꙽ па́мѧть е҆ѧ̀.
7
Тогда шед̑ е҆дінъ ѿ ѻ҆боюна́десѧте, гл҃емыѝ і҆ю́да и҆скарїѻ́тъскїи къ а҆рхїе҆ре́ѻмъ рече. что̀ м̂и хо́щете да́ти, и҆ а҆зъ вамъ предамъ е҆го̀·
8
ѻ҆ни же поста́виша е҆мꙋ тридесѧте сре́бреник̑҇. и҆ ѿтолѣ и҆ска́ше подобна времене, да е҆го предасть·
9
В пе́рвыи же дн҃ь ѻ҆прѣ́сночныи, пристꙋпи́ша ѹ҆чн҃цы і҆с҃ови гл҃юще е҆мꙋ. гд̂ѣ хо́щеши ѹ҆гото́ва҆емъ т̂и ꙗ҆́сти пасхꙋ; ѻ҆́н же реч̑҇. и҆дѣте въ́ градъ къ ѻ́нсїци, и҆ рцѣте е҆мꙋ, ѹ҆читель гл҃етъ, врѣмѧ моѐ бли́зъ е҆сть, ѹ҆ тебе сътворю па́схꙋ съ ѹ҆чн҃кы мои́ми. и҆ сътвори́ша ѹ҆ченицы, ꙗ҆́коже повелѣ и҆мъ і҆с҃, и҆ ѹ҆гото́вашѧ па́схꙋ·
10
Вечерꙋ же бы́вшꙋ, възлежа́ше съ ѻ҆бѣманадесѧте ѹ҆ченико́ма·
11
І҆ ꙗ҆́дꙋ́щемъ и҆мъ, рече. а҆ми́нь гл҃ю вамъ, ꙗ҆́ко е҆ді́нъ ѿ васъ предасть м̂ѧ·
12
И҆ скорбѧ́ще ѕѣло, начашѧ гл҃ати е҆мꙋ е҆ді́нъ кожд̑о и҆хъ. е҆да а҆зъ е҆смъ г҃и; ѻ҆́н же ѿвѣщавъ рече. ѻ҆мочи́выѝ съ мною в соли́ло рꙋ́кꙋ, тои м̂ѧ предасть. сн҃ъ же члчс̑҇кїи и҆́детъ, ꙗ҆коже е҆сть пи́сано ѻ҆ немъ. го́ре же чл҃кꙋ томꙋ, и҆́мже сн҃ъ члчс̑҇кїи предастъсѧ, добро̀ б̂ы бы́ло е҆мꙋ, а҆ще сѧ не бы ро́дилъ чл҃къ то́и·
13
ѿвѣщав же і҆ѹ́да предааѝ е҆го, рече. е҆да а҆зъ е҆смъ, рав꙽ви; гл҃а е҆мꙋ, т̂ы рече·
14
Ꙗ҆́дꙋщемъ же и҆мъ, прїемъ і҆с҃ хлѣбъ, и҆ блс̑҇ви́въ, преломи, даѧ́ше ѹ҆чн҃комъ, и҆ рече. прїимѣте, і҆ ꙗ҆ди́те, с̂е е҆сть тѣ́ло моѐ. и҆ прїем꙽ ча́шꙋ, хвалꙋ̀ въздавъ, дастъ и҆м꙽ гл҃ѧ. пїите ѿ неа̀ вс̂и. сѐ бо е҆сть кров̑҇ моа̀ но́ваго завѣта, ꙗ҆́же за мно́гыѧ̀ и҆злива́ема, въ ѻ҆ставле́нїе грѣховъ·
15
Гл҃ю же вамъ, ꙗ҆́ко не и҆́мамъ пи́ти ѿ нн҃ѣ ѿ сего плода̀ ло́знаго, до́ дн҃е того, е҆гда и҆̀ пїю с вами но́во въ црс̑҇твїи ѿц҃а мое҆го·
16
И҆ въспѣв꙽ше, изидо́шѧ в꙽ го́рꙋ е҆леѻ́нскꙋю·
17
Тогда гл҃а и҆мъ і҆с҃. вс̂и в̂ы събла́знитесѧ ѻ҆ мнѣ в но́щъ сїю̀. пи́сано б̂о е҆сть·
18
Поражꙋ па́стырѧ, и҆ разы́дꙋтсѧ ѻ҆вцѧ ста́да по въскр҃се́нїи же мое҆мъ, варѧ́ю в̂ы в꙽ галиле́ѝ. ѿвѣщав же петръ, рече е҆мꙋ. а҆ще и҆ вс̂и събла́знѧтсѧ ѻ҆ тебѣ а҆зъ николиже съблажнюсѧ·
19
Рече е҆мꙋ і҆с҃. а҆ми́нь гл҃ю тебѣ, ꙗ҆ко в сїю нощь прежд̑е да́же а҆лекто́ръ не възгласи́тъ, тр̂икра́ты ѿве́ржешисѧ мене·
20
Гл҃а е҆мꙋ петръ. а҆ще м̂и е҆сть и҆ ѹ҆мрети с тобою, не ѿвр́ъгꙋсѧ тебѐ·
21
такоже и҆ вс̂и ѹ҆ченицы рѣша·
22
Тогда̀ прїиде с ними і҆с҃ в꙽ весь, нарица́емꙋю геѳсїмани·
23
И҆ гл҃а ѹ҆чн҃комъ. сѣди́те т̂ꙋ, дондеже шд̑е помолю́сѧ тамо. и҆ пое҆мъ петра и҆ ѻ́ба сн҃а зеведе́ѻва, начѧтъ скорбѣти и҆ тꙋжи́ти·
24
Тогда гл҃а им̑ і҆с҃, приско́рбна е҆сть дш҃а моа̀ до см҃ръти. пожд̑и́те зд̂ѣ, и҆ бди́те съ мно́ю·
25
И҆ прешедъ ма́ло, падѐ на лици свое҆мъ молѧсѧ и҆ гл҃ѧ. ѿч҃е мо́и. а́ще възможно е҆сть, да ми́мои҆́детъ ѿ мене чаша сїа. ѻ҆баче не ꙗ҆коже а҆зъ хощꙋ, н̂о ꙗ҆́коже т̂ы·
26
И҆ пришд̑е къ ѹ҆чн҃комъ, и҆ ѻ҆брѣте и҆хъ спѧ́щѧ. и҆ гл҃а петро́ви. та́ко ли, не възмого́сте е҆ді́наго часа̀ побдѣти со мною; бди́те и҆ моли́тесѧ, да не вни́дете в напасть. дх҃ь б̂о бо́дръ, пло́ть же немощ꙽на·
27
паки втори́цею шд̑е, помоли́сѧ, гл҃ѧ. ѻ҆ч҃е мои, а҆ще не мо́жетъ сїа ча́ша ми́мои҆ти ѿ мене, а҆ще не пїю еа̀, бꙋди во́лѧ твоа̀·
28
и҆ пришд̑е ѻ҆брѣте и҆хъ па́ки спѧ́щѧ, бѣ́ста б̂о и҆мъ ѻ҆́чи ѻ҆тѧготѣнѣ. и҆ ѻ҆ста́вль и҆хъ, шедъ паки, помоли́сѧ трети́цею, тожд̑е сло́во ре́къ·
29
Тогда прїиде къ ѹ҆чн҃комъ свои҆мъ, и҆ гл҃а и҆мъ. спи́те про́чее и҆ почиваите. с̂е прибли́жисѧ часъ, и҆ сн҃ъ члчс̑҇кїи предае҆тсѧ в рꙋкы грѣшникомъ. в꙽ста́нѣте, и́дем̑. с̂е прибли́жисѧ предааѝ м̂ѧ·
30
И҆ е҆ще е҆мꙋ гл҃ющꙋ, с̂е і҆ѹ́да е҆ді́нъ ѿ ѻ҆боюнадесѧте прїиде, и҆ с нимъ народ̑ мно́гъ, съ ѻ҆рꙋжїемъ, и҆ дреко́льми, ѿ а҆рхїере́и и҆ ста́рецъ люд̑скыхъ·
31
Предааѝ же е҆го, дасть и҆мъ зна́менїе, гл҃ѧ. е҆гоже а҆ще лобжꙋ̀, то́и е҆сть, и҆мѣте е҆го·
32
І҆ а́бїе пристꙋпль къ і҆с҃ови, рече. радꙋисѧ равви, и҆ ѻ҆блобыза е҆го·
33
І҆с҃ же рече е҆мꙋ. дрꙋже твори на неже е҆си прише́лъ; тогда̀ пристꙋ́пльше, възложи́ша рꙋцѣ на і҆с҃а, и҆ ѧ́ша е҆го·
34
И҆ с̂е е҆ді́нъ ѿ сꙋщыхъ съ і҆с҃омъ, простеръ рꙋкꙋ̀, и҆звлечѐ нож̑ сво́и, и҆ ѹ҆да́ри раба а҆рхїере́ѻ҆ва, и҆ ѹ҆рѣ́за е҆мꙋ ѹ҆хо·
35
тогда гл҃а е҆мꙋ і҆с҃, възврати ножъ свои в мѣсто е҆го. вс̂и б̂о прїе́мшеѝ ножъ, ножем̑ поги́бнꙋт꙽·
36
И҆л̂и мниттисѧ ꙗ҆́ко не могꙋ нн҃ѣ ѹ҆моли́ти ѿц҃а мое҆го, и҆ пред̑ставитъ м̂и вѧ́ще и́ли дв̂анадесѧте легеѻ́на а҆гг҃лъ; ка́коже ѹ҆бо сбꙋ́дѹт̑сѧ писа́нїа, ꙗ҆́ко та́ко подобает̑ быти; в꙽ то́и часъ рече і҆с҃ наро́дом̑. ꙗ҆́ко на разбо́иника ли и҆зыдо́сте съ ѻ҆рꙋжїем̑ и҆ дреколми ꙗ҆ти м̂ѧ. по всѧ дн҃и при вас̑҇ сѣдѣхъ в꙽ цр҃къви ѹ҆ча, и҆ не ꙗ҆сте мене·
37
Се же вс̂е быс̑҇ да с꙽бꙋ́дꙋт꙽сѧ писанїа прро̑҇чьскаѧ·
38
Тогда ѹ҆ченицы вс̂и ѻ҆ставльше е҆го бѣжа́шѧ·
39
зач̑҇, р҃ѳ·
40
Воини же е́мше і҆с҃а, ведоша к꙽ каі҆а҆фѣ а҆рхїере́ѻ҆ви, и҆дѣже книжницы и҆ ста́рци събра̂шасѧ. петръ же и҆дѧше по немъ и҆здале́че до двора а҆рхїере́ѻ҆ва, и҆ вшед̑ внꙋтръ, сѣдѧ́ше съ слꙋга́ми, ви́дѣти кончі́нꙋ. а҆рхїере́е же и҆ ста́рцы, и҆ со́нмъ весь, и҆скахꙋ лж꙽е свѣдѣтельства на і҆с҃а, ꙗ҆ко да ѹ҆бїют̑ е҆го, и҆ не ѻ҆брѣтахꙋ. и҆ мно́гомъ лже свѣдѣтелемъ пристꙋ́пльшемъ, не ѻ҆брѣто́шѧ·
41
Послѣди же пристꙋпи́вша дв̂а лже свѣдѣтелѧ, рѣ́ста. сей рече. могꙋ̀ разори́ти цр҃ков꙽ бж҃їю, и҆ треми дн҃ьми създа́тї ю҆̀. и҆ въстав̑҇ а҆рхїере́и, рече е҆мꙋ. ничесоже ли ѿвѣщавае҆ши, чт̂о сїи на тѧ свѣдѣтельствꙋютъ; і҆с҃ же млъча́ше·
42
и҆ ѿвѣща́въ а҆рхїере́и, рече е҆мꙋ. заклина́ю т̂ѧ бг҃омъ живы́мъ, да рече́ши нам̑, а҆ще т̂ы е҆си х҃с, сн҃ъ бж҃їи·
43
Гл҃а е҆мꙋ і҆с҃. т̂ы рече. ѻ҆ба́че гл҃ю вам̑. ѿсе́лѣ ѹ́зрите сн҃а члчс̑҇каго сѣдѧ́ща ѻ҆деснꙋю си́лы, и҆ грѧдꙋща на ѻ҆блацѣхъ нбс̑҇ныхъ·
44
Тогда̀ а҆рхїере́й растръза ри́ѕы своа̀ гл҃ѧ. ꙗко хꙋлꙋ гл҃а. чт̂о и҆ е҆ще требꙋе҆мъ свѣдѣтелїи; с̂е нн҃ѣ слы́шасте хꙋлꙋ е҆го. что̀ сѧ вамъ мнитъ; ѻ҆ниже ѿвѣща́вше рѣшѧ, пови́ненъ е҆сть смръти·
45
Тогда̀ заплева́шѧ лице е҆го, и҆ па́кости е҆мꙋ дѣѧ́хꙋ·
46
ѡ҆́ви же за лани́тꙋ ѹ҆дари́шѧ гл҃юще, прорцѝ намъ х҃е кт̂о е҆сть ѹ҆дареѝ т̂ѧ; пе́тръ же внѣ сѣдѧше в꙽ дворѣ·
47
И҆ пристꙋпи к немꙋ еді́на рабы́ни гл҃ющи. и҆ ты̀ б̂ѣ съ і҆с҃омъ галиле́искымъ·
48
ѡ҆́нже ѿвръж́есѧ пред̑ всѣми гл҃ѧ. не вѣмъ чт̂о гл҃еши. и҆зшед̑шꙋ же е҆мꙋ къ вратомъ, ѹ҆зрѣ е҆го дрꙋга́а, и҆ гл҃а сꙋщим̑ т̂ꙋ. и сей б̂ѣ съ і҆с҃омъ назореѻ҆мъ. и҆ па́кы ѿвръжесѧ с клѧтвою, ꙗ҆ко не зна́ю чл҃ка. по малѣ же пристꙋпи́вше стоѧ́щеѝ. рѣшѧ петро́ви, въи҆стинꙋ и҆ ты ѿ нихъ е҆си. и҆б̂о бесѣда твоа̀ ꙗ҆вѣ т̂ѧ творитъ·
49
Тогда начатъ роти́тисѧ и҆ клѧтисѧ, ꙗ҆́ко не зна́ю чл҃ка·
50
і҆ а҆бїе пѣтелъ въз꙽гласѝ·
51
И҆ помѧнꙋ̀ петръ гл҃ъ і҆с҃овъ, рече́ныи е҆мꙋ. ꙗ҆́ко преже да́же пѣтел꙽ не възгласитъ, тр̂и кра́ты ѿвръжешисѧ мене. і҆ и҆зшед̑ вонъ пла́касѧ го́рко·