Ostroh BibleОб'явлення св. Івана Богослова, розділ 3
Шрифт:
Запис:
1
И а҆гг҃лꙋ сар̑҇дїискїа цр҃кви напиши, тако гл҃етъ и҆мѣѧѝ сед̑мь дх҃ъ бж҃їихъ, и҆ сед̑мь звѣздъ. вѣм꙽ твоа дѣ́ла, ꙗ҆́ко и҆мѧ и҆́маши ꙗ҆́ко живъ, а҆ мр҃твъ е҆си·
2
Бꙋди бдѧ̀, и҆ ѹ҆твер꙽жаѧ про́чаѧ, и҆́мже ѹ҆мрети. не ѻ҆брѣтохъ б̂о дѣлъ твои҆хъ скончаных̑ пред̑ бг҃омъ·
3
твои҆мъ.
4
Поминаи ѹ҆бо како прїа́тъ, и҆ слы́ша и҆ съблюдаи и҆ пока́исѧ. а҆ще ѹ҆бо не бдиши, прїидꙋ на тѧ ꙗ҆́ко тать, и҆ не и́маши почю́ти, в кїи годъ прїидꙋ на тѧ·
5
н̂о и҆маши мало и҆менъ и҆ в сардїи, и҆же не ѻ҆скверниша ри́зъ свои҆хъ, и҆ ходити и҆мꙋтъ съ мною въ бѣлыхь, ꙗ҆́ко достоини сꙋть, побѣждааѝ то́й ѻ҆блечетсѧ в ри́зы бѣ́лыа, и҆ не и҆́мамъ ѿмыти и҆́мени е҆го ѿ кни́гъ живот̑ных̑ і҆ и҆сповѣмъ и҆мѧ е҆го пред̑ ѿц҃емъ моим̑, и҆ пред̑ а҆гг҃лы е҆го. и҆мѣаѝ ѹ҆хо, да слы́шитъ, чт̂о дх҃ъ гл҃етъ цр҃квам꙽·
6
И҆ а҆гг҃лꙋ филадельфїискїа цр҃кви, напиши. тако г҃лет̑ ст҃ыи и҆́стинныи, и҆мѣаѝ ключъ двд̑въ. ѿверзааѝ, и҆ никтоже затворит̑. затворѧай, и҆ никтоже ѿверзетъ·
7
Вѣмъ твоа дѣ́ла. с̂е дах̑ пред̑ тобою двери ѿве́р꙽сты и҆ никтоже мо́жетъ затворитї их̑, ꙗ҆́ко малꙋ и҆маши си́лꙋ, и҆ съблюде́ мое сло́во, и҆ не ѿвръжесѧ и҆мени мое҆го. с̂е даю̀ ѿ со́нмища сатанина, гл҃ющаѧсѧ быти і҆ѹ҆де́а и҆ нѣ сꙋт꙽, н̂о лжꙋтъ. с̂е сътворю ѧ҆̀ да прїидꙋтъ и҆ покло́нѧтсѧ пред̑ нога́ма твои́ма, и҆ разꙋмѣют̑ ꙗ҆́ко а҆зъ възлюбих̑ т̂ѧ·
8
Ꙗ҆ко съблюде сло́во тръпѣ́нїа мое҆го, и҆ а҆зъ т̂ѧ съблюдꙋ̀ ѿ годины и҆скꙋшенїа хотѧщаа прїити на всю̀ вселе́нꙋю, и҆скꙋсити живꙋщаѧ на зем̑ли, с̂е грѧдꙋ скоро, дръжѝ е҆же и́маши, да никтоже прїимет̑ вѣнца̀ твое҆го·
9
Побѣжда́ющаго сътворю̀ столпа̀ цр҃кви б҃а мое҆го. и҆ боле не и́мат̑ и҆зыити ктомꙋ·
10
И҆ напишꙋ на нем̑ и́мѧ б҃а мое҆го, і҆ и́мѧ града б҃а мое҆го но́ваг̑҇ і҆е҆рс̑҇ли́ма сходѧщаго с нб҃съ ѿ ба҃ мое҆го і҆ и҆мѧ моѐ но́вое. и҆мѣа́и ѹ҆хо да слы́шитъ чт̂о дх҃ъ гл҃етъ цр҃квамъ·
11
И҆ а҆гг҃лꙋ лаѻ҆дїкїискїа цр҃кви напиши, тако гл҃етъ, а҆ми́нь свѣдѣтель вѣрныи і҆ и́стиныи, нача́токъ създанїа бж҃їа. вѣмъ твоа дѣ́ла ꙗ҆́ко ни стꙋденъ е҆си ни те́плъ. не да стꙋден̑҇ б̂ы былъ, ни те́плъ, тако ꙗ҆ко ѻ҆бъѹ҆моренъ е҆си, и҆ ни те́плъ ни стꙋден̑҇. и҆зблевати т̂ѧ ѿ ѹ҆стъ мои҆хъ и҆мам̑ зане гл҃еши ꙗ҆́ко богатъ е҆смь, и҆ ѻ҆бога́тихъсѧ и҆ ничтоже требꙋ́ю. и҆ не вѣсѝ ꙗ҆́ко т̂ы е҆си ѻ҆каа́нен꙽ и҆ мнїи и҆ ни́щъ и҆ слѣ́пъ и҆ нагъ·
12
Съвѣща́ю тебѣ кꙋпити ѿ мене злато ражд̑ежено ѻ҆гнемъ, да ѻ҆богатишисѧ, и҆ ѻ҆дѣѧ́нїемъ бѣ́лым̑ ѻ҆блечешисѧ, да не ꙗ҆́витсѧ срамота̀ наготы̀ твоеа̀. и҆ кол꙽лꙋрїемъ помажи ѻ҆́чи твоѝ да ви́диши. а҆зъ и҆хже а҆́ще люблю̀, ѻ҆бличаю и҆ кажю̀. ревнꙋй ѹ҆бо и҆ пока́исѧ, с̂е стою при дверехъ, и҆ тлъкꙋ, а҆ще кт̂о ѹ҆слы́шитъ глас̑҇ мой, и҆ ѿвр́ъзетъ двери, вни́дꙋ к немꙋ и҆ вечерѧ́ю с нимъ и҆ то́й съ мною. побѣжда́ющемꙋ дамъ сѣ́сти съ мною на прс̑҇тлѣ мое҆мъ. ꙗ҆́коже и҆ а҆зъ побѣдихъ и҆ сѣдохъ съ ѻ҆ц҃емъ мои҆мъ на прс̑҇тлѣ е҆го. и҆мѣаѝ ѹ҆хо, да слы́шитъ чт̂о дх҃ъ гл҃етъ цр҃квамъ·